Може ли Брекзит да сплоти страните извън еврозоната?

Въпреки че Великобритания не е част от еврозоната, Брекзит ще има последици за валутната интеграция на ЕС, пишат в свой анализ Павел Токарски и Серафина Функ, цитирани от EUоbserver.

Излизането на Великобритания от съюза ще засили страховете от маргинализиране сред осемте държави членки, които не са приели еврото, и може да ги принуди да преосмислят връзките си с еврозоната, отбелязва изданието.

България, Дания, Хърватия, Полша, Румъния, Швеция, Чехия и Унгария са разнородна група държави с различни приоритети за ЕС и различно отношение към еврото и еврозоната. Това прави трудно политическото сътрудничество между тях в рамките на ЕС.

Излизането на Великобритания от ЕС представлява изместване на политическата сила в ЕС, защото една голяма страна извън еврозоната ще напусне процеса на взимане на решения в Европа и това може да увеличи силата на останалите 19 страни при гласуване.

Реклама:

Ефектът от по-голямата тежест на държавите от еврозоната в процедурите по гласуване в съвета все пак ще бъде ограничен, ако се запази тенденцията за взимане на решения с консенсус или с единодушие, където е необходимо (например за многогодишната финансова рамка или по социални въпроси).

И все пак силата на Великобритания в ЕС досега се усещаше не само формално в законодателния процес заради тежестта й и големината на нейното население, но и на неформално ниво. Лондон силно подкрепяше задълбочаването на единния пазар в областта на услугите, дигитализацията и енергетиката – позиция, която съответстваше на тази на всички държави членки извън еврозоната и особено на тези в Централна и Източна Европа.

ЕС-19 срещу ЕС-8?

Макар за момента да няма особен потенциал за конфликт на интереси между ЕС-19 и ЕС-8, задълбочаването на интеграцията, особено в областта на финансовите пазари, може да доведе до растящо несъгласие.

Конфликти между държавите във и извън еврозоната се случват, както стана ясно по време на дискусиите за банковия съюз през 2012 г. Тогава Великобритания се опасяваше, че интересите на еврозоната ще надделеят в Европейския банков орган, който е отговорен за установяването на общи надзорни стандарти в банковия сектор на единния пазар. Под натиск от Лондон бе договорена специална система за гласуване в Европейския банков орган – двойно просто мнозинство на страните във и извън еврозоната.

Страхувайки се от маргинализиране в ЕС след Брекзит, няколко държави наскоро се срещнаха в нов формат. Т.нар. Ханзейска лига първоначално включваше Естония, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва и Холандия, които са членки на еврозоната, и двете страни извън валутния – съюз Дания и Швеция. Групата защитава спазването на правилата, икономическата лична отговорност и прилагането на реформите на валутния съюз и за страните извън еврото.

През юни 2018 г. Холандия, която е неин неформален говорител, се обяви против френско-германското предложение за отделен бюджет за еврозоната. След присъединяването на Чехия и Словакия групата сега включва 10 държави.

Кой е следващият?

Макар всички страни в ЕС с изключение на Дания и Великобритания да са задължени да участват във валутния съюз, няма определен срок кога да се случи това.

Най-вероятните кандидати за приемане на еврото са трите най-бедни страни членки – България, Румъния и Хърватия, но техните структурни проблеми, институционална слабост и икономически условия трябва да бъдат значително подобрени преди влизането в еврозоната, отбелязва EUоbserver.

Друг важен аспект за приемането на еврото е обществената подкрепа за единната валута. Според проучване на “Евробарометър” от май 2018 г. изглежда, че румънците, унгарците и българите одобряват еврото.

Новата реалност в ЕС след Брекзит вероятно ще убеди страните извън еврозоната да преразгледат връзките си с останалите.

Първият тест за политическата тежест на държавите извън валутния съюз ще бъде разпределението на ключови позиции в ЕС след изборите за Европейски парламент през май. Назначаването на някои кандидати от еврозоната, като Словакия, Словения или балтийските страни на ключови постове в ЕС може да е знак, че политическият и финансовият риск от приемането на еврото си заслужава.

Dnevnik.bg

Hits: 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.