Съвсем наскоро излезе от печат книгата „Разград и войните на Османската империя през XV – XIX век“. Неин автор е Иво Стоянов, завеждащ отдел „История на България XV – XIX век“ в Регионалния исторически музей – Разград, когото публиката вече познава като задълбочен изследовател на различни проблеми от разградската история. Изследването е посветено на една почти непроучена тема от историята на град Разград. В него се разглежда мястото на града в хода на военните кампании, които води Османската империя през XV – XIX век. В началото на книгата е представено завладяването на Лудогорието от османските турци и установяването на тяхната власт тук. Но нека за това ни разкаже авторът Иво Стоянов.
Г-н Стоянов, моля да се представите накратко за нашите читатели.
Роден съм в Кубрат през 1972 г. Завършил съм Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Научните ми интереси са в областта на българската история през периода 15 – 19 век.
Откога датира интересът Ви към темата за войните?
Преди около 4 години правих проучвания във връзка с революционните движения в Разградско и войните на Османската империя 1828 – 1829 г. И така се оказа, че това е тема, която не е проучвана и е благоприятно поле за изследване. Единствено Анание Явашов дава кратки сведения по въпроса в неговата книга „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“. Но те са бегли – на една страница говори за четири войни.
Войните на Османската империя през този период са многобройни и в тази връзка Вие ги разделяте на периоди.
Всъщност до 1774 г. Разград не е обект на преки военни действия, като изключим тези за завладяването на Лудогорието. Затова първият период е от самото завладяване на Лудогорието от османските войски през 14 век. Установявайки се тук, османските власти изграждат своята държава, като продължават настъпателните военни действия. Но те са изместени вече далеч в Централна Европа. По тази причина Разград не е засегнат от тези бойни действия. Той все пак има някакво участие – от Разград и региона се събират войски, тук е центърът на подготовката и събирането им, оттук те тръгват на поход. Другото, с което участва Разград във войните, е чрез подпомагане на армията, чрез логистична подкрепа. Тъй като климатът и почвата тук са много благоприятни – отглеждат се различни видове зърнени култури, много животни, тук се събират много хранителни запаси, които се изпращат за изхранването на армията. Тези налози обаче по време на войната са извънредни, освен редовните, които държавата всяка година си взема във вид на данъци. Това постепенно води до изостряне на социалното напрежение. Например за 1791 г. – около 15 пъти само за една година са вземани такива извънредни налози, както и 3 – 4 пъти са събирани младежи за армията, което води до социално напрежение сред населението. Това е и времето, когато османската армия не е така успешна в своите походи – тя често губи войни, губи територии. Това вече оказва деструктивно влияние за самата империя и тук в нашия регион, и на Балканите въобще започват много силни аянски движения за отделяне на някои територии и за формиране на отделни владения със самостоятелни управители.
Вторият период е по-съществен за нас, тъй като Разград има пряко участие в бойните действия. Това са войните след 1774 г. 18-ти век е времето, когато Русия се превръща в основен противник на Османската империя. Тя има свои претенции както Северното Черноморие, така и на юг към Балканите. Като голямата идея на руската императрица Екатерина Велика е Османската империя да бъде ликвидирана и на нейно място да бъде създадена Константинополска империя. Не случайно единият ѝ внук се казва Константин, тъй като идеята е била той да бъде управител на тази империя. По тази причина Русия започва да води настъпателни бойни действия, като руските войски през 1774 г. минават р. Дунав и за първи път навлизат на Балканите, и съответно Разград вече е арена не само на тези, но и на последващите бойни действия, и то пряка сцена. На 21 юни 1774 г. руската армия успява да нанесе поражение на турската армия, преминава в настъпление. В този ден един отряд на майор Богданов превзема за първи път Разград. Неговата задача е била да превземе града, без да го унищожава, тъй като руснаците са смятали да го използват за база в следващите действия – при настъпление към Балкана и към Шумен. Но войната тогава свършва и руските войски се изтеглят. Все пак това е първото влизане на руските войски, което е много силно и много важно. Руснаците за първи път стъпват на терена, където през следващите 100 години ще се водят бойни действия. Не случайно те започват да събират литература, информация за местното население, за нравите му, за пътищата, изобщо за цялата географска среда тук. И оттук нататък вече при всяка една война Разград става обект на преки военни действия. Тъй като самият град, ако го погледнем на картата, стои в средата, на централно място между Дунав и Стара планина, в средата между два големи административни военни центъра – Русе и Шумен. Русе е на дунавския бряг, той е важна крепост, част от първата отбранителна линия на Османската империя. Първата задача на войските тук е да спрат настъплението на руската армия, за да не бъде извършен десант по време на война. Втората отбранителна линия е от големи крепости, които са във вътрешността на днешна Северна България: Варна, Провадия, Шумен, Плевен, Търново, та дори София. Тяхната стратегическа задача е да не се допусне руската армия да премине през Балкана, защото ще се озове в Тракия и оттам е близо до столицата Константинопол. Ето, както виждаме, всеки път когато руската армия стигне до Тракия, войната свършва и столицата Константинопол е превзета от руските войски. Така че който държи Разград, има възможност да контролира тези две големи крепости Русе и Шумен, където по време на война се съсредоточават 100 – 120 000 турски войници. В тези крепости има не само многочислена пехота, но и силна артилерия. Докато Разград няма такива отбранителни способности, самият град никога не е бил обграждан с някакви окопни съоръжения. Все пак в началото на 19-ти век има изградена една малка, не много висока крепостна стена. Тук са били разположени пехота и конница. По време на война тук се съсредоточават и артилерийски части. Единствено по време на войната от 1877 – 1878 г. има съсредоточени големи военни части, което показва и стратегическото значение на Разград от военна гледна точка. Тук е щабът на Източно-Дунавската турска армия, съсредоточени са около 100 000 турски войници, но те са постоянно в движение. Като тяхна основна задача е да прикриват жп линията Русе – Шумен – Варна с оглед на придвижването на войниците. В книгата съм разгледал всяка една от военните кампании и събитията, които се случват около Разград. Единствено през Кримската война Разград не е превзет от руските войски, тъй като тогава войната се развива по различен начин.
Какви извори и източници на информация ползвахте, защото периодът е много обширен и се връщате доста назад във времето?
На първо място съм използвал всички налични документи, които са на съхранение в научния архив на Регионалния исторически музей – Разград. Това са османо-турски документи, които са превеждани през годините, чиито оригинали се съхраняват в НБКМ – София. Почти всички документи по един или друг начин са цитирани в книгата. Всички те са описани в края, в използваната литература. Благодарение на съвременните технологии имах възможност да използвам руски документи, които се съхраняват в руски електронни библиотеки, като най-вече на руските историци Андрей Петров, Василий Потто, Николай Скворцов. Също благодарение на интернет – турски документи, свързани с походите на османските войски през 15 – 19-ти век. Имах възможност също да ползвам информация от западноевропейски електронни библиотеки. Така успях да попадна на един австрийски вестник от 1774 г., където за първи път се споменават бойните действия и събитията около Разград. Това се оказа най-старата информация по темата.
Това ли е най-интересният източник? Ако трябва да отсеете най-интересното, на което се натъкнахте?
Да, това е един от най-атрактивните извори, все пак той е от 1774 г. и описва събитията и влизането на руските войски в Разград. Има и други интересни сведения, разбира се. Те всички са описани в научния апарат, използвал съм ги в книгата. Много интересни за мен бяха спомените на генерал Ланжерон, които са публикувани в едно руско списание. Той, например, дава много ценна информация, че през 1810 г. по време на събитията около Разград са действали опълченски турски отряди, тъй като районът е бил много горист. Интересното е, както казва ген. Ланжерон, че в тези отряди има и много българи, които се бият срещу руснаците. И това за мен беше един доста изненадващ факт. Но тъй като няма друга информация за тези формирования, много трудно може да се направи профил на тези хора, поради каква причина те, като българи – християни, се бият срещу руската армия. Самият ген. Ланжерон е високообразован човек, французин по произход. В същото време местното население в Арнауткьой /дн. Пороище/ вдига въстание и се бие на страната на руската армия. Едновременно с това, пак в този район има турски отряди, които съвместно с българите се бият срещу руската армия. Но това са превратностите на войната и всеки гледа да използва войната за собствените си интереси.
Цялата използвана литература е описана в края на книгата в отделен раздел. Използвал съм също и изследвания на различни български историци – проф. Вера Бонева, Александър Стоянов, Стефан Дойнов… Така че изворната база е голяма.
А дали тази тема е изследвана и на други места и от други автори?
Единствено, доколкото знам, е правено изследване за Ловеч – „Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806-1812, 1828-1829“, книгата обхваща по-късен период. Времевите рамки в моята книга обхващат период от пет века – от завладяването до Освобождението.
В началото на книгата разглеждате и един много интересен въпрос – за името и създаването на Разград. Кажете ни нещо и за това.
Този въпрос е доста сложен. Началото на книгата е посветено на завладяването на района от османските турци. И тук се сблъскваме с този доста сериозен въпрос, свързан с ранната история на Разград. Именно – доколко е съществувало средновековно селище на територията на съвременния Разград или в близост до него и каква е неговата връзка със съвременния град? Това е един въпрос, който все още не е достатъчно проучен и основна причина за недостатъчното изясняване на част от тези събития е фактът, че липсват писмени извори. И цялата информация, която имаме, е благодарение на археологическите разкопки. Но така или иначе, най-ранните сведения, които имаме за съвременния град, са около началото на 16-ти век. Тъй като в описа на Никополския санджак от 1479 г. Разград не съществува. Всички тогавашни села, които са известни днес около Разград, са включени в състава на различни други каази и санджаци, което показва, че тогава няма такъв административен център в района. Възможно е тук да е имало някакво много малко селище, което да не е предизвиквало интереса по време на военното завладяване на Лудогорието. Макар проф. Йордан Андреев да прави опити да идентифицира Разград, но те не са много успешни. Така или иначе, някъде от началото на 16-ти век е възникнал съвременният град. Първите сведения за него са свързани с джамията „Ибрахим паша“ – когато вече се говори за касабà или малък град. Постепенно започва формиране на града, като през цялото време до края на 19-ти век градът е бил малък административен център в рамките на Османската империя. Населението постепенно се увеличава до такава степен, че в годините преди Освобождението то достига до около 9800 души. Разград винаги е бил с търговско – занаятчийски облик. Трябва да признаем, че разградските търговци са били доста активни, още през 16-ти век започват да търгуват с Дубровник, изнасят кожи, постепенно тук се вкарват и по-фини европейски стоки, а от града се изнасят зърнени култури и обработено месо.
Името на града също е един от не докрай изяснените въпроси. Но тези интерпретации също съм ги описал подробно в книгата.
Нека накрая да кажем къде може да бъде закупена книгата.
Книгата вече е пусната в продажба и може да се закупи в музей „Абритус” и в къща музей „Станка и Никола Икономови”, като цената ѝ е 12.00 лева.
Благодарим Ви за това интервю! Още веднъж поздравления за Вас и Вашия труд, с пожелания за още много изследователско и творческо вдъхновение!
Нели НИКОЛОВА
Hits: 2