„Навсякъде срещаме отчаянието на земеделците. Особено на малките, средните и на младите.
И се опитваме да им обясним, че от следващата година нататък новата обща селскостопанска политика, т.нар. „стратегически план“, фокусира върху тях. И че борбата с корупцията и установяването на пазарни позиции са най-важните неща“, каза на среща със земеделски производители от Разградска област доскорошният зам.-министър на земеделието Иван Христанов, който сега е водач на листата на „Продължаваме промяната“ за Плевен. Срещата разговор в столицата на Лудогорието организира първият в листата на „Продължаваме промяната“ в Разград Марин Шишев. С него днес бе и втората сред кандидатите за народни представители на изборите на 2 октомври Антоанела Маринова.
По някакво странно съвпадение, на срещата бяха третите в листите на „Демократична България“ и „Български възход“ в Разград – земеделците Нихат Расим и Маломир Власов.
„Осигурили сме финансиране, показахме, че борбата с корупцията може да се води смело и с кураж. Установяването на пазарни позиции означава засилване на българския пазар чрез неща като училищен плод и училищно мляко, общественият сектор да купува български плодове и зеленчуци, месо и мляко за детски градини и училища, столове, болници, затвори, участъци, армия“, продължи Иван Христанов.
Според него задължително трябва да се създадат нови пазари специално за производители и събирателни пазари, които в Пловдив работели прекрасно. Събирателните пазари пък трябвало да създадат условия за износ. Събраните на едно място плодове или зеленчуци от малките земеделски производители можело да заминат заедно някъде – по хотелите у нас или в чужбина.
„А за да оцелее земеделието от ковид пандемията и украинската криза, към най-уязвимите сектори сме насочили почти 1 милиард лева, от които 700 000 000 лева са български ресурс“, посочи още Христанов.
Доскорошният зам.-министър на земеделието смята, че следващата голяма амбиция, която „Продължаваме промяната“ трябва да изпълни, е да изготви дългосрочна 50-годишна земеделска рамка, която да дава перспектива пред животновъдите, пред овощарите и ще загърби сегашния глупав европейски планов модел за пет плюс две години. Според Христанов 50-годишната мярка може да отговори на фундаментални въпроси какво и по колко трябва да произведе България, за да може и да го продаде. Оптималният срок за изготвянето на тази рамка бил 1 година. Но ще отговори на въпроса дали България може да бъде отново износител на домати в света. И ако – да, то как?
Христанов предлага този бъдещ национален земеделски пакт от 1000 да бъде свит до 20-30 страници, да бъде подписан от страните в него и тогава ще се знае България накъде върви.
Hits: 11