По традиция на трапезата се събира цялото семейство
На 24 декември християнският свят празнува Бъдни вечер. В православните храмовете се отслужват утреня, т. нар. „Царски часове“, вечерня с Василиева света литургия.
Нощта преди раждането на Господ Иисус Христос е тайнствена и свята, по традиция семейството се събира заедно и сяда на трапезата, подредена със скромни и постни ястия. Народните обичаи повеляват броят на гозбите да е нечетен. Бройката им е 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят и 12 ястия – колкото са месеците в годината. Обикновено стопанката на къщата приготвя питка, сарми, боб, варено жито, чушки, баница с тиква, ошав и др.
В питката се поставя пара, та при разчупването от най-възрастния, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Първото парче от питката се оставя на Света Богородица пред домашната икона.
Преди да се седна на трапезата стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва „Отче наш …“ и се прекадява не само къщата, но и дворът.
На Бъдни вечер приключват и 40-дневните коледни пости.
По стар обичай на Рождество благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово – Коледа. Оттук и името им – коледари. Събрани на групи, те пеят тропара – химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.
Източник БНТ, КРОСС
Views: 13