Важно е да погледнем на промяната като на възможност, а не като на заплаха.
С моя приятелка наскоро си говорихме за това, как хората приемат смяната на валутата и как различно, всеки със свой ритъм се адаптира към промяната. Тя се безпокоеше за своята майка, как ще “свикне”, как ще се пренастрои. Особено за възрастните хора парите не са само числа. Те са навик, ориентир в ежедневието, чувство за сигурност и контрол. Затова адаптацията не бива да се случва с бързане или натиск, а с търпение, разбиране и подкрепа.
Смяната на валутата не е само технически процес. Тя засяга навици, усещане за сигурност, доверие и ориентация в ежедневието. За по-младите хора адаптацията често е бърза – плащанията с карта, мобилните приложения и автоматичните превалутирания улесняват прехода. За много възрастни хора обаче промяната може да бъде източник на тревога. Това е напълно разбираемо. Възрастните хора носят дълга памет – на други парични реформи, инфлации, загуби и несигурност. За тях парите не са просто средство за разплащане, а символ на стабилност и контрол над живота.
За някои хора адаптацията ще е по-трудна, защото мисленето в “стари суми” е дългогодишен навик .А новите цени изискват постоянно пресмятане. Дори страхът от грешка или измама при тях е реален. Всяка голяма промяна може да отключи усещане за несигурност. И тук не става дума за „несправяне“, а за човешка реакция към промяната.
Като общество и като близки ние можем да помогнем:
С търпение и спокойствие – Най-важното е да не бързаме хората около нас. Няма нужда всичко да се научи веднага. Достатъчно е днес да се разбере едно нещо, утре – още едно.
С ясни ориентири – Полезно е да се преведат няколко основни суми – хляб, лекарства, пенсия, сметки. Когато човек има „котви“, тревогата намалява.
С доверие, без назидание – Изречения като „Това е лесно“ или „Какво толкова“ не помагат. По-добре е: „Нормално е да ти е трудно, ще го разберем заедно.“
С приемане, че процесът е личен – Всеки ще премине през промяната със свое темпо. Някой за седмици, друг – за месеци.
Важно е да погледнем на промяната като възможност, а не като заплаха.
И да помним, че никой не е „изостанал“, защото му е нужно време. Адаптацията не е изпит, а процес. Всяка промяна става по-лека, когато е споделена.
Смяната на валутата е факт. Но начинът, по който я преживяваме, зависи от нас. Когато към промяната добавим човешка грижа, диалог и разбиране, тя престава да бъде източник на напрежение. Понякога най-ценното, което можем да дадем, не е
обяснение, а присъствие. Спокойният тон, вниманието и увереността, че „няма да останеш сам в това“, са по-важни от всяка формула за превалутиране.
Преходите са част от живота. И когато ги преминаваме заедно, те стават по-леки. В крайна сметка смяната на валутата е технически процес, но начинът, по който обществото го преживява, е дълбоко човешки. След първоначалното напрежение числата ще се подредят, новата парична единица ще стане част от ежедневието, а животът ще продължи напред. Въпросът не е дали ще свикнем, а как ще го направим – с разбиране към по-възрастните, с търпение към несигурните и с ясна информация вместо страх. Именно в такива преходни моменти се вижда зрелостта на едно общество – в способността му да превърне промяната от повод за разделение във възможност за солидарност. Ако успеем да преминем този праг спокойно и отговорно, това няма да бъде просто смяна на валутата, а стъпка към по-устойчива и осъзната обществена среда.
Нели НИКОЛОВА
Views: 21