На Тодор Т. от Кубрат, 58-годишен безработен и болен, внезапно му се подпалва къщичката точно преди Коледа. Живее сам, за малко не загинал. Тодор е с обгаряния и безпомощен. Живее на социални помощи, няма роднини освен брат, когото не е виждал от 20 години и няма контакт с него. Какво се случва? Закаран е в болница, където го лекуват от изгаряния. Там ще го изпишат след седмица. А после? Къде? Кой да му помогне? На дирекция „Социално подпомагане” това й е работата. Но… Работата в дирекциите „Социално подпомагане” не винаги може да се впише в рамките на членове и алинеи. В повечето от тежките случаи, в които бързо трябва да се намират решения за спасение на човешки живот, се налага социалните работници да действат без средства, без регламентирана процедура, по собствени убеждения и професионален опит.
Звучи странно, но ето какво се случва с Тодор. Той е от тези изпаднали в криза хора, които не знаят пътищата за получаване на определена социална услуга, но и не могат да подготвят съответните документи. Често тези хора са самотни, неграмотни, бездомни, без доходи, „голи и боси”, асоциални, свикнали да живеят сами, без ред, без задължения, без познания за общоприетия ред в обществото и институциите. Сами, те не могат да намерят пътя към хора и институции, които да им окажат подкрепа. Налага се някой да ги „хване за ръка” и да отваря една по една вратите на институциите, през които трябва да преминат. В тази роля влиза социалният работник, а пътят е „невидимият път на добрината” – дълъг, труден, пълнен с препятствия, които трябва да се преодолеят за кратко време, защото е „на живот и смърт”.
Ето как Дирекция “Социално подпомагане” – Кубрат мина през всички процедури на бюрокрацията, за да спаси останалия без дом и препитание Тодор, в навечерието на Коледа. На 16 декември 2019 г. в Дирекция “Социално подпомагане” – Кубрат се получава сигнал от МБАЛ – Кубрат за изписването на 58-годишен мъж (Тодор), постъпил в болницата с изгаряния след пожар в дома му. Социални работници посещават пострадалия, за да му предложат възможности за получаване на определени социални услуги. Спешно проучват и възможностите за настаняване в приют в най- близкото място – Русе, и в Дом за стари хора в с. Тертер. От приюта отказват да го приемат, тъй като мъжът е с изгаряния и с превръзки, които там няма кой да му подменя, но за щастие, в дома има свободно място. След получаване на съгласие за постъпване в дома, започва спешно тежка организация за изготвяне на документи и превозване на Тодор напред-назад до съответните служби, което той не е в състояние да извърши сам.
Директорите на Дирекцията “Социално подпомагане” – Кубрат и МБАЛ – Кубрат преговарят, за да задържат Тодор в болница още два дни, докато се подготвят документите от социалните работници за постъпване в дома. От страна на болницата, Слава Богу, е проявено разбиране. Тодор е останал без лична карта, изгоряла при пожара. Директорът на „Социално подпомагане” Росица Калинова изисква от Община Кубрат дубликат на акт за раждане на Тодор, той няма с какво да се легитимира пред институциите, нужен е и за издаване на удостоверение за постоянен адрес за пред паспортна служба. Трябва да се плати такса за издаване на нова лична карта. Предвидливо директорът на „Социално подпомагане” – Кубрат изпраща писмо и до началника на Полицейско управление на МВР – Кубрат за предстоящо отпускане на парична помощ на Тодор за издаване на нова лична карта, която ще бъде преведена по сметка на МВР след 10-ти януари с молба за съдействие за започване на процедурата по издаване по-рано. Според практиката на МВР при загубена лична карта, нова се издава само след съставяне на акт или заплащане на минимална глоба с фиш 40 лв. От „Социално подпомагане” са имали случаи с други бездомници, които не могат да си платят глобата, нито таксата за издаване на лична карта. Затова директорът изпраща писмо до Районна служба за пожарна безопасност – Разград да издадат удостоверение, че домът на Тодор е изгорял, за да не му съставят акт или глоба за изгубена лична карта. От пожарната не искат да дадат удостоверението на социалните работници, трябва да го получи лично лицето… Тодор е с изгорени ръце и крака, не може да отиде да го получи лично. С нови преговори и писма въпросът е решен. Тодор получава социални помощи по сметка на свое име в местния клон на Централна кооперативна банка в Кубрат. От банката отказват да изплатят помощите му на социалните работници, без негова лична карта. След писмо на Дирекция “Социално подпомагане” – Кубрат до директора на банката в Разград, се съгласяват да изплатят социалните помощи на Тодор. Социалните работници намират дрехи за Тодор, тъй като всичко е изгоряло в пожара. Социалните работници изготвят документите за настаняване на Тодор и подготвят документи за получаване на еднократна помощ за снабдяване с лична карта. Социален работник придружава Тодор до личния лекар, за да получи съответните документи за постъпване в Дом за стари хора и направления за лекар психиатър и микробиолог. В дирекцията не могат да осребряват на служителите автобусни билети за пътуване до Разград, защото транспортните фирми издават билети по стар образец, който не отговаря на новите наредби. Дори социалните работници да платят билети със свои средства, после не могат да бъдат компенсирани поради неуредици в законовите изисквания. Заповедта за настаняване на Тодор е издадена на 20 декември 2019 г. Социалните работници викат такси, което откарва Тодор в дома. Таксито е платено от неговите социални помощи. Всичко завършва успешно благодарение на синхрона в работа на институциите, желанието да се изпълни един човешки дълг към онези, които не могат сами да осигурят съществуването си. Представата за работата на социалните работници в обществото в повечето случаи е погрешна, квалифицира се като чиновническа и бездушна, но на практика нещата са сложни, винаги спешни, често и невписващи се в законова рамка и изискващи професионален опит, бързи решения, действия и поемане на отговорност. Всеки нерешен проблем в дадена област – здравеопазване, образование и други пряко рефлектира върху най-уязвимите групи хора, а оттам и в работата на социалните работници от ДСП. Но примерите за добра социална работа са много, те остават незабележими, защото този, който прави добро, просто изпълнява служебния си и човешки дълг, не чака похвала, благодарност или награда. Това са хората с големи сърца, които всеки ден раздават невидими добрини.
/e-Razgrad/
Hits: 0