Още преди две години ни казаха, че смяната на времето ще бъде отменена. Но решението е застрашено от провал, тъй като държавите в ЕС не могат да се договорят кое часово време да бъде въведено – лятното или зимното, разказва “Дойче веле”.
И отново превъртяхме стрелките. А още преди две години ни казаха, че смяната на времето ще бъде отменена: през 2018 тогавашният председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обяви, че над 80% от европейците, участвали в съответното допитване, са поискали смяната на времето да бъде премахната.
Впоследствие Европейският парламент реши смяната между лятното и зимното часово време да бъде отменена най-късно през октомври 2021 година. Но правителствата на държавите-членки още не са се договорили кое часово време да бъде въведено – зимното или лятното. И няма никакви изгледи за скорошно решение.Кога ще спрем да местим стрелките?
Според добре осведомени източници, германското председателство на ЕС, което продължава до края на годината, не възнамерява да влага много сили в тази посока: имало по-важни въпроси, а освен това за взимането на такова решение се изисквало квалифицирано мнозинство. В Берлин смятат, че е най-важно да се избегне хаосът, който би възникнал, ако отделните държави в ЕС решават въпроса индивидуално.
Самото германско правителство досега не е заело позиция относно избора на лятно или зимно часово време. Освен това то очаква от Еврокомисията експертна оценка за последиците от отмяната на двукратното превъртане на стрелките. А тези последици определено ще бъдат сериозни. На територията на ЕС има три часови зони: западноевропейско, средноевропейско и източноевропейско време. Ако занапред се въведе единствено лятното часово време, през зимата в западните и северозападните региони ще се развиделява много късно. На 21 декември в испанския град Виго слънцето ще изгравя едва в 10:01, а във френския регион Бретан – в 10:07. Ако пък се въведе за постоянно зимното часово време, през лятото на изток ще съмва твърде рано: във Варшава слънцето ще изгрява в 3:15, а в Берлин – в 3:44 часа.
В същото време смяната на времето подлага много хора на истинско изтезание. Според едно германско проучване, близо 30% от хората страдат от физически и психически проблеми в резултат от местенето на стрелките: изпитват необяснима умора, срещат трудности при заспиване вечер, спят на пресекулки.
“Сега е най-подходящият момент”
Германският икономист проф. Корбиниан фон Бланкенбург смята, че тъкмо сега е най-подходящият момент за премахване на смяната на времето. “В резултат от пандемията фирмите и институциите развиха нова гъвкавост”, казва той и припомня, че работата вкъщи и онлайн съвещанията вече са нещо съвсем нормално. Икономистът обяснява, че стриктното спазване на точни часове за старт и край на работния ден или на лекциите в университета губи значение, когато части от труда и учението се преместят във виртуалното пространство.
Още преди години Фон Бланкенбург е доказал и нещо друго: че смяната на времето не води до някаква съществена икономия на енергия. До същия извод стига и Федералната служба за околната среда: през лятото лампите наистина се палят по-късно, затова пък през пролетта и есента в сутрешните часове е необходимо повече отопление. Така плюсовете и минусите се балансират.
Дойче веле/Дневник
Hits: 5
България, за да е в синхрон с другите европейски държави въведе на 1 април 1979 год. лятно часово време, което се оказа с пренебрежим икономически ефект. От тогава за различаване на двата вида време, нормалното астрономическо време абсолютно неправилно започна да бъде официално наричано зимно часово време. До 1996 г. лятното часово време поне биваше 6 месеца, от края на март-до края на септември. От 1997 год. лятното часово време беше удължено на 7 месеца и продължава до последната неделя на м.октомври. Ако някой тип време оказва проблеми от всякакъв характер, това е лятното часово време, а не традиционното астрономическо време, което деформирано наричат зимно.