На 3 март България празнува Деня на Освобождението си – дата, свързана с подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 година, който слага край на Руско-турската война (1877–1878) и поставя началото на възстановяването на българската държавност след близо пет века османско владичество. В исторически смисъл този дипломатически акт е кулминацията на дълъг вътрешен и външен път – на възрожденски дух, на просветителска дейност, на жертви и въстания, на съзнателно събуждане на един народ. Защото Свободата не започва с подписа под договор. Започва в съзнанието.
През XIX век българите постепенно изграждат своята духовна независимост чрез училището, църковната борба, книгата, словото. Националното Възраждане е преди всичко пробуждане на идентичност – осъзнаване, че народът има право на име, език, култура и бъдеще. А Санстефанският договор е исторически момент на надежда – символ на възможността България отново да бъде цялостна и самостоятелна. Макар последвалите решения на Берлинския конгрес да променят границите и политическата реалност, духът на свободата вече е събуден и не може да бъде върнат назад.
3 март ни напомня, че свободата има външно и вътрешно измерение. Външната свобода е политическа и историческа – тя се постига с усилия, дипломатически решения и саможертва. Вътрешната свобода е светлина – способността да мислим, да избираме, да носим отговорност за своето бъдеще.
Погледнат през призмата на светлината, този ден не е само спомен за миналото, а покана към настоящето. Свободата е процес. Тя изисква зрялост, съзнание и съпричастност. Да бъдем свободни означава да пазим паметта, но и да уважаваме различието. Означава да изграждаме и да творим, да търсим единството, без да губим достойнството и идентичността си. Днес, когато живеем в различен исторически контекст, 3 март остава ден на признателност – към онези, които са се борили, към онези, които са жертвали живота си, и към онези, които са изграждали с перо и слово духовната основа на нацията.
Свободата е светлина, която се предава от поколение на поколение. И може би най-важното е, че истинското освобождение не се съдържа само в исторически факт – то е ежедневен избор да бъдем съзнателни, достойни и отговорни граждани на своята страна. Истинското освобождение е изборът да бъдем достойни за Свободата си.
Нели Николова
Views: 36