„Родена съм на 30.09.1947 година в Разград. Професионалният ми път е преминал в Завода за антибиотици. Ние сме три сестри, аз съм най-малката. Баща ни се казваше Асен Страшимиров Костов, а майка ни – Минка Вачкова Славова.
Баба ми по бащина линия се казваше Иванка. Произхожда от Дряново. В края на XIX век, след като семейството й изгубва възможност за препитание в Дряново, баба Иванка се е преселила в село Брестовене, а след това – в Разград. Тук среща дядо ми Страшимир Бахнев, с когото създават семейство и отново се завръщат в Брестовене.“ Това разказва Надя Асенова Страшимирова, която дари на Регионалния исторически музей вещи и документи, принадлежали да дядо ѝ и баща ѝ.
Страшимир Бахнев бил кореняк разградлия. В семейството му всички са били високообразовани. Имал е две сестри – Донка и Розета. Розета е първата жена в България, завършила докторат по езикология в Италия. Омъжена е била за сръбски консул в България, но неговите имена Надя Асенова не знае.
По думите ѝ, дядо ѝ е участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. С изключение на баща ѝ, другите му деца са се раждали в периодите на краткотрайното му завръщане от фронта. А Надежда – най-малката, се родила, той вече не е бил сред живите. Загинал от вражески куршум от засада на 21.12.1916 година, охранявайки оръжеен склад на Българската армия в с. Сатул Ноу – Румъния.
Бащата на Надя Страшимирова е роден на Никулден през 1908 година в Брестовене. Според нея около 1926 година Асен Страшимиров постъпва на военна служба със срок от три години в Шумен – в 7-ма пехотна Преславска дружина. Професионалният му път премина в пожарната в Разград.
„Предоставеният от мен албум беше притежание на баща ми, спомен от неговата военна служба. Върху една от снимките в албума е отбелязан и моят баща с червено кръгче. Свидетелството за народна признателност на дядо ми Страшимир Бахнев беше придружено от кръст за храброст „Св. Георги”, получени посмъртно от неговите наследници. За съжаление, следите на кръста за храброст са се изгубили някъде във времето“, разказва Надя Асенова.
Снимката на Алибейската воденица в Хисарлъка е подарена на баща ѝ от Добри Костов, негов добър приятел.
Скръбната вест за кончината на Донка Костакева Томова е изпратена на баща ѝ. А върху некролога с молив собственоръчно Надя Асенова добавя информацията за сестра й Розета, завършила докторат в Италия.
Предоставените вещи и документи вече са част и обогатяват фондовете на Регионалния исторически музей в Разград.
Още снимки може да видите ТУК.
Hits: 0