Човек и добре да живее, един ден остарява и в неговите ръце остава решението как да изкара спокойно старините си.
Такава житейска философия изповядва 88-годишният Георги Иванов от Разград. Въпреки че е собственик на четиристаен апартамент, оценен от брокери на близо 90 000 лв. в блок „Бяло море“ в Разград, бай Георги е предпочел да живее в Дома за стари хора, защото самотата го мъчи и не му дава да живее спокойно.
А през живота си нашенецът не е скучал. Първо се жени за любимата си жена Пейка, от която има дъщеря. Не след дълго обаче, Пейка среща друг мъж и се влюбва се в него… Не след дълго бай Георги, преодолял мъката си по нея, решава да свърже живота си с Генка, която довежда в дома на разградчанина още две деца от бившия си мъж – син и дъщеря. Така в къщата му вече тичат и играят три деца: две момичета и едно момче.
Работил куп професии, бай Георги се хваща, освен на държавна и на частна работа в строителството, за да отгледа растящата фамилия. Ражда се и още едно момче, плод на любовта на Георги с втората му булка Генка. В този период трудолюбивият нашенец успява да построи и закупи няколко имота за децата, като влиза и в аналите като един от работилите най-дълго след пенсия.
Уви, промените, глобализиращият се свят, свободното движение на хора, работна ръка и стоки, разпръсват голямата челяд на бай Георги по градове и държави и той остава съвсем сам. Смъртта прибира в по добрия свят и жена му Генка.
Сега той горещо препоръчва на всеки, трудно грижещ се за себе си мъж или жена, останали сами на света, да не се притесняват какво ще кажат хората, а да предпочетат грижите и уюта на Дома за стари хора. Защото човек не живее с имоти, мебели и дрехи, а с хора, с които общува, развлича се и споделя.
А където и да отиде, бай Георги носи портрета на втората си, макар и късна любов – Генка. И вярва, че тя го чака там някъде горе, където пак ще се срещнат.
Шенол АХМЕДОВ
Hits: 8