София и Пловдив може да отбележат до шест градуса увеличение на средните месечни температури през юли и 4-5 градуса през януари през 2100 г. при сценарий, в който няма спад на въглеродните месии до края на века.
Това сочи инструмент на Би Би Си, който позволява да се направи прогноза за температурата съгласно 4 сценария в хиляда града по света. Предоставяните за всеки от тях данни са както за юли и януари миналата година, така и за стойностите през 1900 г. и прогнозните два века по-късно.
Тази проверка става възможна, след като юли тази година бе сред най-топлите месеци, откакто има измервания. Тенденцията през последните 10 години е, че почти навсякъде на земята температурите са били по-високи, отколкото през 1880-1900 г.
Четирите сценария зависят от количеството и скоростта на увеличаване на парниковите газове в атмосферата. Отбелязва се, че подобни прогнози никога не са сигурни и дори сегашните отчитания на температурни и други данни са несъвършени, а тези за бъдещето зависят от концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата.
Обяснява, че средните температури за всеки от тези 1000 града може да изглеждат ниски в сравнение с най-високите, измервани през деня, защото стойността им включва и нощната температура.
Данните за София
Според данните през 2018 г. средната температура за юли в София е била 20.5 градуса, през януари – -1.8 градуса.
Следват сценариите за температурата през 2100 г. При най-добрия температурата през януари 2100 г. ще е -0.4 градуса (с 1.4 градуса над сегашната и с 3.2 над тази от 1900 г.). През юли тя ще достигне 21.4 градуса (с 0.9 повече от миналата година и с 2.5 над тази от 1900 г.). Това е ситуацията, при която емисиите ще достигнат пика си в началото на века и след това рязко ще спаднат. Предполага ангажимент да се ограничи увеличаването на глобалните температури до 2 градуса и да се въведа климатични политики, ограничаващи емисиите.
Умерено лошият сценарий: 0.5 градуса средна температура през януари (с 4.1 градуса над 1990 г.) и 22.9 градуса през юли (увеличение с 4 градуса). Той предполага пик на емисиите до 2040 г. и впоследствие спад и отговаря на заявените от много правителства политически цели за справяне с климатичните промени.
Умерено високият сценарий: 1.1 градуса средна температура през януари (с 4.7 градуса над 1990 г.) и 23.7 градуса през юли (увеличение с 4.8 градуса). Това би се случило, ако спадът на парниковите емисии не започне преди 2080 г.
Най-лошият сценарий: 3.2 градуса средна температура през януари (с 6.8 градуса над 1990 г.) и 27.1 градуса през юли (увеличение с 8.2 градуса). Това би се случило, ако парниковите емисии не започнат да намаляват до края на века. В такъв случай температурите биха се повишили с между 3 и 5 градуса до 2100 г.
Данните за Пловдив
Според данните през 2018 г. средната температура за юли в Пловдив е била 22 градуса, през януари – -0.7 градуса. Температурите там са по-високи, но регистрираната промяна в четирите сценария е сходна с тази за София.
При най-добрия сценарий температурата през януари 2100 г. ще е 0.6 градуса (с 0.9 градуса над сегашната и с 3 над тази от 1900 г.). През юли тя ще достигне 22.8 градуса (с 0.8 повече от миналата година и с 2.4 над тази от 1900 г.).
Умерено добрият сценарий: 1.4 градуса средна температура през януари (с 3.9 градуса над 1990 г.) и 24.3 градуса през юли (увеличение с 4 градуса).
Умерено високият сценарий: 2 градуса средна температура през януари (с 4.4 градуса над 1990 г.) и 25.1 градуса през юли (увеличение с 4.8 градуса).
Най-лошият сценарий: 3.8 градуса средна температура през януари (с 6.2 градуса над 1990 г.) и 28.4 градуса през юли (увеличение с 8 градуса).
Методът
В сравнение с индустриализацията, започнала през втората половина на 19 в., средната температура се е увеличила с градус. Може да не звучи като проблем, но изследванията сочат, че увеличението може да е от 3 до 5 градуса до края на века и светът може да се изправи пред “катастрофални промени”, пише британският обществен оператор. Дадени са примерите с промяната в морското равнище, която може да принуди стотици милиони да напуснат домовете си, екстремните метеорологични явления (суша, горещи вълни, порои) и промени в условията за отглеждане на реколти кат ориз, пшеница и царевица.
На земното кълбо в началото на страница се виждат промени в температурата днес в сравнение с тази от 1880-1900 г. В случая на България промяната е в диапазона 1-2 градуса. Съпоставката е на базата на средната температура през юли, измервана в продължение на 10 години. Данните са на организацията с нестопанска цел “Бъркли ърт”, която предоставя и анализира температурна информация за нуждите на климатологията, и глобалния масив ERA-Interim. Данните са от метеорологични станции по целия свят и са на базата на изчисления на средните температури в участък с дължина и ширина от по 100 км.
Районите, където температурата е спаднала на картата, са по-скоро изключения. Такъв има в части от Сибир, но не и в Арктика.
За прогнозите се използват данни от климатични модели – компютърни симулации на състоянието на атмосферата, океаните, сушата и леда при различни нива на парниковите газове. Такива модели помагата на учените да изработят модел за затоплянето на Земята. В случая е използван проектът Coupled Model Intercomparison Project (CMIP5), прилаган и за изготвяне на доклади на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН и Световната метеорологична организация.
Dnevnik.bg
Hits: 0