Д-р Чавдар Черников е завършил Тракийския университет – ветеринарна медицина – през 2002 г.;
Съосновател на Форум – Наука и списание „Бг Наука“ – 2006 г.;
Автор на книгата „(Не)обикновените животни“ -2010 г.;
Консултант на биологичната част на няколко книги на издателство „Вакон“: „Екстремна храна“ – Беър Грилс, „Възходът на свръхчовека“ – Стивън Котлър, „Речни чудовища“ – Джереми Уейд, „Ебола“ – Дейвид Куомън и др.
Съавтор на две научни статии:
– Относно разширяване ареала на Геконът на Данилевски (Mediodactylus danilewskii ) и откритието на стабилна популация в Разград : Citizen Science Assisted Monitoring Provides New Data Concerning the Distribution of the Bulgarian Bent-toed Gecko, Mediodactylus danilewskii (Gekkonidae, Squamata), in North-East Bulgaria: T. Koynova, P. Marinova, N. Nikolov, M. Kaschieva, C. Chernikov, V. Velkova, N. Natchev
– Отноно залавянето бобър ( Castor fiber ) в близост до Разград – за пръв път от повече от 150 г. и вероятно разширение на ареала на популацията: They are heading south – new data from the distribution of the Eurasian beaver (Castor fiber) in Bulgaria – Pavlina Marinova, Chavdar Chernikov, Nasko Petkov, Nikolay Nedyalkov, Nikolay Natchev
Д-р Черников, какво получават хората в общуването си с животните?
Наскоро прочетох за един мисловен, метафоричен експеримент – той е далече от науката, към която аз винаги гледам да се придържам, но ме накара да се замисля: В един буркан се слагат множество бълхи, които разбира се, веднага започват да скачат и искат да излязат от буркана. Върху буркана се поставя капак, който не позволява на бълхите да излязат. Така капакът не се маха няколко дни – доста дълъг период за тези животинки. След отварянето на буркана се оказва, че всички бълхи скачат само до равнището, където е бил капакът – тяхното поведение вече е зададено и когато тези бълхи се възпроизвеждат, поколенията им също автоматично приемат примера им… Стереотипи, на които робуваме, понякога трудно надскачаме прегради, които изкуствено сме си наложили. Все пак мисля, че отпреди 15 000 г., когато е одомашнено първото животно, доста неща са се променили – ние сме изменили животните до нас, но и те са ни променили в не малка степен. В същото време винаги са били нашата най- пряка и силна връзка с природата.
Променяме ли стереотипите?
До съвсем скоро се смяташе, че домашните любимци (особено котки и кучета) са потенциални причинители на алергии и астма при деца. Изследване, проведено от една от най- големите фармацевтични компании свързана с животинското здраве – Novartis Animal Health ,обаче разкрива съвсем друга картина. Оказва се, че деца, в чийто дом има домашен любимец, е по–вероятно да имат по-силна имунна система и много по- рядко развиват алергии и астма. Тези деца се справят много по-бързо с настинка и грип.
Друг стереотип, който все повече учени не просто отхвърлят, но обръщат на 180 градуса – как се отразява смъртта на домашния любимец на детето! Въпреки че повечето родители искат да защитят децата си от жестокостите на света, наличието на домашен любимец позволява на децата да разберат и да научат за цикъла на живота. Справянето със смъртта на домашен любимец всъщност може да им помогне да се справят с други предизвикателни житейски събития.
Мислите ли, че полагането на грижи за други същества помага на децата да откриват себе си, да опознават себе си?
– Задачи като разхождане на кучето или почистване на заешкия кът учат децата да бъдат отговорни, дава им усещане за постижение и ги прави по- дисциплинирани. Отглеждането на домашен любимец също помага на децата да развият емпатия, състрадание и обич.
– Децата, които имат домашен любимец, често са по-социални и уверени в комуникацията с връстници.
– Животните са източник на емоционална подкрепа, особено в трудни моменти – развод, смърт, преместване и т.н.
– Кучетата, например, насърчават децата да играят навън и да се движат повече, което е важно за здравето им.
– Малките деца често говорят на животните, което подпомага езиковото развитие и креативността. Освен това домашните любимци могат да помогнат на децата в тяхното обучение. Преподавателите отдавна използват животни (главно кучета) като форма на терапия в училищата, използвайки ги, за да развиват способностите на децата да се учат. По специално, животните могат да помогнат на уменията за четене на децата. Изследванията показват, че учениците, които не са склонни да четат на глас в училище, се чувстват по-уверени при четене на животните, тъй като ги разглеждат като приятел, който няма да ги съди и оценява.
– Домашните любимци предлагат приятелство на децата. Без значение в какво настроение се намират, децата намират подкрепа и сигурност от своя спътник, което често означава, че са по-малко тревожни и изолирани.
– Наличието на домашен любимец често помага за изграждането на семейни връзки и сплотява. Отглеждането, разходката, храненето на домашния любимец, тези прости, но приятни задачи позволяват на всички да се забавляват, да се наслаждават на компанията един на друг и да общуват помежду си.
Как може да се преодолее страхът, който някои деца изпитват от животните?
Когато става дума за деца, основната тежест и отговорност разбира се пада върху родителите – те са хората, които да направят така, че изброените ползи да са наистина такива. Например, ако детето не е подготвено, смъртта на домашен любимец може да бъде емоционално травмираща.
Малките деца не винаги разбират как да се държат с животните, което може да доведе до ухапване или одраскване.
Някои животни не са подходящи за семейства с малки деца.
При някои деца поради една или друга причина има страх от животни. Тук отново е ролята на родителя, като основен модел на подражание, да покаже на детето от какво може и от какво няма нужда да се страхува. За такива деца вероятно е най-уместно да се вземе куче или коте бебе.
Как да общуваме пълноценно с животните?
Общуването се основава на взаимно доверие, навици и ежедневно взаимодействие. Животните разпознават емоционалното състояние на стопаните (например кучетата разчитат лицеви изражения). Жестове, тон на гласа, мимики и поведение са основен канал за комуникация. Известно е, че кучетата могат да запомнят десетки думи. Дори контекстът, в който става комуникацията, е важен – всички стопани на кучета знаят много добре как животното реагира, когато е направило беля и е мъмрено и как, когато е хвалено и поощрявано.
Много хора развиват силна емоционална връзка с животните – понякога дори по-силна от тази с хора.
Различните общества имат различно отношение към животните, нали?
Важно е да се отбележи, че казвайки всичко това, го правя през начина на мислене, възприемане, манталитет, култура и т.н. на западноевропееца. Ние приемаме домашните любимци като част от семейството, създали сме цели индустрии, свързани с тези животни (храни, ваксини, аксесоари), имаме закони за защита на животните, свързани с етични стандарти. Трябва да приемем обаче, че има и общества с друго мислене и отношение към тези животни.
В някои мюсюлмански страни котките са чисти животни – те могат да влизат в дома, но кучето трябва да стои отвън. В Индия кучетата (и маймуните) най-често са част от градския пейзаж. В Япония животните се възприемат като духовни същества – особено котките. В Китай и Корея отношението варира – от отглеждане на домашни любимци до използването им като животни за храна (което буди международна критика). В Източна Азия като цяло със засилване на урбанизацията и модернизацията, домашните любимци стават символ на статус и модерност. В Африка в много райони домашните животни се използват функционално – кучета за пазачи, котки за лов на мишки и т.н. Дали ни харесват или не някои от тези отношения към животните, те просто съществуват. Истината е, че вече почти всяко кътче в света е лесно достъпно и добрите практики, етични норми, мислене, култури ще се смесват – ще се рушат още много стереотипи. Вярвам, че е за добро.
Сърдечно Ви благодарим за това интервю! С искреното желание да се градят нови стереотипи, в които взаимодействието между хора и животни е част от характеристиките на един благороден свят!
Интервюто подготви Нели НИКОЛОВА
Hits: 0
Браво 💗👆🏻🔥🧔🏻