Столетничката – началната учителка Донка Дюлгерова, празнува днес своя 100-тен рожден ден със свои ученици от различни поколения.
Тържеството в ритуалната зала на ОУ “Васил Левски“- Разград бе организирано от ръководството на училището и от четвъртокласниците от клуб „Млади възрожденци“, които изненадаха юбилярката със видеопослание на живо.
Първи към своята учителка на четмо, писмо и човещина се приближиха достолепни мъже и жени от Липник /нейни ученици от 19456 до 1959 г./ и отправиха към нея две: да я заведат в училището в селото още днес и в удобно време – да отидат до Плиска и Дома на кирилицата…
Арх. Веселин Крайшников бе говорителят на своите ученици от първия випуск на г-жа Дюлгерова като учителка в ОУ „Васил Левски“ и припомни, че в първия му учебен ден в живота тя го и посрещнала с прегръдка – бел е сам, защото родителите му били на работа…
Юбилярката стана на крака и както някого в клас, с вдигнат показалец, им каза че ги е разпознала всички. И още: „Имам много мили спомени, учехме ви с удоволствие, стараехме се повече знания да ви дадем, учехме ви да обичате България и историята й. Благодаря за хубавите моменти!“ – каза развълнувано тя.
Зам.-кметът Милена Орешкова поздрави юбилярката от името на кмета Денчо Бояджиев, връчи й поздравителен адрес от негово име, както и ваучер за необходим по неин избор електроуред. „Призвание е да си учител, да учиш учениците, но и да си пример за учителите. Благодарна съм за Вашия пример и Ви пожелавам здраве и още дълги години да ни вдъхновявате“, обърна се Милена Орешкова към рожденичката.
Гости на празника на Донка Дюлгерова бяха и началникът на Регионалния инспекторат по образование Ангел Петков и председателят на Синдиката на българските учители Рада Нейчева.
Донка Дюлгерова е родена на 22 май 1920 година в разградското село Пороище. Учителската си дейност започва през 1941 година в добруджанското село Нова Черна. След това е била учителка в Балкански, Островче, Липник, Раковски и от 1962 година в Основно училище “Васил Левски“- Разград, където се пенсионира през 1975 г. 34-годишният й професионален път завършва със заслужено признание – наградена е с орден „Кирил и Методий“ II степен, има и други отличия за професионалните си успехи.
Носител на наградата „Никола Икономов“ на Община Разград през 2016 г. По –късно днес, на тържествената сесия на ОбС в навечерието на 24 тя, тя ще получи наградата втори път.
/e-Razgrad/
Hits: 0
Лельо Донке, да си жива и здрава още дълги години!
Помня те още когато бях професионален музикант в Симфоничния оркестър на Разград , а вечер в рест.”Абритус” .
След това завърших медицина и 40 години работипх в И-т ” Пирогов” като хирург. . Сега съм пенсионер. Вчера направих 75 ! Желая ти здраве и се надявам да се види през лятото.
Жалко!
Мила ми стринке Донке,
Наи-сурдечни поздрави за твоя забележителен юбилей. КАзвам се Ваня Петрова-Дюлгерова и съм дъщерия на Тодор Дюлгеров, внучка на Никола и Иванка Дюлгерови от Две Могили. Помня къщата ти в Разград, малката стая с весели перденца, на които има над 10 панделки от разноцветна разтегателна хартия. Случката е в първите дни на септември в края на 60-те години и ти се готвиш да посрещнеш нови първокласници. На масата до прозореца има купчини тетрадки подвързани със синя хартия с красиво надписани етикети и малки рисунки различни за всяко дете. Ти с усмивка ми обясняваш, че децата ще са щастливо изненадани, а това е важно за малките първокласници. Макар че бях на 12-15 години разбрах, че работата може да се върши със сърце и вдъхновение, а не отгоре-отгоре и по задължение. Благодаря ти за урока.
Бъди жива и здрава!
Ваня
Мила ми стринке Донке,
Наи-сурдечни поздрави за твоя забележителен юбилей. КАзвам се Ваня Петрова-Дюлгерова и съм дъщерия на Тодор Дюлгеров, внучка на Никола и Иванка Дюлгерови от Две Могили. Помня къщата ти в Разград, малката стая с весели перденца, на които има над 10 панделки от разноцветна разтегателна хартия. Случката е в първите дни на септември в края на 60-те години и ти се готвиш да посрещнеш нови първокласници. На масата до прозореца има купчини тетрадки подвързани със синя хартия с красиво надписани етикети и малки рисунки различни за всяко дете. Ти с усмивка ми обясняваш, че децата ще са щастливо изненадани, а това е важно за малките първокласници. Макар че бях на 12-15 години разбрах, че работата може да се върши със сърце и вдъхновение, а не отгоре-отгоре и по задължение. Благодаря ти за урока.
Бъди жива и здрава!
Ваня