По дългогодишна традиция Български туристически съюз организира на Витоша в последната неделя на месец август Национален туристически празник, на който туристи от цялата страна се събират, за да почетат годишнината от началото на организираното туристическо движение в България така, както в далечната 1895 г. Алеко Константинов и 300 негови съмишленици изкачват Черни връх, за да учредят първото туристическо дружество у нас. Тази година се отбелязаха 126 години на организирания туризъм в България, като празника се проведе на 29 август /неделя/ на Черни връх.
По повод на това събитие ТД „Буйна гора“ проведе тридневен маратон.
В петъчния ден групата ни се отправи към Мальовишкия дялна Рила планина. По пътя направихме кратко отклонение да се полюбуваме на природните красоти, разхождайки се по пътеката, която се промушва през каньона на река „Златна Панега“. В късния след обяд паркирахме автомобилите на паркинга до ЦПШ „Мальовица“ и нарамихме раниците. В долината вече притъмняваше, но слънцето още багреше връх Мальовица, когато пристигнахме в едноименната гостоприемна хижа.
Рано сутринта на съботния ден тръгнахме към върха. Но не по-традиционната пътека, а по железния път, прокаран в извисяващите се скали западно от хижата – Мальовишката виа ферата. Два часа и половина пълзяхме по скалите изпълнени с адреналин и наслаждавайки се на феноменални гледки. След това през Мальово поле и накрая по екстремната пътека по североизточния ръб се изкачихме на върха. Следваше бързо спускане през хижата до автомобилите на паркинга. Отправихме се към Витоша планина в района на Златните мостове.
В неделя поехме към Витошкия първенец – Черни връх. През нощта валя силен дъжд, беше влажно и мокро, очертаваше се променливо време. На стръмнината след местността Конярника витошката мъгла ни обви, но ние уверено крачехме по пътеката към върха. Следваше да преминем покрай заслон „Самара“. Изграждането му било наложено от факта, че в тази висока част на планината през всички годишни сезони времето бързо се променя и често рязко се влошава. И за да се убедим в истинността на този факт, тук задуха пронизващ вятър и заваля студен летен дъжд. Нахлузихме дъждобраните и продължихме нагоре. Мъглата беше гъста, видимостта беше много ограничена, следвахме пътеката и изведнъж пред нас изникна силуета на каменната сграда – заслон Черни връх. Най високата точка е 60 метра по-встрани от сградата – огромната група от камъни. Дъждът, силният вятър и гъстата мъгла навярно са попречили на мнозина да се изкачат на Витошкия първенец и поради това участниците в събора бяха твърде малко. Нашата група поздрави представителите на БТС с празника, застана пред барелефа на Алеко Константинов и отдаде почит пред неговото дело. След това се подкрепихме с ароматния чай, който предлагат в заслона и поехме по обратния път надолу.”
Милен МАРИНОВ, секретар на ТД „Буйна гора“
Hits: 0