Днес празнуваме Трифон Зарезан – един от най-обичаните празници в българския народен календар. Това е денят на лозаря и виното, бележещ символичната граница между отиващата си зима и пробуждането на природата за нов живот.
В българския празничен календар има дни, които не просто се отбелязват, а се преживяват. Трифон Зарезан е именно такъв празник – шумен и обреден, трудов и весел, дълбоко вкоренен в земята и в човешката памет. Това е денят, в който лозата се събужда, годината започва наново, а хората си припомнят една от най-старите си връзки – тази с плодородието, виното и общността.
В християнската традиция Трифон Зарезан е посветен на свети мъченик Трифон, живял през III век и загинал заради отказа си да се отрече от християнската вяра. Църквата почита светеца на 1 февруари по новия календар, а в общности, следващи стария юлиански стил – на 14 февруари. Именно това календарно разминаване превръща празника в своеобразен мост между официалната църковна традиция и живия народен обичай.
Но зад житието на мъченика стои нещо още по-древно – усещането за преход. Трифоновден бележи символичната граница между зимата и пролетта, между покоя и труда. Неслучайно празникът е свързан именно с лозята – растения, които изискват търпение, грижа и вяра в бъдещето.
Views: 17