Разградският принос в Учредителното събрание 1879 г.

   Известно е, че след Освобождението 1878 г. до възстановяването на държавната традиция на новоосвободената млада българска държава следва период на Временно руско управление.

Берлинският договор преповтаря и отново връчва на императорския комисар правото да организира и осъществи създаването на държавната структура. Княз Александър Дондуков – Корсаков внимателно оглежда възможните начини и пътища за осъществяването на делегираната му задача. По отношение на проблемите около персоналното конструиране на Учредителното събрание и предлагането на проект за обсъждане от страна на определените за „нотабили“ български общественици императорският комисар се справя много добре. Липсата на аристократична прослойка, тънкият пласт високообразовани интелектуалци и почти отсъстващите предприемачи от надрегионален мащаб правят задачата за сформиране на депутатския корпус доста трудна, още повече, че това трябва да се извършва от потомствен аристократ, принадлежащ към най-близките кръгове на императора.

   С политическия си нюх и способност, Дондуков възприема единствено възможния в този момент /по мнението на уважавани историци/ подход при определяне на политическия елит в страната. От 229 депутати, 88 са избрани пряко от населението, 117 получават своя мандат благодарение на заеманата висша административна длъжност в рамките на временната администрация и Екзархията, 19 са назначени от Дондуков – Корсаков, тъй като те не са преминали през временната администрация и не са взели участие в изборите, а петима са представители на общонационални организации – Рилският манастир, Одеското българско настоятелство и Виенските българи. Различията в данните в изследванията по отношение на броя на депутатите, проф. Милко Палангурски обяснява с непълно запазената документация, а и поради факта, че дори след откриването на събранието депутати продължават да пристигат и да напускат по различни причини. В Търново пристигат и представители от общини, разположени в Южна България, Македония и Тракия, сполучливо наречени „депутатски сираци“, делегирани от своите общини и райони, с единствената цел – да покажат на европейските наблюдатели, че стремежът за обединение обхваща всички части на разпокъсаното Отечество.

     Учредителното събрание отваря врати на 10 февруари 1879 г. Съставът му в общи линии покрива най-доброто, което може да излъчи българската нация. Депутатите представляват целия политически, икономически и културен спектър на възрожденското българско общество.

„Тук са беловласите лидери на повече от половинвековната църковна борба, представителите на просветното и културно възраждане, довчерашните хъшове и току-що върналите се от чужбина малко, но образовани и закърмени с модерни конституционни идеи интелектуалци.  Изследванията показват, че тяхната социалнодемографска характеристика  носи белега на целокупното българско общество.“ Според проф. Палангурски повече от половината депутати са ангажирани в легалните процеси  на църковната и просветната борба. За повече от 60 души има преки данни, че са участвали в различни форми на въоръжена съпротива срещу Османската империя, поне една пета са с образование над средното, а съвременниците твърдят, че поне две трети от представителите владеят свободно и някакъв западен език – основно френски, немски и малък брой английски.

   Председател на събранието е бившият български екзарх митрополит Антим Видински, подпредседатели са Т. Икономов и П. Каравелов.

   Що се отнася до разградските представители в Учредителното народно събрание, в края на 1878 г. все още не личат ясно политически различия. Може би защото в него от 7 представители, 4 влизат по право и само трима са избрани по едни все още неустановени правила – Георги Попов, Никола Икономов и П. Куюмджиев са по-скоро видни граждани, отколкото представители на идейно-политически групировки. Ето и поименен списък на депутатите в Учредителното събрание от Разград:

Председатели на съдилищата и управителните съвети: Николай Неделчев – председател на Разградския окръжен съд; Никола Петров – председател на Разградския окръжен съвет; Василий Попов – председател на Разградския градски съвет.

Депутати по избори от окръзи: от Разградски окръг: Николай Икономов – свещеник; Георги Попов; Петър Куюмджиев.

Членове на Събранието, назначени от Императорския руски комисар: Ахмед ефенди.

   Никола Икономов Жеравненеца е роден през 1920 г. в Жеравна. Учителства първо в Шумен, където въвежда взаимоучителната метода. В Разград идва през март 1846 г. и основава взаимно, девическо и класно училище, където учителства заедно със съпругата си Станка Николица Спасо-Еленина, също видна учителка и поетеса. Автор е на първата земеделска книжка у нас, съставя първото ръководство по селскостопански въпроси. Развива също активна обществена дейност като член и председател на българската община в Разград. Участва активно в борбата против гръцкото фанариотско духовенство и в борбата за независима българска църква. За свещеник е ръкоположен през 1874 г. след Освобождението е един от организаторите на отбраната на града от оттеглящите се турци. Депутат в Учредителното и Великото народно събрание – 1879 г. Починал през юли 1897 г.

   Георги Попов е народен представител от Разград и в Учредителното, и във Великото народно събрание /1879 г./ Той е първият председател – кмет на Градския съвет – от 23 януари до м. март 1878 г. като градоначалник е изброн от специално свиканите от руския военен началник на Разград Владимир Вознесенски разградчани „да си изберат Общински съвет от най-достойните и почтени свои съграждани.“ По-късно е издигнат за председател на Окръжния съвет.  Георги Попов е виден търговец, обществен и политически деятел, пример за всеотдайна служба на народ и Отечество. Русофил, участник в Кримската война в редовете на руската армия. Първият реформатор в сферата на търговията в града, като заменя системата „ала турка“ с европейска. Заедно с братята си е инициатор и активен деятел за издигането на нова църква в Разград /1860 г./. По негова инициатива местният бакалски еснаф се противопоставя на централната турска власт, а през 1861 г. като настоятел и касиер на Разградската църковна община, организира протест и неплащане на владичина на гръцката патриаршия поради заточаването на българските владици в Цариград. Заради защитата му на българските интереси през 1866 г. е избран за член на Окръжния съвет /Давие-мизлиши/.

   Никола Петров е председател на Първия окръжен съвет в Разград, сформиран в края на 1878 г. На първото си заседание на 12 януари 1879 г. членовете определят като основни задачи на Съвета укрепването на новата българска власт, организиране защитата на населението  от появилите се турски разбойнически групи и др. Сред най-важните общественополезни дела на разградския Окръжен съвет са: паметникът-костница в чест на загиналите за освобождението на Разград руски воини, създаване на Главно окръжно класическо училище с пансион, изграждане на Разградска държавна болница и Военна казарма.

   Оскъдни са сведенията за другия депутат в Учредителното събрание – Василий Попов. Той е председател /кмет/ на Градския съвет през март 1878 г. до април 1881 г. Работи в тясно сътрудничество с руските военни по нормалното функциониране на общината в следосвобожденския период.

   Във фонда на Регионален исторически музей – Разград се съхраняват материали от личния архив на Георги Попов, сред които има и такива, свързани с дейността му като народен представител в Учредителното и Великото народно събрание. Много интересен е неговият билет, който играе ролята на служебна карта като народен представител.  В спомените си той разказва: „… Като получихме за участието си по 1 рубла дневно и по 6 гроша пътни за отиване и връщане, всичко гроша 2720, а пък похарчихме през всичкото това време 2962 гр., т.е. от собствената си кесия харчих 242 гроша. След това се завърнахме на 23 априлий 1879 година.”

Всички те са отдадени на идеята за полагане основите на новото устройство  на младата българска държава. Известно е, че венецът в дейността на Учредителното събрание е приемането на Търновската конституция, която е един от най-демократичните основни закони в тогавашна Европа.

Нели НИКОЛОВА, Иво СТОЯНОВ – РИМ, Разград

Hits: 0