Тази страна върна преди 50 години трима души след катастрофа на път към Луната, би трябвало днес да може да се справи с епидемията, маските и тестовете.
Това заяви губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо, използвайки пример с годишнина, която САЩ няма да отбележат публично заради ограниченията на карантината.
Преди половин век започва драмата с мисията на “Аполо 13”, когато на път за Луната експлозия унищожава значителна част от кораба и са нужни изключителна изобретателност от наземния екип и железни нерви от екипажа, за да приключи всичко с успешното връщане на Земята на Джим Ловел, Фред Хейс и Джак Суагърт (той произнася прочутата фрама “Хюстън, мисля, че имаме проблем тук”).
Те се разминават с шанса да се наредят сред малцината, разходили се по лунната повърхност. На стотици хиляди километри от Земята командният модул “Одисей” претърпява непоправими щети, включително на системите за захранване и снабдяване с кислород. Единственият отпечатък, който оставят, е от разбиването на част от ракетата носител Saturn V за сеизмологичен експеримент на Луната. “Е, поне едно нещо да проработи на този полет”, казва тогава Ловел. Резултатът е записан от уред, оставен от “Аполо 12” на 136 км встрани.
След като заобикалят земния спътник, за да наберат скорост за завръщане у дома, тримата използват “Водолей” (Aquarius) – техният спускаем апарат за Луната, като спасителна капсула, за да се спуснат в Тихия океан на 17 април 1970 г.
Днес Ловел (92) и Хейс (86) са още живи, Суагърт почина от рак през 1982 г.
Десетилетия по-късно журналистът Джефри Крюгър пише книга за драматичната мисия. От нея е вдъхновен филмът “Аполо 13” о 1995 г.
През 2015 г. Националната научна фондация на САЩ финансира проект за дигитализиране на 7200 часа звукозаписи от разговорите между управлението на полета в Хюстън и екипажа.
Dnevnik.bg
Hits: 0