Поне четири европейски държави се обявиха в последния момент против решението, което се очаква Европейската комисия да вземе в сряда – да допусне природния газ да бъде класифициран като устойчив енергиен източник за целите на инвестициите.
Известно още като “таксономия на устойчивите финанси” Решението ще определи критерии и за признаването на ядрената енергия за зелена.
Дълго отлагано, то ще дефинира условията, при които проекти, свързани с ядрената енергия и природния газ да могат да получат достъп до зелено финансиране, като така допринесат за постигането на целите на Европейския зелен пакт за въглеродна неутралност на европейската икономика до средата на века. През април Комисията определи условията за различните икономически дейности – от промишлеността до транспорта.
Таксономията (класификацията) на устойчивите финанси представлява правила, които целят определянето на златен стандарт за насочване на частните инвестиции към дейности, отговарящи на научно обоснованите цели за справяне с изменението на климата.
Европейските държави са разделени
В писмо до Европейската комисия, цитирано във вторник от Ройтерс, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, призовават Европейския съюз да не етикетира газовите енергийни проекти като зелени инвестиции.
“Липсата на научни доказателства за включване на изкопаемия газ в таксономията би трябвало да доведе до преразглеждане на предложението от Европейската комисия”, заявават четирите държави.
Те настояват инвестициите в газ да не бъдат определяни като зелени, освен ако не отделят по-малко от 100 грама въглероден диоксид на киловатчас. Това е в съответствие с препоръките, направени миналата седмица от експертите на ЕС, но е много по-ниско от ограничението от 270 грама в предложението на Комисията, което беше внесено за обсъждане на 31 декември.
Въпреки ясно оформените лагери между държавите, които твърдят, че не могат да постигнат зелените цели, без газа и ядрената енергия, и тези, които не ги смятат за устойчиви, решението най-вероятно ще влезе в сила. За да бъде блокирано то е необходимо 20 от 27-те държави от ЕС или от мнозинство от членовете на Европейски парламент да са против.
Позицията на България
България се включи в инициативата на Франция и още осем държави – предимно от Централна и Източна Европа, в защита на ядрената енергия. Служебното правителство на Стефан Янев подкрепи Париж с аргументите, че производството на електричество от АЕЦ не е свързано с отделяне на СО2, както и че се произвежда в Европа и така ограничава зависимостта на ЕС от вноса на горива. Според България ядрената и газовата енергия са “най-ефективният начин за гарантиране на адекватен отговор при ескалиране на ситуацията” с енергийните цени.
Президентът Румен Радев, който представляваше България на срещите на върха през октомври и декември, където темата беше дискутирана, заяви, че София е ядрената енергия да бъде обявена за зелена трайно, а не само като преходно гориво, подпомагащо постигането на Зелената сделка. Той изтъкна, че инвестиците в АЕЦ са дългосрочни и инвеститорите се нуждаят от сигурност, за да ги направят.
Критериите на Брюксел
В предложението си от 31 декември, което беше консултирано през почти целия януари със страните членки, Европейската комисия предвижда за “зелени” да се признават инвестиции в ядрена централа, ако проектът ѝ включва план, средства и място за безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци. Този статут не е безсрочен – новите АЕЦ трябва да са получили разрешение за строеж преди 2045 г.
Зелените критерии за природния газ, включват освен да се отделят под 270 г еквивалент на въглероден диоксид за киловатчас, газовата централа да замества друга мощност на изкопаеми горива, която замърсява повече, да е технически оборудвана за изгаряне на нисковъглеродни газове и да е получила разрешително за строеж до 31 декември 2030 г.
Dnevnik.bg
Hits: 0