Учениците от 4 „г“ клас на ОУ „Васил Левски“ с класен ръководител Анжелина Черникова, проведоха открит урок в чест на патронния празник на училището. Посветиха го на 148 –годишнина от гибелта на Апостола на българската свобода.
Гост им бе Нели Николова от Регионалния исторически музей в Разград, която ги запозна с интересни факти от писмата на Васил Левски. Тя им разказа, че Левски има допирни точки с Разград – веднъж, като преминава през нашия край като знаменосец на четата на Панайот Хитов на 28 април 1867 г., втори път, като на стр. 56 в своето тефтерче е записал името на разградчанин, и трети път – когато Ангел Кънчев основава революционен комитет в с. Пороище и дава разписка за внесена помощ за закупуването на оръжие за революционната организация.
Децата видяха почерка на Левски, прочетоха заедно редове от негови писма, които всъщност съдържат идеите на Апостола за свобода и равенство, за това, как трябва да се работи за общото дело. Четвъртокласниците имаха предварително поставена задача да напишат „Писмо до Апостола – без адрес”. Те прочетоха своите писма, които предлагаме като послания и на нашите читатели. В края на урока чрез брейнсторминг обобщиха какво е Левски за тях, рецитираха стихове, посветени на патрона и получиха подарък – книгоразделител с образа на Левски.
Писмата на децата
„Ако днес срещна Апостола, бих му казала, че той е моят герой, и не само моят, а на всички. Бих му казала, че искам да стана като него – силна, храбра и безстрашна. Бих искала да го познавам лично и той да ми разкаже за неговите подвизи.
Ако днес го срещна, бих му показала моето училище, паметника, двора и всички други неща, за да разбере колко много го обичам и се гордея с него.“
Ивет
„Апостоле, ако знаеш в каква красива държава живеем, благодарение на теб, би се гордял, както ние сега се гордеем с теб и твоята воля! Твоите мъдри мисли и до ден днешен се помнят, и великите ти дела се помнят. Как не те е било страх да тичаш, да се преобличаш, за да не те разобличат!? Как, как се чудя?! Но вече хора като теб не се намират. Ти, Апостоле, беше силен, както никой друг, страдаше, но ти се бори и успя да ни спасиш.
Благодаря ти!“
Деница
„Ти, Апостоле, ти доведе свободата ни! Виж, вече и ние станахме държава с твоя помощ. Нашето име вече съществува като едно от най- великите имена – България.
Аз, Апостоле, се натъжавам, че вече няма хора като теб! Гордея се, Апостоле, че е имало българи като теб, които се борихте за свободата. Но ти, Левски, за мен си най- великият и безстрашният човек! Прекланям се пред теб!“
Сеид
„Апостоле, ако знаеше колко хора тъжат за тебе! Да беше тука с мен, за да ти покажа, колко хора те почитат! Колко паметници има за теб! За теб, Апостоле, колко сълзи има изронени! Колко сме напреднали с технологиите! Няма да повярваш!
Аз съм горд, че уча в училище, кръстено на теб. Вярвам, че съм твой достоен наследник и с гордост изричам името ти – Левски!“
Самир
„Апостоле, винаги съм си мислила как е било в миналото? Хубаво ли беше или не. Ти успя поне да ни освободиш от османците. Винаги съм искала да те видя, но няма начин. Не разбрах защо са те уловили, Апостоле? Поне сега си на хубаво място, при Бог! Дано да те пази от Дявола. Ако дойдеш тук, ще те доведа в нашето училище „Васил Левски“. Да видиш какви умни деца учат и се гордеят с теб. На 19 февруари ще склоним глави пред паметника в двора на нашето училище. Имам и още едно нещо да ти кажа- никога не ще те предам!“
Анджелика
„Ако те срещна, Апостоле, бих те попитал как си се справял, когато са те търсили, как си бил толкова смел!? И още нещо бих искал да те питам – би ли се борил за свободата отново, в тези времена?
Аз искам да ти покажа моето училище, което носи твоето име!“
Максимилиян
„Ти си ни дал свободата, Апостоле! Ти си герой! Ти си се жертвал за нашата държава. На 19 февруари ние те почитаме. Свикнали сме да казваме, че идваме на твоя паметник, за да склоним глави пред теб. Време е да спрем да търсим утеха в историята. Време е да се научим да черпим достойнство от саможертвата ти. Затова нека изправим глави! И да не забравяме, че Дяконът е символ на безсмъртието. Това безсмъртие, което освети следващите поколения на България.“
Сали
„Какво да ти кажа, Апостоле?
Знаеш ли, бих искала ти да разказваш, а аз да те слушам. Как си обикалял зиме и лете с чужди дрехи и чуждо име, а не с твоето – Васил Иванов Кунчев, и си вярвал, че ако спечелиш, ще спечели целият народ.
Ти си се борил за свободата – най- ценното нещо, което притежаваме. Смисълът на твоя живот е бил свободата. Но за тази свобода ли се бори? И още нещо искам да ти кажа, Апостоле, макар да знам, че ще те натъжа. Твоите пътеки са минавали през гори и балкани, през реки, през поробени села, където хората те посрещали и ти давали подслон. Сега горите се изсичат, реките са замърсени, а селата са пусти, къщите празни и ограбени. Мълчиш, Апостоле! Тъжно ти е… И на мен!“
Милена
„Ти, Апостоле, ако знаеше, че вече няма хора като теб! Добри, смели и неуморни. България не е същата като преди. Гори се изсичат, реки се замърсяват. Вече няма войни и вече всички са равни. Апостоле, ако беше жив, бих искал да ми разкажеш за твоя живот. Смисълът на твоя живот е свободата, но за всичко има цена. И за жалост ти си платил тази цена.“
Диян
„Апостоле, ти си ни дал свободата. Ти си един силен герой. Ние всяка година отиваме пред паметника в двора на нашето училище, за да сложим цветя. И всяка година скачаме лъвски скок, за да покажем, че сме достойни твои синове и сме горди, че сме ученици в Основно училище „Васил Левски“. Апостоле, ти си силен и смел! Поклон, Апостоле!“
Юсуфджан
„Апостоле, ако трябва да те питам нещо, то ще е: Как успя да създадеш тайни революционни комитети без турските заптиета да те заловят?
Благодарение на теб, ние живеем свободно. С твоята смелост и безстрашие ти ме заслепяваш и ме караш да съм горд ученик в училището, носещо твоето име!“
Фуркан
„Апостоле, ако знаеше, че твой близък ще те предаде в такъв труден момент, какво щеше да направиш? А ако все още беше жив, щеше ли да продължиш делото си? Бих искала да ти кажа, че всяка година на 19 февруари се събираме пред паметника и правим поклон на теб и твоето дело. Заради делото ти, днес те наричаме Апостол на свободата. Ако все още беше жив, щеше да видиш изсечените гори, пресъхналите и замърсени реки, замърсената природа.
Благодаря ти, че си жертвал живота си нашата свобода! Радвам се, че в училище ни разказват за твоите дела и постъпки. Радвам се, че съм българка. Бих искала да те поканя в нашето училище – ОУ „ Васил Левски, за да видиш красивите дървета и големия паметник, но за жалост ти не си жив, но живееш в сърцата ни!“
Мелани
„Апостоле, какво ли щяхме да правим, ако те нямаше? Сега ние живеем в красива държава и ако беше тук, щеше да я видиш и може би да се гордееш с нея. Ти направи много за България, но за жалост днес те няма. Ако можеше да видиш България днес и да стъпиш по горите и земите, където си бягал и си се крил?! Всички те са променени, някои от тях и замърсени. Всичко се променя, но не и ти. Винаги готов на всичко за България и готов да дадеш живота си за родината. Много са посветили хората на теб- паметници, училища, улици и много други, а аз уча в училище „Васил Левски“ и се гордея с това.
Дяконе, ти бе обесен, но сърцето ти на воин никога няма да умре, а ще трепти там някъде на небето!“
Ивайла
„Апостоле, днес ще ти разкажа за настоящето. Днес никой не иска да се бори за свободата си. Най-лесно е да отидем в чужбина. Днес светът е много по- различен от миналото. Де да можеше да слезеш долу при нас, за да видиш какъв е днешния свят!
Аз ти благодаря, че си се жертвал за освобождението на България!“
Виктория
„Апостоле, ако беше пред мен, щях да ти кажа, че всички се гордеем с теб! И станахме по-силни от всякога. И сега ние ще защитаваме родината си.“
Адриана
„За мен Левски е най-великият национален герой! Няма българин, който да не знае името му. За Апостола на българската свобода могат да се кажат много неща. Ако беше тук, щях да му кажа, че е смел и храбър родолюбец и един ден искам да стана като него. Щях да му покажа паметника, пред който всяка година полагаме венци цветя в негова чест и си спомняме за него, и не само на 19 февруари.
Аз се възхищавам на безкрайната ти обич към България и народа ни и съм горд да се нарека твой син!“
Венцислав
„Апостоле, бих искал да те питам дали бяха трудни битките, които водихте? Как си изкарвахте хляба и водата, и имахте ли дрехи от кожа и плат? Ние плачем, плачем затуй, че загина на черно бесило и не можа да видиш свободата. А тя, свободата, е най-хубавото нещо! Без твоята борба, днес аз нямаше да съм ученик в училището, носещо твоето име, и да изпитвам чувство на гордост и преклонение. Ти си велик българин!“
Преслав
/e-Razgrad/
Hits: 280