Във футбола и професионалния спорт една година може да е много време, но може и да е изключително малко.
В историята на най-обичаната игра сме ставали свидетели на какви ли не преобразявания за един сезон. И в България, и по света. Милиони са примерите как за 12 месеца най-посредственият тим може да се превърне в камъче в обувката на всеки голям претендент. Не малко са и примерите обаче, когато посредствеността се настанява в една съблекалня и от отбор за пример футболният клуб се превръща в отбор за смях. Чудесен образец за това как за година един отбор може да претърпи съществена промяна към по-добро е отборът на Славия. Най-старият столичен отбор премина през истинска метаморфоза през последните 12 месеца. „Белите“ завършиха сезон ‘20/21 на незавидното 11-то място, като силна финална серия ги остави извън борбата за оцеляване.
Въпреки спасението, редица важни и основни играчи на Славия напуснаха Овча купел. В офанзивен план „белите“ се лишиха от услугите на играчи като Жуниор Мапуку и Калоян Кръстев, но това не бяха единствените изходящи трансфери. Дефанзивният полузащитник Владислав Узунов напусна като свободен агент. Повече подробности за трансфера вижте на линка, където ще намерите и статистика с представянето му за Славия. Отбранителният вал на Златомир Загорчич бе отслабен още повече, след като опитните защитници Костадин Велков и Петър Патев също си стягаха багажа. Редица специалисти и експерти предвещаваха нов трагичен сезон за „белите“, но „грозното патенце“ се превърна в „бял лебед“, а виновникът за това бе Златомир Загорчич.
Сръбският специалист затегна сериозно юздите, направи много ефикасна селекция – сплав от опитни играчи, които бяха подсилени с млади таланти. И симбиозата проработи. След приключването на текущия редовен сезон , отборът завърши в Топ 6 с актив от 36 точки след 26 мача. Играчите на Загорчич спечелиха 9 срещи, в други 9 завършиха наравно и претърпяха загуби в едва 8 двубоя. Бърза справка с миналогодишната кампания и ще видим, че Славия приключи редовния сезон с 23 спечелени точки и 15 загуби. Статистиката никога не лъже. А в този случай тя е красноречива – възходът на Славия не подлежи на дискусия.
Загорчич успя да въдвори ред в градината си и успехите не закъсняха. Не само във вътрешното първенство, но и в турнира за Купата на България. „Бялата лавина“ достигна до фазата на полуфиналите за втори пореден сезон, а жребият отреди на „белите“ друг столичен тим – този на ЦСКА. Първата среща на ст. „Славия“ завърши при резултат 0:2 за „червените“, но както не рядко се случва във футбола, това бе мач без никаква логика. Тоталната липса на късмет и спортен шанс лиши домакините от далеч по-приемлив резултат. Славия игра като равен с равен срещу най-титулувания роден клуб. Домакините създадоха няколко изключително добри положения за гол, а битката в центъра на терена беше равностойна. Липса на концентрация бе подводният камък, в който се удари лодката на Загорчич. С оглед на видяното от двата отбора и катаклизмите, които са налегнали ЦСКА, то реваншът на ст. „Българска армия“ е всичко друго, но не и протоколен. Славистите нямат какво да губят и напрежението от евентуален провал ще е в лагера на ЦСКА, а в такива моменти преднина от 2 гола бързо-бързо се топи.
Златомир Загорчич си заслужава комплиментите, защото накара играчите да повярват в уменията си. Сърбинът подреди отбраната и от това потръгна цялостната игра. Славия използва крилата си, пресира противника при изнасянето на топката, а хладнокръвието на нападателите може да бъде доказано най-добре отново чрез статистиката – 30 гола във 26 мача, като само в 7 от срещите си „белите“ не са успели да се разпишат в противниковата врата.
Hits: 24