Сдружението за достъпна и качествена храна (ЗДКХ) алармира за системен и подценяван риск за потребителите – измамите с храни, които по международни научни данни засягат между 8 и 10% от световния пазар и водят до икономически загуби до 36,8 милиарда евро годишно. Реалният мащаб на проблема вероятно е още по-голям поради трудното откриване и недокладването на значителна част от случаите.
Какво е „фалшива храна“ според международните изследвания
Научните дефиниции и данните, използвани от регулаторни органи и специализирани индекси, определят измамата с храни като умишлена и икономически мотивирана практика, включваща:
- подмяна на храни или съставки (напр. конско месо, продавано като говеждо);
- разреждане и добавяне на по-евтини или недекларирани вещества (сиропи в мед, евтини масла в „екстра върджин“ зехтин);
- подвеждащо етикетиране – „био“, „натурален“, „без ГМО“, „100% сок“;
- фалшифициране на произход, марка или сертификати;
- манипулиране на срокове на годност и документи;
- нерегламентирано отклоняване на продукти през „сиви“ канали.
- Данните показват, че над 70% от измамите се извършват на ниво суровина или единична съставка, което ги прави почти невидими за рутинния контрол.
- Най-рисковите храни и тревожните тенденции
Най-често засегнатите категории в периода 1980–2025 г. са подправки и прахообразни продукти, ядки, млечни продукти, риба и морски дарове, месо, мед и напитки с „натурални“ претенции.
През първото тримесечие на 2025 г. е отчетен рязък ръст на измамите при ядките, свързан с повишените цени на суровини като шамфъстък, орехи и бадеми. Прахообразните продукти са сред най-уязвимите поради лесната им подмяна без видима промяна.
БЪЛГАРИЯ: ГОДИНИ ОПИТИ – НУЛЕВ ПАРЛАМЕНТАРЕН РЕЗУЛТАТ
Въпреки повече от три години последователни опити, разговори и официални предложения към всички парламентарно представени партии в рамките на няколко поредни Народни събрания, идеята за промяна в Закона за храните, която да позволи публично оповестяване на системните нарушители, не получи подкрепа от нито една политическа сила.
Това се случва на фона на многократни публични заявления от политици и няколко поредни министри на земеделието за „нулева толерантност“ към измамите с храни – разминаване между думи и реални законодателни действия, което ЗДКХ определя като крайно тревожно.
„Когато международните данни показват, че фалшивата храна е системен глобален проблем, отказът да се въведе публичност за системните нарушители означава мълчаливо толериране на измамата. Без прозрачност няма превенция, а без превенция рискът остава за сметка на потребителите и коректните производители“, заяви инж. д-р Андрей Велчев, председател на Управителния съвет на ЗДКХ.
Европейският контекст и въвеждането на еврото
ЗДКХ вече работи активно със своя международен партньор SAFE – Food Advocacy Europe, на който е единственият български член, както и в постоянна комуникация с Европейски парламент и Европейска комисия. Европейските институции са информирани за липсата на реална политическа воля в България, особено в контекста на въвеждането на еврото, когато ценовият натиск и наблюдаваните аномалии по хранителната верига увеличават риска от спекула и хранителни измами.
Липсваща позиция на омбудсмана – тревожен институционален вакуум
Допълнителна тревога буди фактът, че вече няколко месеца ЗДКХ очаква официален отговор от Омбудсмана на Република България във връзка с неговата позиция относно измамите с храни – тема, която засяга всеки българин като потребител. До настоящия момент няма отговор от екипа на омбудсмана, въпреки официалните писма и покани.
Особено тревожен е фактът, че институцията на омбудсмана е единствената държавна институция, която от началото на съществуването на ЗДКХ не е приела среща със Сдружението, въпреки десетките покани за диалог.
„Когато институцията, призвана да защитава правата на гражданите, мълчи по тема, която засяга ежедневно здравето, доходите и доверието на хората, това вече не е административен пропуск, а сериозен институционален проблем“, подчерта инж. д-р Андрей Велчев.
ПОЗИЦИЯ И НАСТОЯВАНИЯ
ЗДКХ настоява за:
незабавни законодателни промени, позволяващи публично оповестяване на системните нарушители;
засилен държавен и независим лабораторен контрол при рискови храни;
задължителни оценки на уязвимостта към измами по веригата на доставки;
ефективни санкции и реална прозрачност;
активна и достъпна информираност на потребителите.
ЗДКХ ще продължи да предоставя данни, анализи и сигнали на национално и европейско ниво, докато борбата с фалшивата храна не се превърне в реална държавна политика, а не остане поредното политическо обещание.
Views: 11