Няма ли всички просто да се самоубием?”
Това беше странно заглавие за комично вечерно предаване, но се оказа, че британският комик Карл Донъли е избрал екологична тематика, проявявайки безукорен усет за подходящия момент. На фона на температурни рекорди, падащи всеки ден при горещата вълна в Европа миналата седмица, тълпа клиенти в бар в Източен Лондон изглеждаше единствено готова да оцени неговите мрачно хумористични закачки с екзистенциалната заплаха, представлявана от климатичните промени.
Първата среща с радикално по-горещия свят подчерта какво е заложено на карта в решителната фаза от преговорите за прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г., колективен опит за избягване на резки промени в климата. Докато проучване след проучване показват, че отражението върху климата – от екстремни климатични условия до топене на полярния лед и повишаване на равнището на океаните – надхвърля първоначалните предвиждания, преговарящите имат все по-малко време да се опитат да превърнат стремежите, договорени в Париж, в реални резултати.
“Толкова много е заложено на карта през следващите 18 месеца или там някъде”, каза Сю Рийд, заместник-председател по енергията и климата в Ceres, американска организация с идеална цел, която се бори да насочва компаниите и инвеститорите към по-устойчиви пътища. “Този период е от критично значение както за държавните служители, така и за частния сектор, за да се обърне наистина кривата, показваща равнището на емисиите”, каза Рийд пред “Ройтерс”.
През октомври подкрепяният от ООН Междуправителствен съвет за климатичните промени (IPCC) предупреди, че емисиите трябва да започнат да намаляват най-късно през идната година, за да има шанс да се постигне целта на споразумението да се задържи покачването на глобалните температури до 1.5 градуса по Целзий. След като емисиите в момента, изглежда, са на път да доведат до повишаване на температурата с над 3 градуса, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предприе действия, за да убеди правителствата да поемат по-големи ангажименти преди срещата на върха в Ню Йорк през септември.
Казвайки на световните лидери, че неуспехът да се намалят емисиите би бил “самоубийствен”, португалският дипломат иска да създаде импулс преди новия кръг на преговори за климата, който ще се проведе през декември в Чили. Очаква се, че до момента, когато Великобритания свика голяма последваща конференция в края на 2020 г., вече ще има приведени в ход планове – поне на теория – за намаляване на глобалните емисии почти наполовина в рамките на следващото десетилетие. “През следващата година и половина ще станем свидетели на интензивност на климатичната дипломация, безпрецедентна от подписването на Парижкото споразумение”, каза Теса Хан, международен юрист, специализиращ в климатичните промени и съуправител на Мрежата за съдебни действия във връзка с промените в климата.
“Революция или колапс”
Докато дипломатическата офанзива става все по-интензивна, последните научни изследвания не предлагат особена утеха на преговарящите. Американският климатолог Майкъл Ман вярва, че емисиите трябва да бъдат понижени още по-драстично, отколкото предполага Междуправителственият съвет за климатичните промени, защото е възможно съветът да подценява колко се е повишила температурата от прединдустриалната епоха. “Нашата работа по този въпрос показва, че може да разполагаме с до 40 на сто по-малко въглерод за изгаряне, отколкото предполага Междуправителственият съвет за климатичните промени, ако искаме да избегнем ограничението от затопляне с 1.5 градуса”, заяви Ман, директор на Центъра за системни науки за Земята в Пенсилванския щатски университет.
Ман призовава правителства да се отнасят към прехода към възобновяема енергия със същата настойчивост, както към индустриалната мобилизация на САЩ през Втората световна война.
Засега нито една голяма икономика не се е вслушала. Въпреки че през юни Великобритания даде тласък на Парижкото споразумение, обещавайки до 2050 г. да постигне нулево нетно равнище на въглеродни емисии, страната, загрижена за Брекзита, е далеч от състояние на климатична война. По същия начин лансираната от Франция и Германия инициатива за приемане на подобна цел за Европейския съюз остана като бележка под линия на среща на високо равнище в Брюксел след съпротива от Полша, Чехия и Унгария. Президентът на САЩ Доналд Тръмп все още продължава да се стреми да изведе от Парижкото споразумение страната, която е на второ място в света по изхвърляните замърсители.
Предвид несигурните перспективи за международно сътрудничество за стабилизиране на климата, от който зависи животът на Земята, някои започват да се готвят за разпадането на света, който някога са познавали. “Или коренно ще променим колективния живот на хората, като се откажем от използването на изкопаеми горива, или, по-вероятно, климатичните промени ще доведат до края на глобалната капиталистическа цивилизация, основаваща се на изкопаемите горива”, написа американският автор Рой Скрантън в есе, публикувано през април в MIT Technology Review. “Или революция, или колапс – и в двата случая хубавият живот, какъвто го познаваме, вече не е възможен.”
Dnevnik.bg, Матю Грийн, Ройтерс, източник: БТА
Hits: 0