Народният съд в Разград – 76 години по-късно

Габриела Михайлова е главен експерт в Държавен архив – Разград. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, магистър по публична администрация – 2005 г., магистър по история и география – 1993 г. Има публикации по стопанска история, държавно управление и образование през монархическия период на България.

=========================

На 28 февруари 1945 г. в Разград започват заседанията на Втори състав на Русенския областен народен съд. Народни обвинители са Иван Данов и Тодор Цонев. Съдебният състав е с председател Наум Б. Симеонов и членове: Коста Тютюнджиев, Михал Цанев Габровски, Олга Н. Спасова и Йосиф Леви. Привлечени са седемдесет и четири обвиняеми. Присъдите са произнесени на 13 март 1945 г.

На 28 март 1945 г. започват заседанията на Седми състав на Русенския областен народен съд, заседаващ в Разград. Народен обвинител е Тодор Цонев. Съдебният състав е с председател Владимир Мечков и членове: Петър Йовчев Бобчев, Николай Марков Мушинков, Иван Станев Иванов и Ангел Иванов Коев. Присъдите на тринадесетте подсъдими военни лица са произнесени на 31 март 1945 г.

Реклама:


Извънредният съдебен орган е създаден с Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. С Московско примирие от 28 октомври 1944 г., България се ангажира да сътрудничи за задържането на лица, обвинени във военни престъпления и за тяхното съдене (чл. 6), а българското правителство се задължава да разтури намиращите се на българска територия прохитлеристки или други организации, които водят враждебна на Обединените народи пропаганда и да не допуска занапред съществуването на такъв род организации (чл. 7). Народният съд е исторически факт с огромни последици за развитието на България до днес. Затова е необходимо да бъде проучен и анализиран. Кои са хората привлечени към наказателна отговорност и какви са техните простъпки. Колко от задържаните и осъдени лица, особено в провинциалните процеси, са извършили военни престъпления по силата на Хагските и Женевските конвенции?

По случай 70-годишнината на Народния съд, Държавна агенция “Архиви” сложи началото на дигиталната колекция “Народен съд 1944–1945”. До момента са публикувани документите на софийските състави. В Централния държавен архив са запазени и документите на провинциалните състави, които предстои да бъдат дигитализирани.

 Предисторията

През лятото на 1943 г., след разкритие на агент-провокатор, е арестуван Стоян Иванов – секретар на комунистическата партийна организация в Разград. Възможно е да е убит в ареста, като е инсценирано самоубийство чрез обесване. Арестувани са и други комунисти, членове на партийното ръководство. Единствен център на борба за комунистите остава Разградската мъжка гимназия, където ремсисти и легионери си устройват надпревара за влияние. Действията на забранените младежки организации са причина за изключване както на ремсисти, така и на легионери. Учителският съвет приема наредба, с която се забранява афиширането на каквато и да било принадлежност към организация или дружество. Забранено е дори носенето на кръстове, срещу което се противопоставя отец Ангел Хубанчев. Чрез казионната младежка организация „Бранник” се правят опити да се потуши напрежението в гимназията. В Православното християнско дружество и Дружеството на младежкия червен кръст, младежите-бранници развиват благотворителна, културна и спортна дейност. Изнасят представления в града и по селата, със средствата от които купуват храна за бедни ученици и подпомагат пострадали деца от бомбардировките в столицата. Някои младежи организирано се включват в прибирането на реколтата. За патриотичното възпитание на учениците е създадено Историко-географско дружество под ръководството на зам.-директора Димитър Веселков. Въведен е час за държавно гражданско народностно възпитание на учениците. Всяка сряда се устройват спортни игри. Това обаче не успокоява духовете в гимназията. Ремсистите и легионерите образуват бойни групи, побоищата между тях стават ежедневие. В края на 1943 г. са арестувани и задържани в полицейското управление четиридесет и пет ученици – момчета и момичета, които впоследствие са преместени в една от стаите на Разградската мъжка гимназия. На учениците е нанесен побой от агенти на ДС, полицаи и частни лица. Директорът и зам.-директорът на Мъжката гимназия късат монограми, ругаят и шамаросват трима от арестуваните ученици. На 21 януари 1944 г. четирима от младежите – Димитър Петров Цанев, Димитър Георгиев Димитров, Стефан Радков Кулев и Цоньо Каракашев, са откарани на разпит в Русе. Разстреляни са край русенското село Бъзън. Официалната версия – „при опит за бягство”.

 Престъпление–наказание

С тези събития са свързани най-тежките престъпления, които разглежда Втори състав на Русенския областен народен съд в Разград. За убийствата на четиримата ремсисти край с. Бъзън и на комуниста Стоян Иванов, като обвиняеми са привлечени:

  1. Стефан Маринов Симеонов – областен полицейски началник в Русе;
  2. Горан Крачунов Горанов – агент на ДС;
  3. Мицо Диков Пейнов – агент на ДС;
  4. Жико Пеков Лишков – агент на ДС;
  5. Никола Банчев Колев – агент на ДС;
  6. Стоян Дечев Михайлов – полицай;
  7. Рангел Стоименов Иванов – полицай;
  8. Стефан Георгиев Богданов – разградски околийски полицейски началник;
  9. Иван Маринов Гешев – подофицер от 3 бронеизтребителна дружина;
  10. Владимир Петров Попов – агент на ДС;
  11. Стойчо Стойчев Стойчев – старши полицай;
  12. Александър Тодоров Димитров – старши полицейски стражар;
  13. Иван Димитров Иванов – полицейски стражар;
  14. Д-р Недялко Георгиев Недялков – околийски лекар.

На осем подсъдими е произнесена смъртна присъда (трима от тях са в неизвестност), двама не получават присъда в Разград, но са осъдени на смърт от други състави на Народния съд. Д-р Недялко Г. Недялков, констатирал смъртта на Стоян Иванов, е оневинен. Останалите трима са осъдени на 5, 10 и 15 години строг тъмничен затвор. По действащия към момента на деянието Наказателен закон, предумишленото убийство се наказва със смърт, а умишленото – с не по-малко от 10 години строг тъмничен затвор. От протоколите на съдебния състав става ясно, че предишната власт е водила разследване и процес срещу виновниците за смъртните случаи, но не и дали той е приключен, и какви са присъдите.

Другата голяма група подсъдими са задържаните за побоища на арестанти и за „фашистки курс на управление“. Към петимата агенти на Държавна сигурност от предишната група, е включен още един – Тодор Стоянов Донев, полицейските стражари Иван Михнев Панов, Колю Тотев Ковачев, Борис Минчев Петров, Илия Иванов Бобев, Стойчо Стойчев Стойчев, Георги Христов Изворов и отново Александър Тодоров Димитров; директорът на мъжката гимназия и неговият помощник Васил Виденов Раденков и Димитър Тодоров Веселков, трима служители в Разградското околийско управление – Христо Недялков Пенчев, Димитър Димитров Георгиев и Никола Тодоров Цанев. Тук са включени и две цивилни лица – Петър Дочев Янков и Димитър Киров Димитров. Четиринадесет подсъдими от тази група не са виновни за ничия смърт, но трима от тях са осъдени на смърт – Тодор Стоянов Донев, Петър Дочев Янков и Васил Виденов Раденков.

От особена важност е да се изясни причината за арестите на ученици от двете разградски гимназии – мъжката и девическата. В „История на Разградската гимназия“ се прокрадва информация, че в началото на учебната година е убит ученик-легионер. Че арестите са следствие на нещо, случило се в гимназията, показва присъствието на директора и помощника му. Техните действия – късане на монограмите (отличителните знаци на гимназията) – определено сочат за постъпка, опозорила училището. На 5 март 1945 г., пред Втори състав на Русенския областен народен съд, е разпитан свидетелят Георги Шаренков. Как може да тълкуваме неговите думи: „Знам рода и лично Раденков. В началото на месец декември 1943 г. Раденков беше връзка с партизаните. Тук имаше интернирани партизани. Тук беше братът на Славчо Трънски. Раденков е помагал там на партизаните преди 9 септември. Доказва се, че къщата му е била ятак. Той през ваканциите е бил там, в село Конско, Брезнишко. Кореспондирал е с наши другари. Аз бях в Трънско, в бригадата на Славчо Трънски. С Раденков съм бил приятел още от 1939 година и от тогава още знам, че беше в наша помощ. Моите другари знаят, че сега съм дошъл тук, дори преди това идвахме другари по настояване на Славчо Трънски при народните обвинители, за да го вземем. Тук правихме анкета, докладвахме и се взе решение да изчакаме изхода на процеса. За побои от Раденков не зная.“ През декември 1943 г. Васил Раденков е свръзка с интернирани партизани от Северозападна България и участва в побой над ученици-ремсисти! Тези факти показват, че ние не знаем какво се е случило в Разград през втората половина на 1943 г., поне не цялата история.

И още нещо трябва да се има предвид когато се анализират горните събития –  необходимо е да се постави граница между изпълнение на граждански дълг и служебни задължения, от една страна, и злоупотребата със служебно положение и власт, от друга. Злоупотреба определено има – петима човека, от които четирима ученици, са убити без съд и присъда. Това са престъпления, които всеки съд би трябвало да санкционира, да уточни вината, наличието на умисъл и да произнесе реципрочна на престъплението присъда. И точно тук е проблемът с т.нар. Народен съд. С дадените му правомощия, Втори състав на Русенския областен народен съд в Разград осъжда на смърт хора, които не са участвали в убийства. Липсва реципрочност между престъпление и наказание. Тази липса е безспорно престъпна при обвиняемите, които нямат общо със смъртните случаи и събитията, които са ги предизвикали.

 Другите подсъдими във Втори състав

За доноси срещу народни борци са обвинени: Ефтим Рахнев Евтимов,  Велико Неделчев Коев, Петър Цонев Минчев, Пени Цонев Дечев, Димо Неделчев Дечев, свещеник Димитър Станчев Бакалов, Пею Колев Обрешков, Гено Шишев Симеонов, Димитър Стоянов Димитров, Неделчо Станчев Коларов, Петър Пенков Иванов, Иван Лазаров Узунов, Георги Ангелов Абаджиев, Иван Георгиев Ночев, Петър Матев Петров, Иван Кънчев Даскалов, свещеник Ангел Дончев Хубанчев и Ангел Борисов Иларионов. Трима от тях получават смъртна присъда. Ангел Борисов Иларионов е агентът-провокатор, заради когото се случват горните събития. Той е осъден на смърт, но остава в неизвестност до края на процеса и присъдата не е изпълнена. Другите двама със смъртни присъди са свещеник Ангел Дончев Хубанчев  и околийският училищен инспектор Иван Кънчев Даскалов. Двамата, заедно със свещеник Димитър Станчев Бакалов, журналиста Никола Асенов Панчев и сътрудниците на в. „Разградско слово“ – Стефан Славов Чобанов и Станчо Атанасов Бакалов, са обвинени и във фашистка пропаганда.

От разпита на училищния инспектор разбираме, че е преместен от Разград в Бяла заради обвинения в леви убеждения. В съобщение за преместването му в броя от 31 март 1941 г. на в. „Разградско слово” пише – „в интерес на службата”. Той е отстранен от работа и арестуван непосредствено след 9 септември 1944 г. от Временния комитет на Разградското учителско дружество. От протоколите на съдебния състав става ясно, че архивът на околийската училищна инспекция е иззет, а в него има документи изясняващи, че Иван Даскалов, като училищен инспектор, не е доносничил срещу учители с леви убеждения. Преди да бъде арестуван, разпорежда унищожаването на документацията на казионната младежка организация „Бранник“ в Разград. Основните свидетели, учителите Йордан Стойков и Георги Йорданов, не дават отрицателна оценка за действията му като инспектор. В Държавен архив – Разград са запазени копия от писмата на свещеник Хубанчев от затвора до семейството му. Първоначално той смята, че арестуването му е недоразумение и всичко ще се изясни с течение на времето. Малкото останали сведения, предимно в пресата, описват отец Хубанчев като човек, поставил си за цел да върне отлъчилите се в лоното на православната църква. Лиляна Тодор Цонева, ученичка в Девическата гимназия, свидетелства, че е чула разговор на Хубанчев, в който казал, че ще иска смъртно наказание за нелегални комунисти. Отец Хубанчев и Иван Даскалов са осъдени на смърт за това, че в периода 1 януари 1941 – 9 септември 1944 г. са донасяли „пред военните, полицейски и други власти против борци за народни свободи, като тия сведения са давани доброволно, за да бъдат злепоставяни, залавяни и избивани същите и освен това в своите речи и сказки пред събрания, конференции, молебени“ са провеждали фашистката политика на кабинета на Богдан Филов и Добри Божилов, въпреки обявения неутралитет към СССР.

За членство в Легиона (Съюз на българските национални легиони) са арестувани: Иван Савов Попов (председател на Българо-немското културно дружество в Разград), свещеник Михаил Попиванов, Илия Маринов Димитров, Еню Савов Петров, Спиридон Цонев Тодоров, Венелин Димитров Македонски, д-р Васил Добрев Банабаков, капитан Тодор Илиев Калчев, Симеон Георгиев Симеонов, Ангел Георгиев Абаджиев, Пенко Петров Манчев, Иван Николов Абаджиев, Йордан Дончев Владев, Ефтим Рахнев Евтимов, Велико Неделчев Коев, Цоню Атанасов Енев, Петър Бончев Петров, Петър Върбанов Колев. Смъртна присъда получава капитан Тодор Илиев Калчев – „за фашистки курс на терор в казармата на гр. Разград“. На доживотен затвор е осъден Михаил Попиванов, който с позиви подклажда вражда към изселените в Разград евреи. Действията на двадесет и шест годишния свещеник изцяло противоречат на официалната политика на Българската православна църква – ако някъде съществува опасност за нацията, мероприятията срещу тези опасности трябва да засягат деянията, а не народностни и верски групи. Останалите легионери са осъдени между 1 и 5 години строг тъмничен затвор, няколко човека са оправдани. За обвиняемите от предните групи е характерно, че са изпълнявали служебни задължения. В тази група са хора, които доброволно, по лична инициатива, са извършвали хулигански прояви срещу евреите и мюсюлманските храмове.

Разградски обществени и стопански дейци са арестувани и обвинени като крепители на водената в страната фашистка политика, защото през лятото на 1944 г. учредяват Народна дружина на Българския народен съюз в Разград: Георги Василев Рашков, Колю Маринов Дончев, Ангел Дончев Хубанчев, Йордан Дончев Владев, Иван Николов Абаджиев, Иван Савов Попов, Венелин Димитров Македонски, Атанас Колев Камбуров, Киро Димитров Киров, Стефан Иванов Градинаров и Александър Костов Иванов. Всички са обявени за невинни по това обвинение.

За използване на служебното си положение за имотна облага под отговорност са привлечени двадесет обвиняеми, голяма част от които са обвинени и в други престъпления. Девет от тях са оправдани. Ще се спра на четирима получили присъди – селските кметове и кметски наместници – Петър Пенков Иванов (с. Пороище, доживотен затвор), Иван Лазаров Узунов (с. Градина, 5 г.), Стоян Неделчев Стоянов (с. Калово (Дянково), 15 г.) и Пенчо Петров Иванов (с. Дряновец, 1 г.). След 19 май 1934 г. кметовете в Царство България се назначават от министъра на вътрешните работи, т.е. те са държавни служители. Свидетелските показания разкриват дълбоките корени на корупцията в българското общество. Както казва един от адвокатите „[…]Когато човек е на положение, всички му дават, всички го уважават. Защото знаят, че ще имат известни облаги. […]“.

Служебните защитници на процесите на Втори състав на Русенския областен народен съд, заседаващ в Разград, са назначени с писма с №№ 4 и 5 съответно от 19 и 22 февруари 1945 г. на Разградския адвокатски съвет. Поради обвинения по различни точки от Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, се налага един обвиняем да бъде защитаван от двама, а понякога и от трима адвокати. Служебни защитници са двамата бивши разградски кметове, адвокатите Захари Попов и Генчо Христов, д-р Георги Пенчев, Георги Казанаклиев, Димитър С. Икономов, Димитър Н. Икономов, Ангел Стойчев, Иван Парасников (среща се и Парясников), д-р Георги Яламов, Христо Мандажиев и Димитър Бояджиев. Близките на шестима от подсъдимите успяват да им наемат частни защитници – Трифон Банков, адвокат от Плевен, а Димитър Н. Икономов защитава частно трима от подсъдимите. В периода от 19 февруари до 10 март 1945 г., дванадесетте защитници трябва да се запознаят с мотивите на народните обвинители и призованите от тях двеста и осемнадесет свидетели, като издирят и призоват свидетели на защитата и да подготвят своите пледоарии. Най-тежките дела поемат д-р Георги Пенчев и Димитър С. Икономов, Захари Попов и Ангел Стойчев. Георги Казанаклиев (бивш народен представител, поемал защитата на комунистически функционери преди 9 септември 1944 г.) и Димитър Н. Икономов защитават легионерите. Бившият кмет Захари Попов и Георги Казанаклиев защитават разградските общественици и индустриалци.

Д-р Георги Яламов призовава съдебния състав: „[…]Заключението обаче на съда се гради изключително върху закона, а законът който днес народния съд трябва да приложи е закон “за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и злодеянията свързани с нея”. Законът, който ще има предвид почитаемия съд, е Наредба-закон за въвличане България в световната война и пр[очие]. Друг закон почитаемият съд не може да прилага и трябва да се ръководи от повелята на този закон. Има ли деяние по този закон, ще има и наказание. Няма злодеяния във връзка с този закон, няма наказание. Няма престъпление, има невинност […]“.

В пледоарията си Димитър Н. Икономов обръща внимание на съда: „[…]Делото е твърде важно. Не е важно защо моите доверители се намират на подсъдимата скамейка, а по-важно е доказателствата, които са изтъкнати срещу тях. Тия доказателства по езика на законоведеца се казват косвени улики. Но в днешно време законодателството иска непременно точни и ясни доказателства[…]”

По косвени доказателства четиридесет и един човека получават между 1 г. и доживотен строг тъмничен затвор. Делата на двама от призованите обвиняеми, Стефан Маринов Симеонов – бивш областен полицейски началник в Русе и Александър Тодоров Димитров – бивш старши полицейски стражар в Разград, са прекратени, защото преди началото на разградския процес първият е осъден и екзекутиран от състав на народния съд в Русе, а вторият в Горна Оряховица. Прекратено е и делото срещу обвинения във фашистка пропаганда Никола Асенов Панчев, който е арестуван в София. Осъден е на 4 април 1945 г. на доживотен затвор от Шести състав на Народния съд в София за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология. Независимо, че народният представител Георги Рашков е осъден на доживотен строг тъмничен затвор от Втори състав на Софийския народен съд, Втори състав на Русенският областен народен съд го осъжда на 5 години строг тъмничен затвор.

Оправданите са петнадесет, но са дамгосани завинаги като „съдени от народния съд”.  С тях и техните семейства се отнасят като с „врагове на народа”. Основните обвинения в процесите в Разград не са свързани с военни престъпления, а гоненията срещу евреите са наказани с леки или оправдателни присъди. Осъдени са виновни и невинни. С резолюция от 11 март 1945 г., БРП (к) в Разград иска най-строго наказание за виновните. От представителите на партиите в Отечествения фронт принципна позиция заема само председателя на БРСДП – д-р Георги Яламов, който е и защитник в процеса.

 Седми състав

Работата на Седми състав остава малко по-неизвестна за обществеността. Може би една от причините е, че не са произнесени смъртни присъди. Обвиняеми по делото са:

  1. Никола Николов Кожухаров – на 50 г. от Разград, подполковник, началник на 19 военно окръжие;
  2. Митю Митев Мичев на 30 г. от с. Омарчево, началник-секция при 19 военно окръжие;
  3. Боню Юрданов Генев на 56 г. от с. Пороище;
  4. Христо Иванов Нейков на 24 г. от Плевен, военен;
  5. Иван Михайлов Куртев от София, в неизвестност и с неустановена самоличност, о.з. подпоручик;
  6. Михаил Атанасов Великов на 23 г. от с. Богомилци;
  7. Диаманди Василев Димитров на 56 г. от с. Бобища, Костурско, полковник;
  8. Митю Тенев Юрданов на 36 г. от с. Певец;
  9. Иван Василев Попов на 49 г. от Завет;
  10. Димитър Тодоров Димитров на 34 г. от с. Хърсово;
  11. Иван Рашков Иванов на 59 г. от Завет;
  12. Марио Андреев Прохасков на 23 г. от Варна;
  13. Никола Георгиев Куцинов на 66 г. от с. Цар Калоян (дн.гр.).

Най-тежката присъда -на подполковник Никола Николов Кожухаров , 15 г. – е за използване на служебното си положение за незаконно обогатяване срещу освобождаване от военна служба.

На 3 г. строг тъмничен затвор са осъдени Михаил Атанасов Великов – за донесения срещу народни борци и Диаманди Василев Димитров – с действия, писания и слово съдейства за изтезания и преследване на уличени войници, злослови срещу СССР.

Двегодишни присъди получават Митю Митев Мичев (за използване на служебното си положение за имотна облага) и Христо Иванов Нейков (за побой над евреи).

На 1 г. строг тъмничен затвор са осъдени Боню Йорданов Генев (за подпомагане на Никола Кожухаров да получи незаконна имотна облага) и Иван Михайлов Куртев (за побой над евреи). Митю Тенев Юрданов, Иван Василев Попов, Димитър Тодоров Димитров, Иван Рашков Иванов, Марио Андреев Прохасков и Никола Георгиев Куцинов са оправдани.

Как изглежда Разград на фона на събитията в България

Веднага след приемането на наредбата-закон започва издаването на в. „Народен съд”, в който се описват и показват зверствата на предишния режим. В много градове в България, освен митинги, се организират траурни шествия за препогребване на телата на убитите партизани и ятаци в братски могили. Обстановката продължава да се нагнетява, независимо от факта, че много от „фашистите” са намерили смъртта си в първите дни на „народното въстание”. Процесите се организират от областните комитети на Отечествения фронт (ОФ), а по места пропагандата е поверена в ръцете на местните комитети на ОФ.

Най-дейни в Разград са младежите от околийската младежка комисия. В края на декемри 1944 г. те получават указания как да разясняват характера на народния съд и да агитират за най-строги наказания на виновните. За ораторите на организираните митинги, единствената справедлива присъда е смърт. Фразата „СМЪРТ НА ФАШИЗМА!“ не е просто лозунг, тя служи за поздрав в официалната кореспонденция! В началото на 30-те години на ХХ в. в Царство България върви дискусия за отмяна на смъртното наказание. Затова и Генчо Христов започва своята пледоария с това, колко е разочарован от младежите, които настояват за смъртни наказания.

Ако сравним Разград с градове, околийски центрове с приблизително същия брой жители, се вижда, че тук подсъдимите и смъртните присъди са по-малко. В двата процеса са привлечени под отговорност 87 лица, произнесени са 15 смъртни присъди, а 21 са оправданите. Например във Вратца (Враца) заседават 3 състава с 255 подсъдими и са произнесени 62 смъртни присъди, като 7 са оправдани, Михайловград (Монтана) – 2 състава, 135 подсъдими, 27 смъртни присъди, оправдани 5; Търговище – 1 състав, 141 подсъдими, 37 смъртни присъди; Силистра – 1 състав, 94 подсъдими, 17 смъртни присъди, 14 оправдани.

Като всеки исторически факт, Народният съд трябва да бъде разглеждан в контекста на причините, довели до него и последиците, които оказва на България.

Причините: Класическата буржоазна демокрация си е отишла от България още през 1934 г. С влизането на Царство България в Тристранния пакт, Българската армия е хвърлена срещу партизанските отряди в съседните страни, сражаващи се срещу агресорите в техните държави. Част от българската политическа опозиция завзема властта на 9 септември 1944 г., съюзена в Отечествен фронт, и с подкрепата на една от съюзническите държави – СССР. Отечественофронтовците идват на власт с обещанието, че ще създадат демократично общество, основано на Търновската конституция. Не на последно място е външнополитическият фактор. Представителите на двете най-развити правови държави следят с безразличие събитията, случващи се в Европа през 1944–1945 г.

Последиците: Народният съд не слага край на гоненията срещу политическите противници. Още през лятото на 1945 г. структурите на БРП (к) издигат призива за намиране на хората с фашистки убеждения, „изплъзнали се от народния съд“, а бившите съюзници от Отечествения фронт са новите политически врагове. Използвайки репресии срещу неудобните, БРП (к) успява да изгради едно огледално общество на това, срещу което се бори – лакейството към Германия е заменено с лакейство към СССР, бранниците – с пионери и комсомолци, враговете на нацията – с врагове на народа, доносниците са отново навсякъде, а словото – цензурирано.

==================

Опис на снимковите материали:

  1. В рубриката „Хроника” на в. „Разградско слово” са публикувани много благодарности и похвали за разградските бранници.
  2. Ръководството на гимназията призовава гражданите да сигнализират за лошо поведение на учениците. В „Разградско слово”, бр. 696 от 23 окт. 1941 г.
  3. Първата страница на протокола от първото заседание на Народния съд за Русенска област в Разград от 28 февр. 1945 г. От фонда на ЦДА.
  4. Тодор Цонев – Втори народен обвинител, адвокат, секретар на разградската организация на РП/БРП през 30-те г. на ХХ в., един от общинските съветници – комунисти, които на 27 юли 1932 г. внасят декларация от 27 точки, между които и искане за “народен съд на деветоюнските конспиратори – превратаджии и за държавна издръжка на пострадалите от белия терор”.
  5. Захари Попов – служебен защитник, кмет на Разград от 20 авг. 1935 до 6 март 1939 г., БЗНС
  6. Д-р Георги Яламов – служебен защитник, представител на БРСДП в ОК на ОФ. Снимката е от личния архив на Георги Спасов, внук на Г. Яламов.
  7. Резолюция от 11 март 1945 г. от общо партийно събрание на БРП (к) в Разград. От фонда на ДА – Разград.
  8. Плакат на Околийския комитет на Отечествения фронт – Разград от 13 ян. 1945 г. От фонда на ДА – Разград
  9. Присъдата, произнесена от Седми състав на Русенския областен съд в Разград от 31 март 1945 г. От фонда на ДА – Разград
  10. Свидетелски показания на Георги Шаренков, партизанин от бригадата на Славчо Трънски, за Васил Раденков. Протокол от разпит на свидетелите от 5 март 1945 г. От фонда на ЦДА.
  11. Статията „Българските англосаксонци” с автор Станчо Бакалов. В. „Разградско слово”, бр. 709 от 23 апр. 1942 г.
  12. Свещ. Хубанчев и религиозното възпитание на младежта. В. „Разградско слово”, бр. 700 от 6 дек. 1941 г.
  13. Заповед на началника на гарнизона за ограничаване движението на евреите.
  14. Статия за подп. Стефан Дачев Стойков, убит в бой със сръбските партизани. В. „Разградско слово”, бр. 750 от 21 дек. 1943 г.
  15. Диаманд Василев Димитров – полковник, подначалник на Шуменска дивизионна област

2 Replies to “Народният съд в Разград – 76 години по-късно”

  1. Няма нищо ново под синиото небе , след 1989 та година комунистите или поне част от тях станаха демократи и сега пак са на власт в измъченият Булгаристан.

  2. Определено авторката, не е направила най важното заключение, а то е че по това време България вече е част от анти хитлериската коалиция и е изпратила свой войници на фронта. Може ли да се довериш на довчарашния фашист, който днес е комунист. Решението на Народния съд е правилно. Трябва да се види какво е станало в Франция по-същото време, а именно същите съдилища осъждат на смърт, онези който са съдействали на Хитлер и са избивали партизаните. ислото на осъдените на смърте значително по-голям от осъдените в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *