По доблестния път на Осми конен полк

През месец юни в Регионалния исторически музей в Разград постъпи ценна реликва, предоставена от Ангел Майсторски, която е свързана с военната история на нашия град – снимка на личния състав на Втори ескадрон от Осми конен полк, установен на гарнизон в Разград и допринесъл за отбраната на страната по време на войните, в които обстоятелствата въвличат България като участник.

Щедрият жест на дарителя безспорно налага необходимостта да си припомним бойния път на тази войскова единица на базата на писмените свидетелства на някои от съвременниците на събитията, които се съхраняват във фондовете на музея, като спомени, размисли, публикации в периодика с военен характер и прочие, което мотивира и създаването на настоящия текст.

Щрихи от историята на военната част откриваме, както в съхраняваната в Централен военноисторически архив – Велико Търново документация, така и в спомените, писани от запасните офицери Борислав Йорданов и Иван Ганчев, определен етап от живота на които е тясно свързан със съдбата на полка, а така също и от разградчанина Христо Петров,. Но ако първите двама представят една по- цялостна и панорамна картина за живота на Осми конен полк, то Христо Петров пресъздава в детайли конкретен епизод от бойния път на последния.

Сведенията, предложени ни от Борислав Йорданов и Иван Ганчев единодушно отбелязват, че годината на създаването на военното подразделение е 1907, а неговото първоначално дислоциране е позиционирано в района на Добрич. Потвърждение на информацията ни дават и архивните документи, които недвусмислено сочат, че военната единица е сформирана точно на 1 януари 1907 година, съгласно указ № 149/ 27 декември 1906 година в Добрич. Всъщност, Осми конен полк се явява пряк потомък на установения на гарнизон отново в Добрич Четвърти конен дивизион, като пръв негов командир според цитираните вече източници е подполковник Христо Ковачев. В йерархично отношение, той е на административно подчинение на Трета конна бригада.

Реклама:

В своите спомени, съхранявани във фонда на РИМ – Разград, Иван Ганчев отбелязва, че „непосредствено преди началото на Първата балканска война, с комбиниран марш Осми конен полк се изтегля от Добрич и се съсредоточава към Ямбол”.  Тук той се присъединява към състава на конната дивизия, командвана от генерал Атанас Назлъмов, включваща в състава си шест конни полка, сведени впоследствие до две конни бригади. Отново, позовавайки се на сведенията на Иван Ганчев, бихме могли да отбележим, че интересуващата ни военна единица попада в състава на Втора конна бригада, заедно със Седми и Десети конни полкове, като в този формат участва в бойните действия на Първата балканска война пред фронта на Първа българска армия. Под командването на подполковник Томов, полкът проявява чудеса от героизъм, врязвайки се и унищожавайки турските разезди по направлението Толишмак – Татарлар- Селиолу-Течели-Енимал-Еникьой.

Като негова особена заслуга безспорно би могло да се открои прекъсването на връзките на турската армия с Баба Ески и железопътната линия „Цариград – Люлебургас”. Упорити са и сраженията, които войсковата част води за превземането на турския град Чорлу. Недостъпният релеф, лошите атмосферни условия, породени от есенния сезон, както и липсата на продоволствие силно затрудняват участието на личния състав във военните операции, но ни най-малко не смущават техния боен дух. По време на цялата военна кампания Осми конен полк стриктно и добросъвестно изпълнява  възложените му от висшето военно командване заповеди и задачи. След краткотраен отдих, породен от подписания на 17 май 1913 година Лондонски мирен договор, още през същата година Осми конен полк отново влиза в бойните редици на Българската армия. Този път, изправен срещу бивши съюзници в лицето на балканските съседи Сърбия и Гърция. Основната задача на военната част по време на Междусъюзническата война се заключава в отбрана на границата на България с Турция, както и в охрана на евакуацията на военноадминистративните и други държавни органи. Впоследствие, полкът се установява на гарнизон в град Дедеагач, където остава в продължение както на Междусъюзническата, така и на Първата световна война. Причината за това Иван Ганчев обяснява в своите спомени с предприетата от страна на Румъния окупация на Южна Добруджа, в това число и на Добрич, което довежда до естествената невъзможност, полкът отново да се завърне в първоначалната си локация.

Подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 година лишава България от излаза й на Бяло море и довежда до предислоцирането на военната част във варненското село Суворово. Една година по-късно, през 1920 година следва ново преместване в Нова Загора, а през 1922 година в нейна щабквартира се превръща град Търговище. Следващите години обогатяват обиколката на полка с кратко пребиваване в Севлиево, за да се установи окончателно през 1928 година на гарнизон в Разград. Благодарение на професионализма, високия боен дух и личностните качества на командния състав, адаптацията на Осми конен полк към условията в нашия град е изключително бърза. Изгражда се дух на сплотеност, който заедно със спечелените симпатии и доверие от страна на гражданството, бързо го превръща в един от решаващите фактори в обществения живот на Разград. Показателен в това отношение е тържественият начин, по който полкът е посрещан в града след продължително участие в маневри и занятия. С безспорна заслуга за придобития авторитет се открояват имената на военачалници като полковниците Пенев, Стефанов, Василев, Главчев, както и на редица по-млади офицери.

Като ключов епизод в битието на Осми конен полк, безспорно се откроява участието на последния в проведените през 1937 година мащабни Царски маневри на територията на Поповска околия. На организирания по случай тяхното успешно завършване военен парад, състоял се край село Паламарца, на полка е връчено ново бойно знаме. В своите спомени Иван Ганчев визира за пръв негов знаменосец вахмистър Петър Василев Станчев. Детайлна информация за хода на маневрите носи публикация на капитан Иван Чепишев, намерила място в издаденото през 1937 година месечно списание на Българското конно войнство „Нашата конница”, книжки 9 и 10, където детайлно е описана церемонията по връчването на новата полкова реликва. В синтезиран вид, последната обхваща осъществен от цар Борис III преглед на войсковата единица, отслужен от Русенски митрополит Михаил молебен, след което връчването на самото знаме на полковия командир подполковник Тодор Антонов. С висок емоционален заряд е последвалото изказване, направено от подполковник Антонов, който заявява, че приема от монарха новата полкова светиня като награда за вярна служба на войсковата част, след което знамето е предадено на новия знаменосец.

В ранното утро на 4 октомври 1937 година стройните редици на личния състав на Осми конен полк се отправят от Попово към Разград, гордо носейки със себе си новата придобивка. С изключителна тържественост в 13 часа на същата дата полкът е посрещнат в източната част на Разград, обхванат от всеобща изненада. Гражданството, заедно с представителите на местната власт излизат на главната улица в града, за да посрещат стройното шествие на героите от Паламарца. Приветствено слово за повода произнася и кметът на града Захари Попов, който поднася и букет от живи цветя на командира на полка. Трогателно е и обръщението на последния към местното гражданство. Ясно се усеща удовлетворението от постигнатите успехи, не само на подполковник Антонов, но и на целия личен състав на военното подразделение, чийто изразител той е всъщност.

Нова промяна в местоположението си Осми конен полк регистрира през 1940 година, през пролетните дни на която се изнася на лагер в района на варненското село Вълчи дол, близо до българо-румънската граница. Тук той посреща и водените в Крайова преговори за регулация на същата, увенчали се с подписване на Крайовската спогодба през месец септември 1940 година. С влак полкът се изнася към Русе, а от там на 21 септември пристъпва към изпълнение на дипломатическия акт, окупирайки крайдунавска Добруджа в направление Русе- Тутракан-Силистра.

Връщайки се в спомените си за събитията от този период, Иван Ганчев разказва:

„С голяма радост и тържественост под звуците на родолюбивата песен „О, Добруджански край”, изпълнявана от военната музика на полка и маршово на ескадроните, местното население посрещаше и кичеше с цветя нашите конници. Пеша, с коли и каруци добруджанци прииждаха от оставащите отстрани на пътя селища и образуваха многокилометрови шпалири. Трудно е да се опишат тържествеността, милите и неповторими моменти на срещите на конниците от 8-ми конен полк при окупацията на Южна Добруджа. Това са мигове неповторими, мигове на тържественост, на радост, придружени с много емоции и сълзи, преживяли цели 27 години под румънско робство”.

Окупирайки Силистра, полкът съумява да се прехвърли с походни движения в Добрич, където отново среща възторга от пристигането си на местното гражданство, администрация и ученици. Въпреки че началото на Втората световна война е поставено една година по-рано, България все още остава встрани от реалните военни страсти. Това е и причината, поради която пребиваването на полка в Добрич преминава под знака на мира и спокойствието. Но включването на страната ни в хитлеристката коалиция през март 1941 година засяга сериозно и 8-ми конен полк. На 8 април той получава заповед за мобилизация, която се провежда в Разград, поради оставането на значителна част от мобилизационното имущество в града. Пеша и с вагонни композиции, полкът се изнася от Разград за втори път и поема през Бургас по посока на турската граница, където се включва в отбраната на граничните зони. След 9-месечно участие, през декември 1941 година, Осми конен полк отново се завръща в Добрич, където осъществява демобилизацията си. Нова заповед за мобилизация, полковата част получава през месец декември 1943 година, когато се установява на гарнизон в близост до град Елхово, приобщавайки се към състава на т.нар. „Прикриващ фронт”. Шест месеца по-късно, в качеството си на част от резерва на фронта се концентрира в района на с. Пъдарево – с. Калугерово, Новозагорско. Тук командирът на военната част, полковник Петър Добрев след служебно повишение в ранг, трогателно се разделя с личния състав, а за полкови командир е назначен полковник Христо Зяпков. През август бойната част потегля по направление Ръжево конаре – гара Раковски, откъдето през септември 1944 година поема и пътя си в световната война. 23 септември с.г. е датата, когато, вливайки се в състава на Втора конна бърза дивизия с командир генерал Минчев, полкът се установява в района на Цариброд. В състава на дивизията, военната единица регистрира няколко емблематични атаки на 29 октомври, 5 ноември и 19 ноември 1944 година, в които разградските бойци отново проявяват чудеса от храброст. Трудностите, пред които са изправени, не се оказват сериозно препятствие пред тях в устрема им по овладяването на Прищина. Осми конен полк оказва съдействие и на Втора армия за успешното приключване на Косовската операция, което поставя край и на участието на полка във Втората световна война. По пътя към Родината, полкът спира при с. Кралева кукя, за да отдаде почит към паметта на загиналите си бойци.

Завръщайки се от фронта, полкът отново е посрещнат изключително тържествено в Добрич. След четиримесечен престой в града, следва нова промяна, в резултат на която, Осми конен полк трайно отсяда в Силистра. И тук, подобно на Добрич и Разград, той бързо спечелва доверието и симпатиите на местните жители. Той е сред традиционните участници в церемониите по отбелязването на големи празници, в паради и митинги. През 1954 година е осъществено и окончателното разформироване на военната единица. До тогава неин командир е майор Петър Клявков.

Представената военна летопис на войсковата част по неоспорим начин свидетелства за  изключително богатия ѝ принос в отбраната на честта и българското национално достойнство по време на водените от страната ни войни за национално обединение. В този смисъл съвсем резонна и логична е както почитта към воините, участвали в нейната структура през десетилетията на нейното съществуване, така и възникналата идея на Ангел Майсторски за идентифициране на участниците в Осми конен полк, присъстващи върху предложената от него снимка, и издирване на техни наследници.

 

А снимката е амбицирала г-н Майсторски да направи по-задълбочено изследване на историята на полка, с което да обогати  пъзела на военната история на Разград, с изключително важен елемент. Така че по този начин, уважаеми читатели, и всеки от вас би могъл да бъде съпричастен към неговата инициатива и да допринесе за съхранението на военната памет.

За контакт с Ангел Майсторски: тел. 0896 787383  e-mail: angel.maystorski@abv.bg

Виктор КОСТАДИНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *