Манифестация по повод Освобождението на Разград с офицери и опълченци. Геро Василев – след военните. Януари 1928 г.
Българското опълчение заема ключово място в Руско-турската освободителна война. По публикувани данни с Разградския край са свързани имената на 68 опълченци. В запазените документи в Държавен архив – Разград от следосвобожденския период се съхраняват сведения за няколко опълченеца, свързани с града, Това са Геро Василев, Иван Драганов, Петър Иванов, Атанас Теодосиев, Никола Иванов Комитата и Гаврил Лефтеров.
Геро Василев, Иван Драганов и Петър Иванов участват в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. В сраженията при Стара Загора Петър Иванов е ранен, Иван Драганов е ранен в битките при Шипка и Шейново. За храброст в сраженията и двамата са отличени с орден „Свети Георги“ III и IV степен.
След войната българските власти полагат грижи за материалното осигуряване на опълченците. Създадените след 1880 г. поборническо опълченски дружества в страната са свидетелство за обществената ангажираност на ветераните от Освободителната война. Те са инициатори за отбелязване на исторически събития, за построяване на паметници на признателност, за подпомагане на свои бедни членове.
В първите свободни години, независимо от политическите борби, общината е полагала необходимата морална и материална подкрепа за останалите живи опълченци. По повод освобождението на Разград – 28 януари, 3 март, Коледните и Великденските празници, те са почетни гости на общината, отпускат им се парични помощи. Опълченците от своя страна също се включват в обществения живот.
През 1930 г. разградчани се разделят с опълченеца Гаврил Лефтеров.
С писмо от 21 декември 1932 г. Разградското опълченско дружество „Шипка“ отправя искане към общината да се постави възпоменателна плоча на паметника на освободителите с имената на всички опълченци, разградски граждани – „за спомен и назидание на младото поколение“.
Общинският съвет одобрява предложението и поставя плоча с имената на лицевата страна на паметника.
През лятото на 1939 г. Разград се разделя с един от малкото останали в страната живи поборници – Геро Василев. Геро Василев си отива след кратко боледуване на 23 август 1939 г. на 89 години. Той е роден в Шумен. Свободолюбив младеж, в началото на военните действия забягва в Румъния и там се зачислява в отрядите, които ще участват в Руско-турската война. Както се спомена по-горе, участва в сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението се установява в Разград. Председател е на Поборническото дружество и развива полезна обществена дейност.
Геро Василев е изпратен от множество граждани – от военнослужещи, от членовете на запасно подофицерско дружество „Сан Стефанска България“, от членовете на поборническо дружество „Сливница“, от дружеството на пострадалите от войните. Поднесен е венец от членовете на Разградския гарнизон с надпис: „На ратника за свободна България – дядо Геро“, венци поднасят Околийското управление, Дружеството на пострадалите от войните, Запасно подофицерско дружество и Общинското управление.
Геро Василев е кавалер на пет ордена, между които и Свети Георгиевски. На траурното шествие ордените му се носят от школник. При изпращането на Геро Василев речи произнасят свещеник Янко Бъчваров и майор Зяпков от 19-ти пехотен полк. Майорът казва: „Ти бе за нас жив паметник, история и знаме на войнишки и общочовешки добродетели.“ В знак на специална почит взводът дава три салюта и разградчани се разделят с обичания от всички поборник.
Д-р Дарина КОЛЕВА
Views: 28