Първи март е един от най-обичаните български празници – денят на Баба Марта. Ден, в който червеното и бялото се преплитат в нишка, която носим близо до сърцето си. Ден, в който си пожелаваме здраве, живот и късмет. В народната традиция Баба Марта е образ на променливото време – ту усмихната и топла, ту сърдита и студена. Тя олицетворява прехода между зимата и пролетта, между застоя и движението, между съня и събуждането. Празникът бележи началото на новия природен цикъл – онзи момент, в който земята започва да се раздвижва отвътре, макар още да не го виждаме напълно.
Мартеницата е древен символ. Бялото носи чистота, светлина, ново начало. То е цветът на яснотата и на раждането. Червеното е живот, кръв, сила, жизнена енергия. То пази, защитава и активира. В преплитането на двата цвята се съдържа дълбока идея – балансът между дух и материя, между нежност и жизненост, между вътрешен мир и външна сила. В традицията мартеницата се носи до появата на щъркел или цъфнало дърво – знаци, че пролетта е дошла. След това се връзва на клон, поставя се под камък или се оставя на дърво – като своеобразно предаване на благословията към природата. Това е тих ритуал на свързаност – човекът не стои отделен от света, а участва в неговия ритъм.
На 1 март, ние си разменяме украшение, но и подновяваме договор с живота. Приемаме, че след всяка зима идва пролет. Че след всяко застиване има движение. Че светлината се връща. От гледна точка на вътрешното преживяване, мартеницата може да се види и като символ на хармония. Бялото – нашата вътрешна яснота. Червеното – нашата жизнена енергия. Когато ги съчетаем, ние си напомняме да живеем едновременно осъзнато и сърдечно.
Първи март е символ на нещо просто, но дълбоко – обновлението започва като нишка. Като знак. Като намерение. И когато си закачим мартеница, ние всъщност казваме: Избирам живот. Избирам здраве. Избирам светлина. Защото освен сезон пролетта е и вътрешно състояние – пробуждане, изправяне, разгръщане, сияние на душата, стремеж към потока на живота…
Нели Николова
Views: 14