Той прилича на червеникав снежен човек от две части, като горната е около една трета от размера на долната и всичко това прави едно завъртане всеки 15 часа.
Така НАСА описа заснетия от сондата “Ню хърайзънс” (New Horizons) астероид Ултима Туле – най-отдалеченото космическо тяло, непосредствено изучавано от човечеството. Първите кадри, намиращи сред едва под 1% от цялата събрана информация, бяха показани на пресконференция тази нощ.
Те са направени от разстояние 28 000 км, докато при най-голямото приближаване сондата премина на 3500 км. Кадрите, заснети от непосредствена близост, се очакват през февруари. Резолюцията на първите снимки разкрива обекти с размер до 140 м, докато направените от по-малко разстояние би трябвало да покажат и обекти с размер 35 м.
Успешното преминаване на апарата бе потвърдено във вторник, а в следващите месеци – вероятно до септември 2020 г., ще продължи изпращането към Земята на натрупаната на борда информация. Ултима Туле е толкова далеч в периферията на Слънчевата система, че сигналът пътува над 6 часа до Земята.
Научният екип кръсти двете части на астероида Ултима (по-голямата) и Туле и смята, че те са се съединили в самото начало на формирането на Слънчевата система или скоро след това. Районът, известен като Поясът на Куипер, е толкова студен и химическите процеси са толкова забавени, че се предполага, че космическите тела в него са се запазили почти във вида си от преди 4.6 млрд години.
Ултима и Туле са се съединили при много ниска скорост – вероятно 2-3 км/ч. По този повод Джеф Мур от екипа учени се пошегува, че “ако се блъснете с колата си с такава скорост, дори не бихте си направили труда да потърсите обезщетение от застрахователя”.
Астероидът е с много тъмен цвят – най-ярките му зони отразяват 13% от светлината, падаща върху тях. При най-тъмните отражението е едва 6%.
Учените похвалиха създателите на апаратурата, като обясниха, че показаните снимки са все едно да снимаш нещо с размера на Вашингтон, тъмно като градинска почва и осветено от Слънце, 1900 пъти по-слабо това в слънчев ден на Земята. “Общо взето, преследвахме нещо в тъмното при скорост от 51 000 км/ч и всичко сработи, както трябваше.”
Dnevnik.bg
Hits: 0