Ден на пшеницата в Кубрат показа най-новите тенденции в семепроизводството

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗГОДЕН СОРТ, КУЛТУРА ИЛИ ХИБРИД, А НЕ ВИСОКИЯТ ДОБИВ, СА ОПРЕДЕЛЯЩИТЕ ФАКТОРИ ЗА РЕНТАБИЛНО ПРОИЗВОДСТВО

„Големият добив не означава, че печелиш или че правиш рентабилно производство. Рентабилното производство е след като теглиш чертата, да остане достатъчно добър ресурс, за да произведеш и следващата година. Ето защо все повече говорим за икономически изгоден сорт, култура, хибрид, а не говорим за добив“, каза в Деня на пшеницата в Кубрат изпълнителният директор на „Сортови семена – Разград” Мариела Йорданова.

Събитието събра в на опитното поле на фирмата над 270 гости – земеделски производители, учени, представители на семенарската индустрия и аграрното образование. Всички те те имаха възможност да видят над 50 сорта българска и чужда селекция пшеница, ечемик, тритикале и ръж.

Тенденции при пшеницата

Напоследък се наблюдава тенденция на търсене на пазара на хлебни пшеници, а в последните 3 години се забелязва интерес към твърда пшеница, отчете Мариела Йорданова. „Ние сме се ориентирали да експериментираме интродукцията на някои сортове, които вече сме виждали на наши опитни полета – да направим семепроизводство на силни и на твърди пшеници. Има пазар и е важно да убедим повече производители, че си заслужава да инвестират в такова производство. Трябва да се ориентираме регионално да правим по-големи обеми, за да имаме търговски партиди от този вид пшеници“, мотивира се тя.

 Ечемик и тритикале – все по-оценени от земеделците

Ечемик и тритикале са културите, които в последните години стават все по-търсени на пазара.

„Ечемикът е културата, която разшири площите си. Изненада за нас през последните три години е търсенето на тритикале, което навлиза сериозно в производството. Животновъдите го оцениха и като сенаж, и като зърно. Търси се и от хлебопроизводителите, тъй като се използва и в хлебопроизводството. Някои от сортовете ечемик и тритикалето могат да се отглеждат добре и при неплодородни почви – не са взискателни, агротехниката е достъпна. Разходите за производство на тритикале и ечемик са по-ниски, а реализацията е гарантирана. Тези култури ще заемат все повече площи”, прогнозира Мариела Йорданова.

Междинни и покривни култури – търсенето расте

Отчитайки сериозното намаляване на площите с рапица в страната, се обръща поглед към алтернативни култури, които да влязат в сеитбообращението на стопанствата. Разширява се производството на семена, подходящи за междинни и покривни култури. Все повече те се налагат като търсене от земеделците – и заради изискванията на екосхемите, и за подобряване на почвеното здраве.

„За съжаление, излизането на една култура като рапицата от сеитбооборота на повече площи, ще е проблем. Ние експериментираме да започнем производство на култури, които не са много характерни за нашите географски ширини. Тази година имаме голямо производство на сорго. Имаме производство на елда, мелиоративна ряпа, лупина – все интересни за нас култури. Занимаваме се и с други култури, които са характерни повече за южните и по-засушливи райони, но климатът вече е благоприятен да опитаме да отглеждаме и тях”, каза Мариела Йорданова.

В Деня на пшеницата екипът на „Сортови семена – Разград”, заедно с представителите на селекционните компании, представиха развитието на всеки един сорт в демонстрационното поле, наблюдаван през годините, както и в условията на настоящата стопанска година. Бяха дадени и препоръки за отглеждане на различните сортове според сортовата им характеристика.

Разпределяне на риска чрез правилен подбор на сортов състав

Мариела Йорданова даде препоръки за избор на сортов състав в стопанството:

Селекционери, учени, семепроизводители много искаме да научим земеделците на някои нови неща или да зададем новата посока в семепроизводството. Първо – да диверсифицират риска. Това означава правилен подбор на сортов състав. Следващото нещо е, че производителите няма нужда да купуват базови семена или първи размножения всяка година. Да се доверят на нас семепроизводителите – ние ще направим интродукцията подходяща за тях с професионално обеззаразяване, така че да запазим в най-голяма степен генетичния потенциал на всеки един сорт, за да може той да се развие на полето, разбира се и с правилната агротехника.

Гост-лектори по време на Деня на пшеницата бяха председателят на Селскостопанската академия проф. Виолета Божанова, която разказа за последните научни постижения и тенденции в селекцията; доц. д-р Божин Божинов от Аграрен университет – Пловдив; доц. Галина Михова, селекционер на зърнено-житни култури и проф. Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в ДЗИ – Генерал Тошево.

/e-Razgrad/

Hits: 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.