От Букурещ до София и из балканските страни поредица правителства не съумяват да обърнат внимание на рисковете за сградите при земетресение.
Това констатира “Ню Йорк таймс” в статия със заглавие “Уроците от албанското земетресение – Балканите не са готови за голямо земетресение”.
Вестникът, цитиран от БТА, припомня за земния трус на 26 ноември в Албания с магнитуд 6.4, причинил смъртта на над 50 души и наранявания на стотици, и оставил хиляди без покрив. Тази трагедия отправя ясно предупреждение към региона, който в миналото е бил поразяван от много по-силни земетресения, а експерти твърдят, че балканските страни са неподготвени за следващ голям трус.
Според тях властите в региона са окуражавали строителния бум от 90-те години при прехода от комунизъм към капитализъм, при което стандартите за безопасност често са били измествани от стремежа към бърза печалба. В резултат милиони хора обитават жилища, които едва ли ще издържат голямо земетресение, пише “Ню Йорк таймс”.
Изданието цитира Матей Сумбасаку, основател на Re:Rise – първата румънска НПО, специализирана в намаляване на сеизмичния риск – който казва, че само в Букурещ има 349 високорискови постройки, които вероятно ще рухнат при силно земетресение. Голяма част от тях са в жилищни комплекси. Стотици други сгради биха получили големи повреди.
“Ню Йорк таймс” припомня за двете опустошителни земетресения през 20-и век в планината Вранча, Източна Румъния – през 1940 г. с магнитуд 7.4 и на 4 март 1977 г. с магнитуд 7.2. При втория земен трус се срутват над 30 високи сгради в Букурещ, загиват около 1580 души и близо 11 хиляди са ранени.
В текста на статията се припомня за земетресението в българския град Стражица през 1986 г. с магнитуд 5.7, причинило сериозни разрушения и оставило хиляди хора без дом. Цитира се експерт от софийския Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), според когото България е може би по-добре подготвена от някои от съседите си, но опасения пораждат новопостроените сгради. По думите му приземните етажи на някои от новите сгради са превърнати в магазини и на покривите е добавен допълнителен етаж, което е риск при земетресение.
В телефонното си интервю пред вестника Петър Павлов, директор на Националния център по сеизмично инженерство към УАСГ, призовава в България да бъде създадена национална сеизмична лаборатория със задачата да проверява устойчивостта на сградите при земетресения.
Отбелязва се, че след присъединяването на България към ЕС строителството в страната е трябвало да отговаря на изискванията на блока за устойчивост на земетресения. Голяма част от строителството обаче датира от времето на комунизма, когато властите са отговаряли на неотложните жилищни нужди, издигайки огромни панелни жилищни комплекси. Построени както трябва и с подходящата поддръжка, подобни структури може да не представляват изключително голям риск. Но това често не е било така, се посочва в статията, в която се допълва, че след това през 90-те години след падането на комунизма бързо са навлезли спекуланти и строителството е преживяло бум.
В статията на “Ню Йорк таймс” се привежда историята на земните трусове по адриатическото крайбрежие от Хърватия през Черна гора до Албания и в днешната Северна Македония. Цитират се и мненията на специалисти по сеизмичната активност на района.
Dnevnik.bg
Hits: 0