Как изкарахте Великден? Разходихте ли се извън София? Видяхте ли западащата провинция?
Тормозиха ли ви с усилена до дупка чалга? Минахте ли по надупчените като швейцарско сирене пътища?
Разбрахте ли защо цяла България се опитва да се натъпче в столицата? Покрай протестите в Габрово преди няколко седмици на преден план излязоха проблемите, които от години съществуват извън столицата, но централната власт предпочита да не ги забелязва. Местната пък се е окопала феодално и не се трогва изобщо. За нея е важно да има избиратели, които отново и отново да гласуват за нея.
Провинцията се задушава от проблеми,
но те излизат на преден план само когато стане ромско сбиване. Тогава от поста си изхвърчава някой дребен полицейски шеф, както стана в Габрово, и прожекторите се угасват. Сега да не мислите, че там проблемите свършиха? Че нещо се реши? Че има някаква промяна? Не, просто напрежението се тушира с уволнението и всичко си върви постарому.
В крайна сметка незаконното, агресивно поведение не е запазена марка на ромите. По-лесно е обаче те да бъдат обвинявани, а не управляващите, които разполагат с всички лостове да противодействат на престъпността. Защо шефът на габровската полиция беше уволнен едва след като твърди, че е имал информация, “че се пият бири по детски площадки”?
За да не се пренесе негодуванието срещу правителството,
естествено. Кога впрочем някой ще излезе на протест срещу българите, които бият, крадат, убиват и укриват данъци?
Разпадът в провинцията е по-видим, отколкото в столицата. Там всичко личи – и беззаконието, и задушената икономика, и безработицата, и бедността.
Затова младите хора масово напускаме родните си градове. За какво да останем? Проблем №1 – няма работа. Много предприятия, които са давали работа на родителите ни и бабите ни, са закрити. Нямаме перспектива за развитие, затова почти никой не се връща след завършване на университета.
Малкият град вече не предлага нищо на обитателите си.
Навсякъде си личат разрухата, обезлюдяването, културното ниво пада. Нормални пътища няма.
Безработицата, бедността и застоят на средата потискат ужасно. Хората не са същите, променени са.
Здравеопазването е под всякаква критика. Лекарите в малкия град са дефицит, нови не постъпват. Средно големи градове остават без педиатри и родилно отделение.
Страшно е, но на много места липсва адекватна и навременна помощ при спешни и тежки състояния. Редица общински болници страдат от липса на персонал, болнични легла, оборудвани линейки, отказват направления по финансови причини, а хигиена и стерилност на средата не се поддържат.
За да повикаш линейка, трябва да се обадиш на 112, да съобщиш в кой град се намира и да изчакаш линейката от най-близкия голям или областен град. Обикновено минава половин час или повече, докато тя пристигне. Да не говорим, че няма кой да оперира и лекува спешните пациенти и всички те поемат към София. Ако оцелеят. Хората в малкия град не смеят да изразят негодуванието си от лекарите в местната болница, защото знаят, че после никой няма да им окаже здравна помощ при спешен случай.
В малкия град търпиш мизерните условия на работа,
защото няма къде другаде да отидеш и се задоволяваш с малка заплата.
Хората в малкия град не си позволяват да оставят възрастен родител в старчески дом, защото всички ще ги укоряват.
Хората в малкия град не се оплакват, че полицаите бездействат и не санкционират нарушенията, за да не си изпатят.
Хората в малкия град знаят, че не бива да изразяват гласно политически или лични позиции, защото може да ги уволнят от работа и да не ги наемат на друго място след това.
Хората в малкия град знаят, че могат да протестират безнаказано само срещу ромите. И го правят.
Габриела Табакова,
Dnevnik.bg
Hits: 7
Като констатации – точно, но не се предлага алтернатива.