Навръх Коледа в България дойде новината, че Русия обмисля следния план: курортният комплекс „Камчия“, разположен на 25 км. южно от Варна, да стане „основна чуждестранна културно-хуманитарна площадка за прокарване на руските интереси в Европа“.
Защо тази тема се повдига точно сега? И какво цели Москва, обявявайки публично своите намерения?
Две възможни обяснения
Първото обяснение е тривиално. Във въпроса за развитието на „Камчия“ няма външно-политическа интрига, защото той стои отдавна на дневен ред. Санаторно-оздравителният комплекс, разположен на 31 хектара, е собственост на кметството на Москва.
Договорът за изграждането му е подписан през 2008 година от правителството на г-н Станишев. През 2016 година бе обявено, че имотът се продава на търг. Поради сложната финансова ситуация около комплекса, още от 2015 се обмисля собствеността да бъде придобита от Руската федерация (РФ) и така да се намери възможност за финансирането му от федералния бюджет.
Защо обаче се вдига толкова много шум? Така стигаме до второто възможно обяснение: според мен, разгласяването на плана цели най-малко две неща. Първо: да се покаже на всеослушание, че Русия не само не се е отказала от претенцията да бъде водещ геополитически играч, а има категоричното намерение да продължи да работи за нея. Второ: да се направи пореден опит за „респектиране“ на членката на НАТО България.
От срещата между Тръмп и Борисов стана ясно, че България планира да изгради координационен център на военноморските сили на НАТО в Черно море. Той ще бъде във военноморска база Варна. Отговорът на Кремъл – РФ да реализира близо до Варна „образец за мека сила“, както се изрази Сергей Лавров.
В полза на този анализ говори и фактът, че още в началото на обръщението си пред Федералното събрание, на чието заседание бе поставен въпросът за съдбата на „Камчия“, г-н Лавров заяви: „Нашите американски колеги, заедно с най-близките си съюзници, се опитват да забавят, включително със сила, обективния процес на създаване на по-справедлива и демократична полицентрична система за световен ред. Те се опитват да ограничат развитието на нови световни центрове“.
Разбира се, от гледна точка на Кремъл, „по-справедливата и демократична система“ по всяка вероятност е тази, в която „обективно“ се дава достатъчно простор на руските имперски амбиции.
А Русия съвсем не се ограничава до използването на „мека сила“ за реализирането на своите кроежи, в които влиза и контрирането на „колегите“.
Покушенията срещу Гебрев и Скрипал, зад които се смята, че стои Русия, както и изобщо осветяването на базата на ГРУ за „мокри поръчки“ в департамента Горна Савоя във френските Алпи, говорят в полза на тази теза.
Вече е късно за реакции
Може ли българската държава, която през есента на 2019 година изведнъж реши да лови „руски шпиони“, да противодейства по някакъв начин на превръщането на „Камчия“ в плацдарм за руската пропаганда или, ако използваме по-неутралния термин, площадка за „културно влияние“?
Отговорът изглежда е отрицателен. Вече е късно за реакции. Докато „Камчия“ остава руска собственост и нейното стопанисване се движи някъде на „ръба на закона“, но без да го преминава, българските власти трудно могат да направят каквото и да било. Излишно е да питаме и защо България, една страна от НАТО, е позволила част от нейното крайбрежие, която, казано не съвсем на шега, е удобна за десант, да бъде закупена от основния опонент (за да не използваме по-остри думи като „противник“ или „враг“) на Пакта.
От години България се мъчи да „балансира“ между НАТО и Русия. От една страна плащаме милиарди за американски изтребители и заявяваме, че сме отворени за американски втечнен газ LNG, от друга – размразяваме „Белене“ и строим „Балкански поток“, от който печели „Газпром“. Случаят „Камчия“ е резултат от този „шпагат“.
Cross.bg
* Източник: https://www.dw.com/
Views: 0