Теодор Тодоров е една от големите звезди на българския волейбол в последните над десет години. Игра няколко години в ЦСКА, след това в Русия, Турция, Швейцария. Завърна се у нас и мина през Монтана, Нефтохимик, ЦСКА, а повече от една година е в Хебър (Пазарджик). Националът даде интервю за БР дни преди турнира за Купата на България по волейбол.
Ето какво каза Теодор Тодоров пред екипа bookmaker-ratings.bg:
-Теди, предстои домакинство за Купата на България. Очакванията към вас тежат ли, защото и заради домакинството сте сочени за фаворит за трофея?
-През всичките години, в които съм играл волейбол, винаги е имало очаквания. Така че не е нещо по-различно, не е нещо ново и няма да ни е за първи път. Така че от тази гледна точка сме подготвени. В нашия отбор няма много млади момчета – Къртев, който вече изигра достатъчно тежки мачове, започва да застъпва и в националния отбор. Единствено Пламен Шекерджиев, но той е страхотен характер.
-Колко отрезвяващо може да ви подейства загубата от “Левски” в последния кръг от редовния сезон? Мислихте ли за Купата, тъй като на практика бяхте сигурни лидери в класирането?
-Винаги има мисъл за купа или за плейофи. Не смятам, че трябва да се правят някакви трагедии от това поражение. Това беше мач, който за нас беше без значение. Имаше момчета, които играха по-малко през сезона и получиха шанс, аз се върнах след контузия, за да се сработя с отбора.
-Ако можеш да обещаеш нещо на феновете на “Хебър” за предстоящия турнир, какво ще бъде? Готови ли сте да излезете и да прегазите противниците…
-Ще се постараем да направим всичко възможно. Единственото, което искам, е да сме живи и здрави, за да си свършим работата и да зарадваме както отбора, така и цял Пазарджик.
-Играл си в доста отбори у нас и в чужбина? Как би описал проекта “Хебър”, който се превърна във водещ на волейболната карта у нас?
-Това, което имам като наблюдение от краткия период, в който съм в отбора, е, че се работи изключително правилно и целенасочено. Както виждате, вече и школата започна да дава резултати – три момчета са в младежката гарнитура. Щом школата дава резултати, значи всичко върви в правилната посока. Две-три момчета тренираха с нас през сезона, когато не бе толкова напрегнато, а това е голям плюс за тях.
-Със сигурност имате и социална отговорност към хората в града? Ти си популярно лице, имаш и отговорност към децата в клуба, а и не само…
-Винаги трябва да държиш на положение, защото хората са с очаквания към теб. Аз никога не съм си позволявл да злепоставям моето име, на клуба, в който играя – дали ще е клубен или национален. Това е най-важното за един професионалист. Първо всичко идва от семейството, след това попадаш, както аз попаднах в ЦСКА, на 17-18 години. Тогава в съблекалнята бяха Ники Иванов, Ивайло Стефанов, имаше ред и дисциплина, уважение към старите.
-Като спомена ЦСКА, ако някой ти беше казал преди 10 години, че ЦСКА и “Левски” няма да бъдат такива фактори, каквито бяха, и във футбола, и във волейбола, да не говорим за баскетбола, в който няма мъжки отбор на ЦСКА, как щеше да реагираш?
-Първо щях да се изсмея, защото това са отбори с дългогодишна традиция в целия български спорт и е изключително жалко такива огромни школи да се намират в такова положение. Това е жалко за целия ни спорт.
-На какво според теб се дължи прогресът на отборите извън София? В последните 10 години не е имало шампион от София – по четири титли спечелиха “Марек” и “Нефтохимик”, а една отиде в “Добруджа”.
-В повечето случаи, както е с “Хебър”, помагат кметовете и общините. Разбира се, с партньорството на други спонсори. Надявам се тези неща да продължат, колкото се може повече години.
-Ако погледнем малко по-напред, готови ли сте и за титлата след две поредни купи?
-Дай, Боже. Има дълъг период от време, всичко зависи от моментното състояние на отборите. Ако всички са здрави във всички отбори, ще бъде изключително интересно.
-Какво е да имаш до себе си Тодор Алексиев, с който си играл толкова много години и в чужбина, и в националния отбор.
-Тодор Алексиев го имам до себе си от 2009 година. Като първите 5-6 години бяхме всеки ден заедно. Познаваме се изключително добре, знам във всеки един момент какво мога да очаквам от него, както и той от мен. До такава степен сме си паснали. За толкова години заедно няма как да не сме близки. Ако не бяхме близки, нямаше да играем заедно.
-От дистанцията на времето оценяваме ли онези няколко четвърти места на националния отбор, защото и тогава имаше хора, които сякаш не ги оценяваха достатъчно?
-Надявам се хората да са го оценили, защото четвърто място не е никак малко. Давам пример от моите ранни години – 2009/2010-та. Нещата се промениха изключително много от тогава. В онези години бяха четири-пет водещи страни – Русия, Италия, Бразилия и след това ние. Полша се появяваше на картата от време на време, както и Куба, например. След това се появиха толкова много отбори, които играят волейбол на високо ниво и имат претенции. В този момент българското първенство сякаш беше малко по-слабо и точно по това време такива успехи на националния отбор трябваше да се считат за сериозни. Докато сега българското първенство се засилва, надявам се това да се отразява и на резултатите на националния отбор.
-В последните години се наблюдава една тенденция – повечето от вас, които бяхте, а някои сте все още водещи състезатели за националния отбор, играете в България. На какво се дължи това?
-Надявам се хората да го разбират това нещо. Ние, за да останем тук поради една или друга причина, значи сме ОК. Условията вече са на много по-високо ниво. За да останем, значи нещо се е променило, вижда се крачка напред. Надявам се това да продължи.
-Качествата на сегашните млади български волейболисти достатъчна ли е за трансфер в чужбина, подобни на вашите отпреди години?
-От отборите излизат много кадърни момчета. Давам веднага пример с Георги Сеганов – основен разпределител на националния отбор. Алекс Грозданов има изключително бъдеще. Ако успее да се задържи в Италия и да изиграе още няколко силни години на това ниво, ще бъде изключителен плюс за националния отбор. Мартин Атанасов, Аспарух Аспарухов – не искам да изреждам всички, защото ще изпусна някого. Има много момчета с бъдеще.
-Къде би искал да завършиш кариерата си? Ще играеш ли като Ивайло Стефанов или Христо Цветанов?
-Не съм го мислил, надявам се и скоро да не го мисля, но бих поиграл още няколко години. Преди десет години си говорихме с Ивайло Стефанов, който ми казваше: “Аз съм вече на 30 и няколко години, всичко е калцирало, от тук насетне започвам да играя.” А аз му отговорих: “Дай Боже, Иво, и аз да съм така…” Видяхме се миналата година и той на шега ми каза: “След 40 години всичко е калцирало…” И аз му отвърнах: “Нали каза, че след 30-та ти годишнина е така.” Много се смяхме, но той е страхотен професионалист. Христо Цветанов не искам да го коментирам – миналата година му казах, че готов за националния отбор.
Стефан РАЛЧЕВ
Източник: bookmaker-ratings.bg
Hits: 0