Днес е Сирни заговезни – денят, в който православната традиция ни призовава да поискаме и да дадем прошка, преди да пристъпим към Великия пост. В народната памет празникът е свързан с огньовете, с пречистващия пламък, със символичното изгаряне на злото. Но най-важният огън е вътрешният – онзи, който изгаря обидата. Прошката не е формула. Тя е съзнателен избор да не носим тежестта на вчерашния ден в утрешния. Разбира се, да простиш не означава да оправдаеш. Не означава да забравиш. Означава да освободиш.
В духа на Светлината прошката е акт на вътрешна свобода. Докато държим обида, ние оставаме свързани с онова, което ни е наранило. Когато простим, връзката се преобразува. Така превръщаме болката в опитност, без да я отричаме. Сирни заговезни ни напомня, че духовният път започва с очистване. Не само от храна, но и от тежки мисли. И нека да приемем поста не като лишение, а като пространство, а прошката е вратата към това пространство.
В народната традиция по-младите искат прошка от по-възрастните. В съвременния свят този жест има още по-широк смисъл – всички имаме нужда да изчистим отношенията си. Защото обидата затваря, а прошката отваря. Прошката е сила. Тя е вътрешно достойнство. Тя е способност да кажеш: „Избирам мир.“ В свят на напрежение и разделение, днес ни е нужно повече от всякога да възстановим културата на прошката – като осъзнат духовен акт. Светлината влиза в отворено сърце. А прошката е ключът.
Нека днес, когато изречем думите, да ги почувстваме. Нека се освободим. За да влезем в следващите дни по-леки, по-чисти, по-светли. Да, прошката не променя миналото. Но тя променя нас. Сирни заговезни е традиция, но е и възможност. Възможност да започнем отначало. А понякога именно това е най-голямата сила. А един по-светъл човек означава и една по-светла общност.
Views: 30