20 бурни години – Владимир Путин начело на Русия

Той заема президентския или премиерския пост от 1999 г. досега

Владимир Путин бе назначен за и.д. президент на Русия на 31 декември 1999 г. от тогавашния президент Борис Елцин. Оттогава той заема президентския или премиерския пост в продължение на две десетилетия, пише Ройтерс.

Следват някои ключови събития през 20-те години на Путин на власт:

 

9 август 1999 г. – По време на икономическата криза президентът Елцин назначава малко известния шеф на службите за сигурност Владимир Путин за свой пети поред премиер за по-малко от година и заявява, че иска Путин да стане негов приемник на президентския пост. През следващите седмици бомбени атентати срещу жилищни блокове в цяла Русия отнемат живота на повече от 300 души. Путин обвинява за атаките чеченските бунтовници.

 

Неговата популярност нараства заради твърдия му отговор, който включва въздушни удари срещу части от Чечения и офанзива за връщане на отцепилата се южна провинция в състава на Русия. Някои критици на Кремъл поставят под съмнение дали чеченските екстремисти наистина стоят зад атентатите срещу жилищните сгради.

 

31 декември 1999 г. – Болният Елцин подава оставка и назначава Путин за и.д. президент.

 

26 март 2000 г. – Путин печели първите си президентски избори.

 

12 август 2000 г. – След експлозия на борда й ядрената подводница “Курск” потъва на дъното на Баренцово море, при което загива целият екипаж от 118 моряци. Имиджът на Путин е разклатен, след като коментира инцидента едва след четири дни.

 

2002 г. – Чеченските екстремисти взимат за заложници повече от 800 души в московски театър. Спецчастите щурмуват сградата, но използват отровен газ, при което загиват много от заложниците.

 

2003 г. – Петролният магнат Михаил Ходорковски е арестуван и обвинен в измами. По-късно той е осъден и изпратен в затвора след процес, за който неговите привърженици твърдят, че е наказание за опитите му за намеса в политиката. Той е освободен едва през 2013 г., след като Путин го помилва.

 

март 2004 г. – Путин печели втори президентски мандат с повече от 70 процента подкрепа, след като високите цени на петрола подхранват бум на потреблението и повишават жизнения стандарт – тенденция продължила още четири години.

 

септември 2004 г. – ислямистки бойци взимат за заложници повече от 1000 души в училище в Беслан, Южна Русия, като предизвикват тридневна заложническа драма, завършила с щурм. Общо 334 от заложниците загиват, повече от половината от тях деца. Родителите на някои от тях казват, че властите са действали некомпетентно, и обвиняват Путин.

 

декември 2004 г. – Путин премахва преките избори за губернатори на регионите, които ще се назначават директно от Кремъл. Путин твърди, че решението е необходимо, за да се запази единството на Русия.

 

2005 г. – Путин определя разпадането на Съветския съюз през 1991 г. като “най-голямата геополитическа катастрофа” на 20-и век.

 

2006 г. – Разследващата журналистка Ана Политковская, критик на нарушаването на човешките права в Чечения, е убита в Москва навръх рождения ден на Путин. Критикът на Кремъл Александър Литвиненко умира в Лондон през същата година, след като е отровен с радиоактивно вещество. Британското разследване години по-късно стига до извода, че той е бил убит от руски агенти.

 

2007 г. – Путин държи реч в Мюнхен, в която отправя нападки срещу Вашингтон за “неограничаваната почти от нищо свръхупотреба на сила в международните отношения”.

 

май 2008 г. – Тъй като конституционните ограничения не му позволяват да продължи да бъде президент повече от два последователни мандата, Путин става министър-председател, след като съюзникът му Дмитрий Медведев е избран за президент.

 

август 2008 г. – Русия побеждава в кратка война срещу Грузия. Тбилиси губи контрола над две отцепнически области, където се настаняват руски войски.

 

2012 г. – Путин се връща на президентския пост, спечелвайки изборите с 60 процента от гласовете, след решение президентският мандат да бъде удължен от четири на шест години. Големи протести срещу Путин избухват преди и след изборите, чиито резултати според критици са манипулирани.

 

7-23 февруари 2014 г. – Русия е домакин на зимните олимпийски игри в черноморския курорт Сочи.

 

27 февруари 2014 г. – Руски сили започват анексията на Крим от Украйна, след като протестите в Киев свалят от власт проруския президент Виктор Янукович. Русия включва в състава си Крим следващия месец след произвеждането на заклеймен от Запада референдум. САЩ и ЕС налагат санкции на Москва.

 

април 2014 г. – Избухва бунт на проруски сепаратисти в Източна Украйна. Той довежда до продължаващ и досега конфликт, отнел живота на повече от 13 000 души и в резултат на който бунтовниците установяват контрол над обширна територия. Западните страни обвиняват Русия в подкрепа на сепаратистите. Москва отрича пряко участие в конфликта.

 

30 септември 2015 г. – Русия започва да нанася въздушни удари в Сирия в рамките на най-голямата си намеса в Близкия изток от десетилетия, накланяйки везните в полза на президента Башар Асад.

 

ноември 2016 г. – Доналд Тръмп е избран за президент на САЩ, след като обещава да подобри влошените отношения с Москва. Американските власти обаче стигат до извода, че Русия се е опитала да се намеси в изборите в полза на Тръмп, което хвърля тъмна сянка върху американско-руските отношения, въпреки че Москва отрича.

 

4 март 2018 г. – Бившият руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му са отровени в Англия с нервнопаралитично вещество. Те оцеляват, но живееща наблизо жена умира, след като приятелят й донася вкъщи намерената отрова в изхвърлен флакон от парфюм. Великобритания обвинява Русия, но Москва отрича да е замесена.

 

19 март 2018 г. – Путин печели зашеметяваща изборна победа и нов президентски мандат до 2024 г.

 

юни/юли 2018 г. – Русия е домакин на Световното първенство по футбол за мъже.

 

юли 2019 г. – В Москва избухват протести заради местните избори, които според антикремълската опозиция са произведени нечестно. Тези протести прерастват в най-голямото протестно движение в Москва от години преди да стихнат.

 

декември 2019 г. – Путин се хвали с преднината, която страната му има при хиперзвуковите оръжия, и твърди, че останалите държави се опитват да я догонят.

 

Dnes.bg

Hits: 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.