„Ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя – губя само себе си.“
Всяка година, в дните на почит към Апостола на българската свобода, се връщаме към личността и ценностите на Васил Левски. И то не само като историческа фигура, не само като герой от миналото, а като жива ценностна система, като нравствен ориентир, като мярка. Система от ценности, които продължават да звучат изключително съвременно – честност, отговорност, смелост, равноправие, отдаденост. В свят, в който често говорим повече, отколкото действаме, неговите думи звучат още по-силно.
Най-светлият образ на Българското възраждане е мярка за честност. Честността не е просто морална норма – тя е вътрешна светлина. Тя означава да носиш отговорност за думите си, за решенията си, за избора си. Когато някой си признае грешката, когато застане зад труда си, когато работи със сърце, там живее Левски. Апостолът е безупречен в отношението си към народните средства. За него всяка стотинка е свещена. Това е и дълбоко разбиране за отговорност. А в днешния свят почтеността е да не злоупотребяваш с доверие, да не използваш позицията си за лична изгода, да бъдеш прозрачен в действията си. Светлината започва от чистите ръце.
Апостолът е мярка за отговорност. Защото свободата започва отвътре. Левски мечтае за „чиста и свята република“. А чистотата не е само политическа идея, тя е вътрешно състояние. Свободата започва тогава, когато човек поеме отговорност за себе си. Когато не обвинява, а създава. Когато не чака някой друг да промени света. Отговорността е зрелост, да си подготвен, да довършиш започнатото, да спазиш обещанието си, да мислиш за последствията от действията си, да не обвиняваш другите за собствените си избори. Отговорният човек не чака някой да го контролира, той се управлява сам.
Левски е мярка за смелост и саможертва. Но смелостта на Апостола е осъзнат избор, а не безразсъдство. Днес смелостта вече не е да носиш оръжие, а да носиш съвест. Да защитиш някого, да кажеш “Не” на несправедливостта, дори когато е по-лесно да мълчиш, да признаеш грешката си, да изразиш мнение с уважение, да помогнеш на някого, да бъдеш различен, без да се притесняваш от това, да останеш верен на съвестта си. Днес истинската смелост е морална. Това е съвременната форма на гражданска смелост. Смелостта на Левски не е само в революционната борба – тя е в постоянството, в дисциплината, в готовността да служиш на по-голяма кауза. Смелостта е да не предадеш вътрешната си светлина. Отговорността е да я превърнеш в действие. Днес саможертвата не означава да загинеш за кауза.
Означава да поставиш общото благо над личния комфорт. Да кажеш истината. Да не мълчиш, когато съвестта ти говори.
Левски носи Светлината като избор. Когато вършим делата си със сърце, когато сме честни и отговорни за постъпките си – това е Светлината на Левски в нас. Тази светлина е избор – всеки ден. И може би най-големият урок, който децата ни научават, не е историческата дата. А усещането, че героизмът не е недостижим. Че той започва от малките, но истински дела.
Личността, превърнала ценностите в дело, има способността да вдъхновява. Качество, което съдържа силата на личния пример. Не с власт и със страх, а с личния си пример. Хората му вярват, защото усещат чистотата на намеренията му. Защото живее така, както говори. Истинското лидерство не е в това да бъдеш най-гласният, а в това да бъдеш най-истинският. Днес, когато запалиш интерес у някого, когато поведеш в добра кауза, когато с действията си създаваш доверие – това е същата вдъхновяваща сила. Светлината се предава от сърце на сърце.
Левски е мярка за отдаденост, за служене на нещо по-голямо от теб самия. Той избира трудния път. Избира лишенията. Избира мисията. Отдадеността му не е моментен порив, а постоянство – ден след ден, обиколка след обиколка, дума след дума. В съвремието отдадеността означава да не се отказваш при първата трудност; да довършиш започнатото; да вложиш душата си в това, което правиш. И така историята престава да бъде минало. Тя се превръща във вътрешен избор. Отдадеността е тиха сила. Ако смелостта е искрата, отдадеността е огънят, който продължава да гори. Отдадеността е вярност към избрания път – дори когато той е труден. Тя е постоянството, което превръща ценностите в характер. В своята истинска същност отдадеността е любов в действие, която изгражда бъдеще.
Като създател на Вътрешната революционна организация, Левски не разчита на хаоса. За него свободата има структура и затова той е мярка за организираност и дисциплина. Изгражда мрежа, създава правила, изисква дисциплина. Свободата без ред се разпада, а истинската свобода има вътрешна подреденост. Затова в съвременния свят е много необходимо да учим децата си да поемат отговорност, да спазват договореното и да бъдат част от общност.
Човекът с безкомпромисна съвест е мярка за скромност и себеотрицание. Това е тишината на силните. Той не търси слава или признание, а живее просто. И точно по този начин остава голям. В свят на показност неговата скромност звучи модерно. Истинската сила няма нужда да крещи. Неговата мечта е “Свята и чиста република” и това вече е визия за морална държава. Не просто политическа независимост, а нравствен проект. Република, основана на законност, изборност и равноправие, в която всички са с равни права – българи, турци, евреи. Това е изключително модерно мислене за XIX век. Днес тези идеи звучат като основа на демократичните ценности. Те са част от европейската и човешката култура. Неговата визия за „свята и чиста република“ ни задължава да изграждаме общество на равноправие, законност и взаимно уважение.
“Всичко зависи от нашите задружни сили” – това е урок по зрялост. Светлият ориентир на българската съвест не чака спасители. Той събужда отговорността вътре в народа. И тук е най-съвременното му послание: Ние! А не някой друг!
“Дела трябват, а не думи” – това е може би най-актуалното изречение днес. В епоха на говорене и виртуални позиции Левски ни връща към действието. Защото Светлината е постъпка, а не идея. Тя е жив морален избор и е във всеки наш честен избор, във всяко отговорно дело и във всяка смела крачка към по-добро общество. И тогава историята не е минало, а става път, чрез който да сверим своя вътрешен компас.
Сред най-дълбоките мисли на Васил Левски е изречението: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“ В тези думи се съдържа цялата му ценностна философия. Левски не обвинява „епохата“, не чака благоприятни обстоятелства, не търси външен спасител. Той разбира, че времето се изгражда от вътрешното състояние на хората. Ако хората са честни – времето става по-справедливо. Ако са отговорни – обществото става по-устойчиво. Ако са смели – историята се променя. Така неговата смелост, почтеност, дисциплина и отдаденост са начин да „обърнеш“ времето – да му дадеш нова посока. И днес това изречение звучи изключително актуално. Не можем да се оправдаваме с „Такъв е светът“. Светът отразява нашите избори. Времето носи нашата ценностна система. Организаторът на националната ни революция ни напомня, че ние не живеем пасивно в една епоха – ние я изграждаме. Времето носи нашите избори, а ние носим отговорност за посоката му. Така че ние не сме жертви на епохата. Ние сме нейни съ-творци. И това е най-великото вдъхновение и смисъл за съвременния човек.
Нели НИКОЛОВА
Views: 23