Историкът Иво Стоянов е завеждащ отдел „История на България XV – XIX век“ в Регионалния исторически музей – Разград. Уредник на къщата музей “Станко и Никола Икономови”.
Господин Стоянов, защо е толкова уважавана личността на Никола Икономов?
Ще започна с една кратка характеристика на Разград и духовния живот в града. Разград през 40-те години на 19-ти век е малък провинциален град в рамките на Османската империя. Той е център на кааза- подобно на днешния си статут, като окръжен център. По това време самият град се възстановява от разрушенията от руско-турската война от 1828-29 г. В този период за културни прояви едва ли можем да говорим. Единственото училище е килийното, което дава начални, елементарни знания по четмо и писмо. Групите са смесени – момчета и момичета и ходят около 2-3 години на училище. Самата империя е в период на реформи, като се опитва да се отърве от старите си разбирания и порядки и на приеме новите европейски порядки. Но засега те са твърде далеко от нашия град.
На фона на тази картина, целият живот на Никола Икономов преминава в служба на своите съграждани. Идвайки в нашия град през 1846 г., той поставя основите на съвременното светско образование. Негово дело са взаимното училище – 1846 г., девическото – 1848 г., класното училище от 1864 г. Освен това той е дописник на „Цариградски вестник“. Н. Икономов е и водач на българската християнска общност в борбата за самостоятелна църква. Той е и сред създателите на тайния революционен комитет през 1872 г. Това са все ключови за Разград моменти, в които той има ролята на водач в обществото. Това му спечелва авторитет и уважение. Може с пълно основание да се каже, че Никола Икономов най-точно се покрива с нашите виждания за народен будител. Затова е отличен с орден „За граждански заслуги“.
Можете ли да ни кажете някои неизвестни за неговия живот факти – например от детството му, от младежките му години…
За личния живот на Никола Икономов се знае малко. Той е роден в Жеравна 1820 г. и първоначално учи при баща си поп Тодор в килийното училище. Продължава образованието си в Шумен при Сава Доброплодни. И от 1846 г. се установява в нашия град. Като дописник в „Цариградски вестник“ в този период често се е подписвал като Делиормански, за което брат му го критикува в едно писмо с думите: Ти братко добре пишеш, но като българин не се подписвай като Делиормански. След тази случка започва да се подписва като Лудогорски.
Кои нововъведения в образованието са заслуга на Никола Икономов?
Принципът на килийното училище е да подготви децата на елементарни познания за да познават църковните книги. Докато светското образование дава насоки по ред науки: история, химия, физика и ред други. В учебния процес се използват карти, глобуси, и други нагледни пособия. Така например се използват обръчи, които се сгъват и издигат. Те са монтирани на стената и в тях влизат децата, около 5 – 6 ученика. Така преподавателят може да обясни на децата и да следи те да не се разсейват. В същото време по-големи ученици и напреднали в образованието се занимават с другите деца. По тази методика за кратко време се подготвят повече ученици. Използват се нагледни средства за поощрение и наказание. Има табели, които се слагат на някои ученици, за да ги отличат от други с надписи: ПРИЛЕЖЕН, УЧЕНОЛЮБИВ, има и с други надписи – НЕМЪРЛИВ, НЕПОСЛУШЕН.
Във взаимното училище има и разделение на децата, като момчетата учат отделно от момичетата. При класното училище децата са разделени по години, като за тях вече се формират годишни планове и програми по които да учат децата. Днешните училища са на този принцип.
Какви други приноси можем да отбележим?
През 1853 г. в Белград Никола Икономов издава книгата „Земледелие“. С нея той поставя началото на земеделската книжнина в България. Тази книга има няколко преиздавания, което говори, че има прием сред хората. По онова време близо 80% от българите живеят по селата и тези хора са потомствени земеделци. Така, че трудно могат да приемат някой да ги учи на земеделие. Но ето, че един човек, за който не можем да кажем, че е земеделец издава книга, която намира прием сред населението. Освен това Никола Икономов е и политик. През 1879 г. той е избран за делегат в Учредителното събрание, което на 16 април приема първата конституция на България. Веднага след това събранието се закрива и се открива Великото народно събрание, което избира Александър Батемберг за княз на младото българско княжество. Н. Икономов е сред хората, положили основите на нашата държавност.
Нека да споменем и неговата съпруга – Станка Николица Спасо-Еленина.
Станка Николица е родом от Разград. Малко се знае за нейния личен живот, но това, което се знае е, че е била ученичка на Никола Икономов. Двамата сключват брак през 1852 г. На следващата година освен Никола Икономов, тя също издава своя книга – „Две приказки за славните жени и Азът человекомразец“. С тази книга Станка Николица поставя въпроса за еманципацията и правата на жените. Книгата е превод на книгата на Доситей Обрадович. Този факт я определя и като първата жена преводач. В края на книгата има малко четиристишие и с това пък е и първата жена поетеса. Станка Николица също посвещава живота си в служба на обществото. Умира през 1920 г. и тази година ще отбележим 100- годишнината от нейната кончина.
Как Разград пази паметта за семейство Икономови – с къщата музей, с наградата на името на Никола Икономов, която се дава за….
Разград и до днес пази паметта на Никола Икономов. Къщата на семейството му, където живее със съпругата си Станка Николица и деветте им деца, днес е музей. Тази година се навършват 40 години от откриването на къщата-музей за посетители. Освен това в Разград има училище, което носи неговото име. На негово име се връчва и награда за принос в развитието на културата в Разград.
По повод 200-годишнината от рождението му беше обявен за почетен гражданин на Разград. На фона на всичките му заслуги, не е ли малко закъснял този акт?
Никола Икономов заслужаваше това внимание и неговата годишнина е най- подходяща за това отличие. Не мисля, че е закъсняло това признание. Но по-важно е да се отнасяме с уважение към неговото дело и да пазим паметта му. Важно е ние да предадем неговия дух и енергия на следващите поколения.
Това е и основната идея на къща музей „Станка и Никола Икономови”, която вече 40 години работи в тази посока. През 70-те години на 20 в. къщата на семейство Икономови е откупена от техните наследници. Извършен е ремонт на помещенията, за да се адаптират към изискванията за музей, но и да се запази духът на къщата и епохата. На 17 април 1980 г. музеят е официално открит. В къщата има три стаи, които са тематично оформени. В първата посетителят се запознава с Разград през 19 в. и с живота на Станка и Никола Икономови. Във втората е показан традиционният бит за това време. В третата стая е показан новият европейски бит с виенските столчета и маси. Това е бил и работният кабинет на Никола Икономов. Изложени са и вещи, принадлежали на двамата и на техните наследници. Днес, като обект на Регионалния исторически музей, къщата музей е център на редица събития от културния календар на Разград.
Нели НИКОЛОВА
Hits: 0