Във връзка с подаването на оставка на президента на България г-н Румен Радев и заявката му за участие в предстоящите избори със своя партия , потърсихме мнението на председателя на най голямата изселническа организация в Р .Турция ,,Бултюрк ,, г-н Рафет Улутюрк.
1. Г-н Улутюрк , как ще коментирате оставката на президента Радев и включването му в предстоящите избори със своя партия и платформа?
Оставката на президента на България г-н Румен Радев не е край на една епоха, а напротив – тя прави отново видим един политически възел, който остава неразрешен от години. Този възел не се изчерпва нито с поредицата от служебни правителства, нито с безкрайните предсрочни избори. Истинският проблем е, че българската политика не успява да обхване цялото общество. През последните четири години България се готви да отиде на избори за осми път. Демокрацията функционира формално, но не произвежда резултати. Фрагментираният парламент, коалиционните преговори, белязани от недоверие, и постоянните обвинения в корупция превърнаха изборите от решение в порочен кръг. В този кръг „временното“ се превърна в постоянно, а необходимата политическа стабилност така и не беше изградена. Оставката на Радев прехвърля отговорността за този застой не само върху политическите партии, но и върху самата система.
2. Къде е скрито разковничето за успеха и просперитета на държавата?
– Президентската институция чрез конституционните си правомощия успя да поддържа държавата функционираща, но не и да произведе политика. Държавата работеше, но обществото не беше водено. Именно тук изпъква най-голямото противоречие на българската политика. Страната направи важни стъпки в европейската интеграция – с напредъка по пътя към Шенген и целта за въвеждане на еврото тя се приближи до мечтата за „централна Европа“. В същото време България продължава да държи извън политическия център един от най-важните елементи на собственото си общество – турците. Днес има една ясна истина: без да се вземат предвид българските турци и без те да бъдат признати като равноправни граждани, е невъзможно да се постигне самостоятелно управление. Турците не са временен фактор в тази страна, а историческа, културна и демографска реалност. Въпреки това те често биват възприемани единствено като „резервоар от гласове“ или като общност, заключена в рамките на една-единствена партия. Ако Радев или новата политическа линия, която той би могъл да представлява, действително търсят трайно решение, тази гледна точка трябва да бъде коренно променена. Пътят е ясен: Президентът трябва пряко да привлече до себе си уважавани български турци, които досега не са били част от активната партийна политика и които имат реална обществена тежест. Не символично, а с реални правомощия. Не партийни кадри, а турци от обществото – от академичните среди, бизнеса, особено от българската диаспора в чужбина и от гражданския сектор – трябва да бъдат изведени в центъра на политиката.
3. На какви позиции според Вас трябва да се включат неопетнените , кадърни , образовани български турци , както Вие предлагате?
– Защо не на поста вицепрезидент или заместник-лидер в една нова политическа формация , което ще е акт на представителност и ясен знак за промяна в мисленето? Без подобни стъпки всеки следващ предсрочен вот ще бъде просто повторение на предишния. Защото проблемът не е в самата урна, а в липсата на обществен договор, който тя трябва да олицетворява. От дълго време България се е превърнала в държава, управлявана чрез криза. Тази криза няма да възнагради поредните лидери, а онези, които имат смелостта да бъдат истински приобщаващи. Нито един политически проект, който не приема турците като равноправни граждани, не може да изгради трайна власт. Може би най-важният въпрос след оставката на Радев е следният: Търси ли България просто нови избори, или най-сетне ще се осмели да постигне истинско обществено помирение?
Шенол Ахмедов
Views: 13