„Целта на организирания от нас вече повече от 35 години Ден на пшеницата е да покажем на земеделските производители тенденциите в селекцията на пшеницата, ечемика и тритикалето.
Кой, какви сортове предлага, какви качества те притежават, някои елементи в технологията на тяхното отглеждане, а и продукти, с които се обслужват полетата. Да се запознаем с новостите в зърнопроизводството“, каза пред журналисти собственикът на ЕТ „Стефан Георгиев – НИМ“ Стефан Пенев.
На опитното поле на фирмата той и колегите му показаха пред клиенти, партньори и приятели 51 сорта пшеница, 20 сорта ечемик и 7 сорта тритикале.
На друго поле бяха представени, по договорка с няколко семепризводителни фирми, заложените опити с различна гъстота – 400, 500, 600 кълняеми семена на квадратен метър – нещо, много коментирано в последните години сред зърнопроизводителите.
Според Стефан Пенев в климатично отношение годината се е развивала много разнопосочно за есенните култури. Есента не била много благоприятна за тях, после развитието им било нормално, но… до априлските пролетни студове, съчетани дори снежни покривки. Резултатът – измръзване, което ще се отрази и върху добивите.
Агробизнесменът очаква добра реколта, независимо от тези обстоятелства. Ако до жътвата не настъпят някакви форсмажорни събития, потенциалът е за средни добиви от пшеница минимум 500-600 кг/дка, а на някои места и много повече. Прогнозата му за пазара е, че ценовите нива ще бъдат като миналогодишните: 400,420, 430 лв. за тон, в зависимост от качеството на зърното.
Стефан Пенев повдигна и още един много актуален проблем в национален мащаб, имащ отношение към бъдещето на зърнопроизводство в България.
„Ще бъда много директен и остър и ще кажа, в момента има хора, които раздават оценки за зърнопроизводителите и нашия сектор без да знаят какво е пшеница и какво – царевица. Хора, без никакъв хабер как се прави земеделие Но пък с претенции, че разбирали ролята, значението и необходимостта от кардинални промени в зърнопроизводство“, заяви Стефан Пенев.
И се мотивира: „Като земеделски производители осигуряваме хиляди работни места, осигуряваме на собствениците на земя между един и половина и два милиарда лева приходи чрез ренти, осигуряваме работа на огромните транспортни компании и пристанищни комплекси. Осигуряваме хляб на хората и храна за животновъдството.“
За да си дойдат нещата по местата и да бъдат решавани проблемите от хора специалисти, той предлага заедно с колегите от страната да се съберат на национален форум и да обяснят на неразбиращите, че това производства е жизнено важно за икономиката на страната.
На твърдящите твърдоглавци, че зърнопроизводителите забогатели, Стефан Пенев предлага да оставят луксозните си кабинети, коли и лъскавите тротоари и да дойдат на полето, да се заровят в земята, да произвеждат зърно и да забогатяват.
„Как се забогатява при вече 80-90 лева рента, 600 кг/дка добив и 400 лева на тон цена на зърното на пазара?“, задава риторичен въпрос агробизнесменът и обяснява, че резервът е в търсенето на начини за постигане на по-високи добиви, които да компенсират огромните разходи.
На опитното поле на фирмата край лознишкото село Крояч днес бяха десет селекционни къщи: след известно прекъсване там и бяха специалисти от Института по пшеницата в Генерал Тошево с 12 сорта нова селекция, Селекционна къща „Садово“ с пет нейни сорта и за втора година турска компания с три сорта пшеница и два сорта ечемик
/e-Razgrad/
Hits: 0