След като Народното събрание прие на първо четене промени в Изборния кодекс, предложени от партия „Възраждане“, с които се въвежда лимит на секциите в страните извън Европейския съюз , засягащи и нашите изселници в Турция , потърсихме за коментар председателя на турското изселническо дружество “ Бултюрк “ г-н Рафет Улутюрк, в което членуват и много разградчани и жители на Лудогорието.
Г-н Улутюрк, как ще коментирате решението на депутатите за предстоящите избори да могат да се разкриват до 20 секции извън страните в ЕС , включително и Турция?
– Последните предложения за промени в Изборния кодекс, предвиждащи таван от 20 изборни секции за държавите извън Европейския съюз, отвориха една от най-дълбоките рани в българското общество: отношението към „другата България“. Но отвъд сухите юридически аргументи стои един по-страшен въпрос: защо държавата се превръща в мащеха за своите поданици? Всички знаем колко струва цената на един глас: в Турция – 4 часа на опашката. Докато политиците в София чертаят схеми на картата, реалността на терен изглежда по друг начин. Само преди няколко месеца видяхме хиляди български граждани в Турция, които чакаха по 4 часа на опашки, под слънце и дъжд, само за да упражнят конституционното си право. Престъпление ли е да искаш да гласуваш? Ако държавата вижда заплаха в гражданите, които са готови на такива жертви, за да бъдат чути, значи проблемът не е в секциите, а в самото управление. Когато един човек чака часове пред урните, той демонстрира най-висша форма на лоялност към демократичния процес. Да му отговориш с орязване на секциите, не е реформа – това е наказателна акция.
Ще ощети ли това ограничение в броя на избирателните секции правото на гласуване на българските ни изселници в Турция , по голямата част от които са ваши членове?
– Държавата съществува заради своите граждани, а не обратното. Когато законът започне да дели българите на „наши“ (в страната и ЕС) и „други“ (в САЩ, Великобритания или Турция), той подкопава основите на националното единство. Когато справедливостта се прилага избирателно, държавата започва да се разпада отвътре. Ако поставиш бариера пред хиляди сънародници, ти не ги „превъзпитаваш“ – ти ги отблъскваш завинаги. Това е опасен път, който води до вътрешно разделение на нацията. В историята няма по-голяма опасност за една страна от това тя сама да се разцепи на лагери. В този смисъл, всеки опит да се ограничи правото на глас с аргументи за „национален интерес“ всъщност граничи с предателство към държавността. Вносителите на промените от „Възраждане“ твърдят, че искат сигурност и контрол. Но истинската държавна мощ се проявява в способността да организираш честни избори за всички, а не в това да забраниш гласуването там, където резултатът не ти харесва. Орязването на секциите в страни като САЩ и Великобритания под претекст, че се борим с вота в Турция, е признание за безсилие. Демокрация без граждани не съществува – България е там, където бие българско сърце – без значение дали е в Лондон, Чикаго или Бурса. Задачата на българския парламент е да улесни връзката на тези хора с родината, а не да ги кара да пътуват през целия континент за един глас. Ако държавата продължи да се отнася към своите граждани зад граница като към врагове или „втора ръка“ хора, тя сама ще подпише присъдата на своето влияние по света.
Шенол Ахмедов
Views: 16