Китай инвестира в “умни градове” след кризата

Китайският технологичен гигант “Тенсент” започва строежа на “умен град”, който използва технологиите, за да постави хората и околната среда на първо място – модел, който може да бъде приложен и за други градски разработки след коронавируса, заяви Джонатан Уорд, архитектът на проекта, в сряда, предаде “Ройтерс”.

Net City ще бъде квартал от 2 милиона квадратни метра в югоизточния град Шенжен, включващ офиси на компанията и домове за служителите й, както и паркове и крайбрежна зона. С по-малко улици за автомобили, “зелени” градински покриви на сгради и използването на изкуствен интелект, Net City е модел за “бъдещето на градската сграда”, смята Уорд, партньор в NBBJ, базирана в САЩ архитектура фирма.

Строителството на Net City е планирано да започне по-късно тази година. Градът ще има за приоритет устойчивия начин на живот чрез “намаляване на използването на автомобили, планиране на развитието около нуждите на хората, позволявайки по-голям обществен достъп и с повишено опазване на околната среда”, добави Уорд.

В Китай се изграждат над 500 “умни града” по данни на правителството, оборудвани със сензори, камери и други приспособления, които могат да събират и анализират данни за всичко – от трафика и замърсяването, до общественото здраве и сигурност.

Net City ще използва технологии като изкуствен интелект (AI) и автономни превозни средства, казва Уорд. Мангрови дървета и природни паркове ще помогнат за смекчаване на въздействието на изменението на климата, добавя той.

Интелигентните градове са част от плана на Китай за стимулиране на растежа в условията на глобален икономически спад, заявиха през март властите.

Но използването на технологии като AI в Китай и на други места също предизвика безпокойство за неприкосновеността на личните данни и наблюдението на гражданите, включително по време на пандемията.

Миналия месец Sidewalk Labs на Alphabet замрази своя проект за “умен град” в Торонто, където се предвиждаше датчици да подават данни на компютри с активиран AI за управление на трафика и дренажните системи. Проектът отдавна срещаше опозиция, особено по въпроси като поверителност на данните и влиянието на големите технологични компании в градоустройственото планиране.

Но в Китай, където интелигентните градове разчитат на доминиращата роля на правителството в градското планиране и бюджетиране, мнението на широката общественост има по-малко значение, казва Сю Ченгуей, изследовател на публични политики в Университета по мениджмънт в Сингапур.

“Умните градове ще продължат да бъдат сърцевината на градското планиране, а участието на техническите гиганти ще продължи”, каза той.

В Китай и на други места, предвид необходимостта от проследяване и наблюдение на пандемията от коронавирус, технологията няма да бъде “нито по-малко повсеместна, нито по-демократизирана”, заяви Крис Хартли, асистент в Университета по образование в Хонконг.

“Идеята за възстановяването и устойчивостта на COVID-19 вероятно по някакъв начин ще се формира около урбанизма. Така че може да има увеличение на градовете, изградени по предназначение, като демонстрационни проекти или експерименти. Технологиите ще оформят света след COVID-19”, добави той.

Dnevnik.bg

Hits: 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.