С огромно мнозинство от 94% парламентът на Финландия одобри влизането на страната в НАТО. 188 депутати гласуваха във вторник “за”, а осем представители на левицата се обявиха против в 200-членния парламент. В неделя президентът и премиерът на страната обявиха, че Хелзинки ще се кандидатира за член на Атлантическия пакт.
Външният министър Пека Хаависто каза, че решението не е повод за празнуване, защото “в Европа има война”. Той добави, че членството на Финландия в НАТО “няма да промени основното ни мислене, че винаги ще търсим мирни решения и сме миролюбива нация, която на първо място и преди всичко ще търси дипломатически решения на всеки конфликт”.
Няколко часа по-рано външният министър на Швеция Ан Линде подписа официалната молба за приемане в НАТО, след като в понеделник правителството взе решение да се подаде кандидатура. Документът замина за Брюксел.
“Изглежда взехме решение, което е най-доброто за Швеция”, каза Линде след като подписа документа.
Американският президент Джо Байдън ще приеме в Белия дом в четвъртък лидерите на Швеция и Финландия, за да обсъдят техните кандидатури за НАТО.
Байдън, шведският премиер Магдалена Андерсон и президентът на Финландия Саули Ниинистьо ще обсъдят и “европейската сигурност, както и укрепването на нашите тесни партньорства по редица глобални въпроси и подкрепата за Украйна”, каза говорителят на Белия дом Карин Жан-Пиер във вторник.
Министрите на отбраната от ЕС, които заседават във вторник в Брюксел също ще обсъдят разширяването на НАТО. Върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел изрази увереност, че ЕС ще подкрепи приемането на двете скандинавски държави, които са членове на Европейския съюз.
Германският канцлер Олаф Шолц каза във вторник, че е уверен, че Турция ще подкрепи Финландия и Швеция в опита им да се присъединят към отбранителния алианс на НАТО, като добави, че Германия ще настоява за бързо присъединяване.
ЕС вече е решен да подкрепи Финландия и Швеция, каза Шолц на пресконференция с премиера на Лихтенщайн, като добави, че Германия ще засили военните си контакти с двете северни страни, които сега са неутрални.
Германският външен министър Аналена Бербок каза, че ако преходната фаза между подаването на кандидатурите и пълноправно членство се проточи, членовете на алианса ще дадат на двете скандинавски страни подходящи гаранции за сигурност.
Миналата седмица турският президент Реджеп Ердоган изненада съюзниците, като изрази резерви към приемането на двете страни. По-късно стана ясно, че Анкара не затваря вратата пред двете държави, но поставя условия, включително те да се откажат от подкрепа на обявената за терористична ПКК.
“Има някои нерешени въпроси от турска страна”, каза Бербок в Берлин във вторник. “Те се обсъждат, но аз съм много уверена, че ще има бързо присъединяване, защото всички знаят, че това е решаващ, исторически момент в много драматична ситуация”, добави тя.
Dnevnik.bg
Hits: 0