Божидарка ЗЛАТАРЕВА: За мен краезнанието е дълг и отговорност и същевременно любов

Уважаеми читатели,

Това е деветата  част на рубриката ни „С Разград в сърцето завинаги“, в която ви срещаме и разказваме за хора, родени тук или дошли в Разград по прищявка на съдбата, по любов или защото житейската пътечка ги е довела в столицата на Лудогорието.

А те със своите дела и пример са оставили отпечатък върху развитието на града, върху общността в Разград. Със срещите и разказите за такива ярки личности от всички сфери на живота: бизнес, култура, спорт, социални дейности, здравеопазване, обществен живот, ще покажем, че паметта за тях и стореното от тях е жива и Разград им е признателен и благодарен, за това, че са го направили по-красив и по-добър.

Рубриката подготвяме по идея и с подкрепата на „Лудогорско пиле“.

Реклама:

Първо ви разказахме за проф. Влади Симеонов, творческа личност, която съчетава в себе си дарованията на изпълнител, диригент и педагог. След това ви представихме световно известната цигуларка Ваня Миланова , както и филмираната среща на д-р Димитър Петков и оператора Живко Жечев с първия демократично избран след промените у нас кмет на Разград Венелин Узунов. Последва среща с уникалния турист маратонец, световния рекордьор Георги Сергиев, с баскетболиста и поет, почетния гражданин на Разград Пламен Панчев и с Здравко Душков – личност, здраво свързана със спортния живот в Разград, но и образцов учител с богат професионален опит и истински будител. Последен наш гост бе заслужилият треньор по борба Али Салиев.

Днес с Нели Николова и Живко Жечев ще ви срещнем с краеведа, професионален библиотекар, журналист, редактор на краеведски сборници, стотици статии в местния и централен печат Божидарка Златарева – носителка на две общински награди – „Никола Икономов” и „Златен Пегас” и наградата „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти. Тя е духовна кръстница на разградската библиотека – по нейно предложение от 1992 г. храмът на книгата носи името на проф. Боян Пенев.

* * *

Наскоро излезе от печат третата книга на Божидарка Златарева със заглавие „Разград и автентичната сага на времето“. Това беше още един повод да ви срещнем с един журналист, публицист и краевед с изключителен принос към изследване на историята на Разградския регион. Тя познава в дълбочина историята на местния периодичен печат, тя е негов летописец и съвсем естествено идват нейните книги, отражение на усилията и вдъхновението на краеведа да събере в едно мъдростта и уроците на миналото.

Родена през 1944 г., Божидарка Златарева започва своя трудов път в Окръжната библиотека в Разград, после започва работа в окръжния вестник „Ново Лудогорие“ и пак обикаля селищата на родния край, среща се с много хора и пише статии и очерци не само във вестника, но и в много краеведски сборници. По-късно стига до извода, че журналистите са в известна степен краеведи, „защото вървят по следите на текущия ден, на текущите събития. Но минава време и текущите събития стават история. Ето в този смисъл журналистите са своего рода краеведи.“

Всеки отпуск прекарва в Народната библиотека и така събира солиден архив, който става основа на написаното за Разград. Журналист в „Ново Лудогорие“, „Възход“, „Гледища“, като в последния поддържа рубриката „Седмична ретроразходка“. А в Радио Разград в продължение на почти пет години поддържа рубриката „Страници от миналото на Разград“. Основно статиите са публикувани на страниците на в. „Екип 7“.

Първата книга на Божидарка Златарева „Разград и съзвездие от личности“ излиза през 2012 г., втората ѝ книга „Разград и животът – големият и малкият“ е издадена през 2020 г. Написани с любов и от любов. На Разград посвещава своето творчество. Разград е любимият ѝ град. Тя е и духовната кръстница на библиотеката с предложението да носи името на проф. Боян Пенев. Автор е и на изданието „145 години оркестрово дело в Разград, 85 години Разградски симфоничен оркестър, 60 години Държавен симфоничен оркестър“, /2007 г./.

Убедена е, че всеки трябва да познава родния си край и родната си история. „За да се родят онези златни плодове, които могат да се родят и да узреят само на могъщото дърво на обичта към родния край, към родината.

За приятелите в живота и за близките на сърцето й хора, за които е писала в книгите си, за спомените й от близо и далеч от времето на богатия й журналистически път, разказ за третата й книга. И затова как е открила краезнанието, на което е посветила цели 57 години от живота си, вижте в следващото видео.

Приятно гледане.

От текстовата част на интервюто ще разберем защо Разград е любимият град на Божидарка Златарева, както и кои са любимите за нея теми от голямата й и любима тема Разград.

Приятно четене!

 

* * * * *

 Г-жо Златарева, в началото, когато станахте краевед, обичахте ли Разград така, както го обичате сега?

Има голяма разлика между това, какво бях в началото, когато в окръжната библиотека бях призвана да бъда краевед, и по-късните времена. Знаех малко неща за Разград, когато правех първите си крачки в краезнанието. Обичах го, но някак между другото. И когато отидох на гости на сестра ми, която следваше в тогавашната ГДР, и видях Ваймар, Ваймар на Гьоте и Шилер, бях впечатлена и написах в първия си публикуван разказ, че моят любим град е Ваймар, малко смело и неочаквано дори и за мен.

Минути на отдих с Райко Асенов, завеждащ отдел във вестника
Минути на отдих с Райко Асенов, завеждащ отдел в окръжния вестник

Какво Ви повлия, за да стане Разград Вашият любим град?

Аз живеех в Разград, работех в Разград, обикалях като методист селищата на тогавашния окръг, срещах се с много хора, същевременно четях от книги и вестници за миналото на Разград, за неговите хора. И разбирах какво изключително средище на политически, просветен, културен и духовен живот е бил той, колко богат е бил на личности, традиции. И това опознаване на съвременността и на миналото ме накара да обикна много Разград. Да стане той за мен моят любим град. А Ваймар беше една младежка мечта. Така от знанието за Разград аз стигнах до голямата обич към Разград.

Сняг на 16 април 1988 г., с поета Христо Радушев, тогава редактор на заводския вестник "Силикатчик".
Сняг на 16 април 1988 г., с поета Христо Радушев, тогава редактор на заводския вестник „Силикатчик“.

Вероятно е имало голяма предварителна работа преди да започнете да пишете тези статии и очерци, които после излязоха в книги?

Да си краевед според мен означава да знаеш много за своя роден град и край и непрекъснато да разширяваш обхвата на знанията си. След библиотеката започнах работа във в. „Ново Лудогорие“. Участвах в написването на доста краеведски сборници. И постепенно стигнах до извода, че журналистите са своего рода краеведи. Те описват събитията на текущия ден, но минава време и текущият ден се превръща в история. В този смисъл мисля, че журналистите са своего рода краеведи.

Не една и две отпуски прекарах в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където четях и описвах вестниците, излизали в Разград. Така си създадох доста богат архив, който ми помага в разработването на статии и очерци, които после влязоха в книгите ми. Ползвам и вестници в библиотека „Проф. Боян Пенев“ и Историческия музей, архивни материали в Държавния архив, както и много книги.

Кои са Вашите любими теми от голямата и любима тема Разград?

Голямата ми и любима тема е Разград и всичко, което е свързано с него. Но си имам и по-малки любими теми – разградският период на проф. Боян Пенев, животът и дейността на първата българска поетеса Станка Николица Спасо-Еленина, животът и делото на нейния син Григор Попов – борец за свободата на Македония, приятел на Гоце Делчев и П.К. Яворов, професионален актьор, приятел на Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов и др., журналист, редактор на един от най-дълго излизалите седмични вестници в България – „Разградско слово“. И една друга тема, не мога да кажа, че е любима, защото е жестока, но към която винаги поглеждам с размисъл и много тъга – Народният съд в Разград, 1945 г.

Командировка с конска тяга, с фоторепортера Иван Чернев, началото на 80-те години
Командировка с конска тяга, с фоторепортера Иван Чернев, началото на 80-те години

Всяка Ваша книга е различна по своему. С какво новата Ви книга е различна от предишните?

В първата ми книга ударението беше върху бележити личности, свързани с Разград. Затова и заглавието ѝ беше „Разград и съзвездие от личности“. Във втората ми книга основното беше животът в Разград, погледнат от най-различни страни. И заглавието ѝ отговаряше на тази мисъл – „Разград и животът – големият и малкият“. Новата ми книга се състои от две части. В първата – „Далечната светлина на дните“, са събрани статии и очерци, писани по време на пандемията и публикувани във вестник „Екип 7“. Най-характерно за някои от тях е това, че разградчани винаги са били по-силни от природните бедствия, от болестите, въобще от всички трудности, които животът е поставял пред тях. Втората част „Новини от старите вестници“ е своеобразен календар. Тя съдържа събития и размисли, за които са писали някогашните разградски вестници. Чрез такъв подход, в известен смисъл календарен, мисля, че се дава автентичен поглед върху богатото съдържание на вестниците и същевременно се дава представа и за моменти от живота на някогашния разградчанин. Затова съм нарекла книгата „Разград и автентичната сага на времето“.

Кое е посланието, което отправяте към читателите чрез всяка Ваша книга?

За мен краезнанието е дълг и отговорност към миналото и неговите хора и към настоящето и нашите съвременници. А също и към бъдещето и бъдещите хора. Чрез краеведската ми дейност , която за мен е любов, бих искала повече люде, особено младите, да обикнат Разград, да научат нови и непознати неща за него и да посветят силите и възможностите си за неговия по-нататъшен просперитет. Винаги казвам в книгите си, че без познаване на миналото не би имало настояще и бъдеще.

Благодарим за това интервю!

============================

Анастасий ДОНЧЕВ: административният и политически ръководител на Община Разград и Разградски окръг от 1970 до 1986 г.

Здравей, Божидарке!

С голям интерес и истинско удовлетворение прочетох твоята книга „Разград и автентичната сага на времето“. Поздравявам те за този забележителен летопис на разградската духовност.

От химията знаем, че за да има процес, трябва да има движеща сила. Благодарение на твоя висок професионализъм на краевед, ние ставаме съпричастни на ролята на разградската духовност за цялостното развитие на родния ни край. Признателност към героите на книгата, носители на възвишеността и достолепието на българската национална идентичност.

С уважение: Анастасий Дончев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *