Гюлсер МАЗЛУМ е училищен психолог, а авторския материала, който предложи да публикуваме в e-Razgrad.bg, е повод ужасната катастрофа, в която загина журналистът Милен Цветков. Текстът предлага професионален поглед към това дали и момчето зад волана на колата убиец не е жертва. Чия или на какво…
Едно потресаващо събитие от предната седмица шокира обществеността в страната ни – злополучната катастрофа и смъртта на известния български журналист Милен Цветков.
В кръвната проба на 22-годишния Кристиян Николов, блъснал колата на Цветков със скорост над 100 км с джип, са били открити следи от употребата на четири вида наркотици, съобщиха в медийни публикации. Задържаната Десислава Николова – майка на Кристиан – заявила пред служителите: „Не съм давала ключовете на сина си.“ Изсипаха се куп ругатни по адрес на Кристиан и на неговите родители във виртуалното пространство. Не ги защитавам, но и не ги съдя. Съпричастна съм към болката на близките и приятелите на Милен Цветков – невинната жертва в инцидента. Но… дали и виновникът Кристиян Николов също не е жертва?
И чия? На какво?
Случаят предизвика в мен разнопосочни размисли, свързани с безотговорното поведение на Кристиян Николов, но и с факта, че той не е бил и не е единственият наркозависим – потенциален убиец. И не само по пътищата. В състояние на абстиненция или след употреба на свръхдоза наркотично вещество реакцията на наркозависимия, предизвикана от вътрешни и външни стимули, е непредсказуема.
Стотици младежи днес в България са заклещени в капана на дрогата. Не са ли всички те продукт на нашата образователна система, на взаимоотношенията в семействата ни, на социалната среда, към която са избрали да принадлежат?
Кое обезверява днес до такава степен някои от представителите на подрастващото поколение, че те безразсъдно посягат към наркотиците?
Кое принуждава един млад човек да потърси илюзорното блаженство, което дрогата обещава?
Кой е виновен за това?
Семейството?
Училището?
Обществото?
Държавата?
Какво се случва с децата ни?
Как можем да помогнем на родителите, чийто живот се превръща в ад, когато разберат, че детето им взема марихуана, екстази или амфитемани?
Тези аспекти от темата за наркотиците искам да изясня в изложението си, водейки се от намерението да бъда полезна на родители и ученици.
Поради какви причини един млад човек може да тръгне по пътя на наркозависимостта?
На първо място, според мен, трябва да отбележим невъзможността подрастващият да намери в себе си сили да се справи със стреса на ежедневието. Причините за него може да са от различно естество: отчуждението между деца и родители, свръхамбициозност, насадена от родители с неосъществени мечти, неправилен стил на възпитание, липса на системен родителски контрол, конфликти в семейната среда, развод, смърт на близък човек, конфликти във взаимоотношенията с връстниците, стремеж към показност и демонстративност, любовно разочоравание и др.
Нерешените проблеми в живота на юношата пораждат силно вътрешно безспокойство и тревога, които неговата неукрепнала психика не съумява да понесе. Именно тогава наркотичното вещество се явява средството, с което тийнейджърът прави опити да се измъкне от завладялото го отчаяние, което често води до отключване на различни психични разстройства и депресивни състояния.
В много случаи все още непорасналите ни деца се чувстват самотни, отблъснати, неглижирани, особено в семейства, в които родителите посвещават по-голямата част от времето си на професионалната си кариера. На израстващото в подобно семейство дете му липсва близката и топла емоционална връзка с родителя, която изгражда още в ранна възраст усещането за сигурност и общностна принадлежност. Това са базисни потребности, свързани с осигуряването не само на комфорта у дома, но и на любящо и споделящо отношение към подрастващия. Правилното родителско отношение изгражда у юношата убеждението, че той е ценност от първостепенно значение за своите родители и че винаги ще бъде подкрепян в трудни моменти от тях. Ако не му е засвидетелствано подобно отношение, той започва да се възприема като „никой“. Забързани и стресирани, ние като родители често не намираме време за споделяне и съпричастност към проблемите на децата си. След набързо изконсумираната вечеря, единият родител сяда пред телевизора, другият се рови в телефона си, а детето е отново само пред компютъра, лаптопа или таблета в своята стая с онлайн игрите, в които трябва да е супергероят и да побеждава вражеската орда.
Ето така се поражда отчуждението между най-близките хора, обитаващи пространството под един покрив. И тогава липсващата загриженост и топлина от споделянето се заменя с доверието и възхищението на приятелите от неформалната група, в която членуват и други със същите дефицити и фрустрации. Там, в неформалната общност от „себеподобни“, наркотичното вещество се превръща в заместител на липсващата родителска обич и загриженост.
Причина за употреба на наркотици могат да бъдат и прекалено големите очаквания на родителите. Понякога прехвърляме върху крехките плещи на децата си отговорността те да осъществят нашите неосъществени мечти и ги превръщаме в жертви на нашата болезнена свръхамбициозност. Не се опитваме да разберем какви са техните интереси, стремежи и желания, какви заложби и дарби са заложени в техния геном, в коя сфера на дейност се чувстват ценени и значими.
Примерно, амбициозна майка може дипломатично да насочи надареното си с музикална дарба дете към следване на медицина с довода „ С музика винаги можеш да се занимаваш, добре е да имаш стабилна професия“. Само че дарът от Господ притежава способността да създава безпокойство и напрежение, ако не се изрази в съответен творчески продукт.
Често, ние, родителите, още от ранна възраст прекършваме индивидуалността на детето с авторитарното си отношение към него, отнемайки му правото на свободен избор. Разбира се, провалът на бъдещия ни наследник може да се дължи и на делегираната прекалена свобода – „прави каквото си искаш, справяй се сам, ти вече си голям“. Само че един юноша на 12-14 години е все още незряла личност, която не е способна без подкрепата на възрастните да определя и да следва свои приоритети. При подобна криворазбрана родителска загриженост алтернативите са две – юношата да се затвори в себе си, да бяга от реалността чрез проява на автоагресивно поведение чрез употреба на наркотични вещества или да се бунтува срещу родителя.
А колко често при случаи на конфликти или развод между партньорите в семейството децата се превръщат в средство за отмъщение. Светът на мама воюва със света на тати – тя отрича всичко онова, което тати определя като правилно и добро, и обратно. Така детето се лута между ценностите на родителите си, които обича еднакво и се нуждае в еднаква степен от обичта и подкрепата и на двамата. Как в такава ситуация да открие истината и да има стабилна скала от ценности, които да го ръководят при избора на житейско поведение?
Училището също има своите делегирани права и отговорности по отношение на психичното здраве на учениците и превенцията на употребата на наркотични вещества. Случва се някои от тях да не са приети и интегрирани в общността на класа. Причината за това може да е различна: по-късно записване в паралелката, проблеми с адаптацията, комплекс за малоценност, липса на самоувереност и доверие в другите. Разбира се, всичко това не отбягва от полезрението на добрия педагог, училищен психолог или педагогически съветник.
Автономността на юношите се изгражда през периода 10-14 години и когато този процес е възпрепятстван от различни психологически бариери, поражда се вътрешното напрежение, което те се опитват да снемат и чрез не съвсем полезни за тях начини и средства.
Затрудненото или неслучилото се себеутвърждаване външно се проявява в завишена раздразнителност и агресивно поведение. След като в училищна среда такъв ученик не успява да спечели симпатиите на съучениците си и да утвърди авторитета си, неговото себевъзприятие вече е изкривено. Той е натрупал в душата си достатъчно самосъжаление и гняв. Ако не получи своевременна психолого-педагогическа подкрепа и не сподели с родителите си, започва да търси и издирва компания на себеподобни /неприети, отхвърлени/. Така той става част от неформална група, в която започва да споделя групови ценности. В нея се пуши марихуана, в най-добрия случай, така че иска или не иска, започва да го прави и той.
Мотив за посягане към наркотичното вещество може да бъде и любопитството. В юношеска възраст се наблюдава изключително голямо желание за експериментиране с по-леките наркотици под въздействието на разкази на връстници. Тези опити дават възможност на младия човек да си достави екстремни изживявания, както и да демонстрира неограничена свобода, смелост и независимост.
Започнал от любопитство, с убедеността, че всеки момент може да спре експеримента, оказва се, че това не е толкова лесно и се поражда зависимостта.
Затова е много важно родителят да поддържа близък контакт с преподавателите, за да може да се премине към своевременна корекция на рисковото поведение с помощта на психолози, педагози, експерти, психотерапевти.
* * *
Настоящата статия няма за цел да проследи етапите на терапията за преодоляване на наркозависимостта. Това е труден и сложен процес на взаимодействие, включващ наркозависимия, семейството му и други отговорни за благосъстоянието на жертвата фактори.
Проява на мъдра загриженост е да си спестим тревогите и да вложим енергията си в превантивни дейности, опазващи физическото и психическото здраве на подрастващите. Добрата информираност на младите хора за фаталните последствия от употребата на наркотични вещества могат да възспрат мнозина от тях да тръгнат по пътя на дрогата, който е без изход.
Разбира се, многобройни са проявите и форумите, на които се случва това на училищно, общинско, областно и национално ниво. Единодействието и съгласуваността в работата на държавните институции и органи, имащи отношение към проблема – Детска педагогическа стая към РДВР, ДАЗД, ОБСНВ, МКБППМН, ЦОП – е важно условие да бъде постигнато желаното в тази насока. Всички ние полагаме не малко усилия, за да предпазим младите хора от коварството на наркоманията, но животът показва, че направеното все още не е достатъчно.
Целта на тази статия е да насоча вниманието на родителската общественост и на самите младежи към причините, които водят до наркозависимо поведение. Когато причината е осъзната и овладяна, следствието може да бъде контролирано. Нека се опитаме заедно да предотвратим бедата, преди тя да е похлопала на врата ни.
Гюлсер МАЗЛУМ, училищен психолог
Hits: 16