На провелата се в понеделник работна среща с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, бяха обсъдени ниските резултати на учениците в област Разград. Народният представител Джипо Джипов представи задълбочено становище, в което се открояваха конкретни предложения за цялостна стратегия, която в дългосрочен план би спомогнала за решаване на местните образователни проблеми.
Трайната позиция на област Разград сред регионите с най-ниски средни резултати на националните изпити през учебната 2024/2025 година, са обсъждани многократно, без намиране на ефективни решения. През последните години, включително и през текущата сесия, област Разград последователно е сред най-слабо представящите се по български език и литература на НВО след 7 клас. Данните от ДЗИ по БЕЛ за май–юни 2024/2025 допълват картината: в почти всички общини на областта средните оценки са между приблизително 2,95 и 3,61 (например Разград – около 3,33; Завет – 3,38; Исперих – 3,38; Кубрат – 3,61; Лозница – 3,29; Цар Калоян – 2,96; Самуил – 2,95), което ясно показва трайно изоставане под средните национални нива.

На местно ниво има широко съгласие относно ключовата причина: езикова бариера, която обхваща значителен дял от децата в селата, а понякога и част от учителите. Недостатъчното владеене на книжовния български затруднява усвояването на учебното съдържание и представянето на изпитите. Тук не става дума за етнос, нито за идентичност; става дума за системен образователен дефицит, който държавата е длъжна да адресира. По данни от Преброяване 2021 г. в община Разград приблизително 32–34% от населението посочва турски като майчин език. Тази реалност изисква целенасочени решения: ранна езикова подкрепа, допълнително обучение по БЕЛ и постоянна работа с родителите.
Нормативната рамка съществува, но прилагането ѝ е фрагментарно и непоследователно. Законът за предучилищното и училищното образование предвижда обучение на български език и допълнителна подкрепа по БЕЛ за ученици с друг майчин език. В момента има действащи механизми: по Наредба № 6/2016 се осигурява допълнително обучение по български за деца и ученици с друг майчин език, а по линия на Програма „Образование 2021–2027“ се финансират допълнителни занимания и материали по БЕЛ. Това обаче са разпокъсани и проектни решения, а не единна, постоянно бюджетирана национална програма, посветена изцяло на БЕЛ. На практика обаче тази подкрепа често е епизодична, без гарантиран обем и без проследим ефект. Стандартът за учителите изисква прилагане на книжовните норми в мултикултурна среда, но твърде често остава на хартия. Регионалните управления имат предимно методическа и координационна роля; санкциите и кадровите решения са в правомощията на директорите и МОН. В този смисъл началникът на РУО не бива да се превръща в „гръмоотвод“ за проблем, който по своята същност е национален и изисква политическа воля и последователни политики.
Джипов сподели с министъра, че извършените проверки от Националния инспекторат за качеството на образованието в региона са ценна стъпка, но досега основен обект на проверките са били градските училища. Това изкривява общата картина, защото най-тежките езикови дефицити се проявяват в селските училища и в ранните етапи на обучението. Липсва ежедневен механизъм за контрол и подкрепа на място: регулярни наблюдения в клас, проследяване на напредъка по ученици и паралелки, навременни корективни мерки и отчетност към родителите и местната общност. Без такава ежедневна рамка – отвъд еднократните инспекции – трайна промяна няма да настъпи.
Необходими са устойчиви мерки, насочени към причините, а не само към симптомите. На първо място, народният представител предлага създаване на постоянна национална програма за допълнителна езикова подкрепа по български език. Тя трябва да включва диагностика на входа в I, V и VIII клас; минимални гарантирани хорариуми за допълнително обучение по БЕЛ в училища с висок дял ученици с различен майчин език; учебни комплекти, валидирани от МОН; както и назначаване на образователни медиатори и ресурсни учители. Финансирането следва да е дългосрочно и обвързано с измерими резултати, а не само с отчетени дейности.
На второ място, трябва да бъде прекратена порочната практика за назначаване на учители без реално владеене на книжовен български. В момента директорите на практика нямат надежден инструмент да проверят езиковата компетентност при подбора. Затова народният представител предлага задължителна външна сертификация – стандартизиран входен изпит по български език за всички, които преподават основни предмети, администриран от МОН. Джипов изрично подчерта, че обсъжданата от години учителска атестация в сегашния си вид лесно се превръща в субективна и административно формална процедура, ако не е обвързана с външна, стандартизирана проверка на езиковата компетентност и с реални резултати в клас. Международният опит показва, че когато подобен изпит е част от влизането в професията, субективността намалява и качеството се повишава.
Третата точка от предложенията на разградския народен представител е свързана с ранната подкрепа, която той счита за решаваща. В детските градини за деца с различен майчин език трябва да бъдат въведени задължителни подготвителни модули по БЕЛ, а към семействата – „Родителски академии по български език“ с вечерни и уикенд формати, финансирани по програма „Образование 2021–2027“. Паралелно с това е необходима целева кадрова политика за дефицитните региони: финансови стимули за учители по БЕЛ и начални учители в селата (доплащания, жилищни компенсации, приоритет за квалификация); партньорства с университети за въвеждане на езикови модули и стажове в реална мултикултурна среда; и обвързване на завършването на педагогическите специалности с външно удостоверяване на езиковата компетентност.
Четвърто – нужен е прозрачен мониторинг. Ежегодно публично табло по области, което съчетава резултатите от НВО и ДЗИ по БЕЛ с дела на учениците с различен майчин език, ще позволи да се види ефектът от мерките и да се коригират политиките навреме. В този контекст ролята на РУО – Разград трябва да бъде подсилена откъм методическо лидерство: регионални екипи, обучения, ясни измерители на напредъка и съдействие при въвеждането на ежедневен контрол в училищата. Санкционните инструменти следва да останат в компетентността на МОН и директорите, но от РУО трябва да се очаква професионална подкрепа и последователен натиск за качество.
Всичко това е необходимо, защото години наред темата се подминава. Налични са констатации, анализи и политики „на хартия“, но реалността остава непроменена: Разград и сходни региони продължават да са в дъното. Докато не бъде адресиран езиковият дефицит – още от най-ранна възраст и в учителския корпус – резултатите няма да се повишат. Където държавата въвежда задължителна езикова подкрепа и външно стандартизиране на езиковата компетентност на учителите, постиженията трайно се подобряват. Тези модели са приложими и у нас, при разумна адаптация към местния контекст.
Според Джипо Джипов е необходимо прякото лидерство на министъра: създаване на национална програма, въвеждане на сертификация, която минимизира субективността на атестацията, и определяне на Разград като пилотен регион. Нуждата да бъдат поставени ясни и проверими цели е осезаема: в рамките на три години – повишение с минимум 10 точки по БЕЛ на НВО и ДЗИ в област Разград и намаляване на дела на учениците под базовите нива. За да се постигне това, са нужни не само инспекции в града, а ежедневна подкрепа и контрол в селските училища.
Това е образователна и езикова тема, а не въпрос на идентичност. Това е право на всяко дете – да учи и успява на официалния език на държавата. От МОН се очакват програма, стандарти и ресурси; от общините – логистика и подкрепа; от директорите – кадрова смелост и работа с родителите; от РУО – методическо лидерство и подкрепа на ежедневния контрол; а от народните представители – ясна законодателна и бюджетна рамка. Само с общи усилия и ясна визия ще бъде даден реален шанс на децата в Разград и в сходни региони, категоричен е Джипо Джипов.
/e-Razgrad/
Views: 0