100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА СТАНКА НИКОЛИЦА СПАСО-ЕЛЕНИНА
На 7 декември се навършват 100 години от смъртта на Станка Николица-Спасо-Еленина. Малко неща са известни за нейния личен живот. Известно, е че е родена през 1837 г. в Разград. Нейният баща Спас Стоянов е търговец, който произхожда от близкото село Арнауткьой (дн. Пороище). Вероятно след някоя от тогавашните руско-турски войни от 1806 -1812 или 1828 – 1829 г. се преселва да живее в Разград. През 1810 г. вследствие на водените бойни действия, тук се установяват руски войски, които през лятото при изтеглянето си разрушават селото. С тях се изселват отвъд Дунав много от местните жители. На тяхно място се установяват българи преселници от Габровския и Еленския Балкан.
Станка получава образованието си в разградското девическо училище, основано през 1848 г. от Никола Икономов. Роденият в Жеравна през 1820 г. учител има ключово значение за развитието на образованието в нашия град. Той е човекът, който въвежда взаимната методика, а през 1846 г. и по-късно през 1859 – 1860 г. създава и класното училище.
Тук, в училището става и първата среща между бъдещите двама съпрузи, като взаимната им любов се пренася в семейния им живот. Двамата сключват брак на 27 април 1852 г. Целият си съвместен живот прекарват в къщата, която днес и превърната в музей. Въпреки тежкия живот и несгодите, семейството отглежда своите деца. Родителите успяват да им дадат добро образование, което им помага в техния живот. В знак на уважение към своя съпруг и родителите си Станка приема техните имена и затова до края на живота си се именува Станка Николица Спасо-Еленина.
Освен със семейните ангажименти, двамата остават до края на живота си отдадени на идеята да служат на съгражданите си. Никола Икономов е виден общественик и водач на българското население във всички начинания. Станка Николица и Никола Икономов работят като учители в девическите училища в Разград до 1866 г. и в Русе от 1866 до 1871 г., след което се завръщат в Разград и тук остават до края на живота си.
Скоро след като завършва девическото училище, Станка Николица се отдава на идеята за еманципацията на българката. Тази идея ще стане водеща през целия ѝ живот. С целда развие идеята за еманципацията, през 1853 г. тя превежда от сръбски на български книгата на Доситей Обрадович „Две прикаски за славните жени и Язът Чоловекомразец“, която е издадена в Белград. В първата част чрез нагледни примери от световната история авторката разказва за жени, които управляват държави и смело участват във войни наравно с мъжете. Във втората част от книгата се разказва за човек на име Язът, който живял в Близкия Изток в Ранното средновековие. Той бил богат търговец, който всяка вечер събирал на трапезата си десетки свои приятели. Случило се обаче така, че той обеднял и загубил къщата си. Тези негови приятели, с които гуляел, сега били глухи и слепи за неговото нещастие. Разочарован от тяхното бездушие към него, Язът се оттеглил в една планина, за да остане сам със себе си. Отдаден на пост и молитва, той се срещнал с ангел господен, който му показал хора, за които светът е само ядене и пиене, без никакви духовни занимания. Ангелът го убеждавал да се върне сред хората и да започне нов живот. Язът изпълнил неговия съвет, като се върнал сред хората. Тук открил един човек, на когото навремето е помогнал и той също му оказал помощ, за да започне нов живот. В него Язът не пилеел парите си за удоволствия, а се стремял да помага на хората, с каквото може.
Чрез тази книга Станка Николица става първата жена преводач в българската литература. Другата нейна творба, с която също е новатор в литературата ни, е нейното стихотворение, публикувано в края на книгата.
Малка книжка за жените
дето им показва бодро
да се пазят от злините
и да се отнасят мъдро.
Самата насоченост на стихотворението и книгата е относно еманципацията на българката. Не е достатъчно жената да бъде само предана съпруга и грижовна домакиня. Жената трябва наравно с мъжа си да участва в публичния живот и да има своя позиция по въпросите, касаещи българското общество.
Другата основна дейност, с която се занимава Станка Николица е да помага на жени и семейства в неравностойно положение. С тази цел участва в създаването на женското благотворително дружество „Ступанка“.
Края на живота си тя дочаква тихо и скромно в своя дом, при своите деца и внуци. Посветила целия си съзнателен живот на духовното издигане на българското общество, Станка Николица остава една от най- видните възрожденци. Нейното дело се покрива с нашите представи за народен будител.
Иво СТОЯНОВ – РИМ, Разград
Hits: 0