Петя ПОПОВА: И в скучните неща има нещо вдъхновяващо, всяко нещо може да се изтанцува

Разговаряме с Петя Попова по време на почивката между две занятия на Майсторския клас, който води в рамките на третото издание на Фестивала на танцовия театър в Разград.

Танцьор, хореограф, актриса и преподавател, тя беше впечатлена и изненадана от големия брой участници, които изявиха желание да се учат от нея на съвременен танц.

Как се чувствате в Разград?
Както се казва, аз току-що пристигам. Направи ми впечатление големият площад пред сградата на Общинския културен център. Има пространство, залата, в която работим, също е голяма, а за един танцьор това е много важно – да вижда широки пространства. Така че се чувствам прекрасно. Впечатли ме големият брой участници в Майсторския клас, много съм изненадана. И затова се чувствам поласкана.

А откога танцувате?
Танцувам … откакто се помня. Съвсем съзнателно – от двадесетина години. Танцувах също като дете и винаги съм знаела, че това искам да правя. Това ме зарежда, това ме вдъхновява най-много в живота.

Реклама:


Изпревархите въпроса ми за това, какво ви дава танцът и танцуването, а всъщност какво е танцът за Вас?
Танцът може да се приеме дори като битовизъм. В такъв смисъл, че това е ежедневие. Танцът може да се срещне навсякъде, в „неодушевените“ предмети дори – имам предвид, че и в скучните неща има нещо вдъхновяващо. Можем да изтанцуваме и една пейка, и един телефон, и глобалното затопляне. В този смисъл танцуването ми дава всичко.

Знаем за големия успех на спектакъла „Паралелни светове“ и в тази връзка: Как успявате да съчетавате „паралелните светове“ в своята паралелна реалност? Изобщо какви са паралелните светове в живота Ви?
Въпросът с паралелните светове е много актуален за мен. Бих уточнила, че „Паралелни светове“ се казва първият ми спектакъл. А в момента наистина живея в паралелни светове. Работя на две места. Преподавам в Балетното училище в София, преподавам и в Британското училище в София, имам малко дете, което също очаква моите грижи и внимание. И докато се обърна – минали няколко месеца. И като че ли времето изпреварва мисълта ми. Вярно, полагам доста усилия, но вярвам, че се справям.

А какво е важно да знае човекът, артистът, посветил се на танцовото изкуство?
Както при всяко изкуство, човек трябва да следва себе си – за мен това е най-важното. Не да се опитва да се харесва, не да подражава на някого, а да търси начини да изживява истинското, дълбокото от себе си.

Намирате ли, че Фестивалът на танцовия театър в Разград е една добра инициатива, която има значение и за участници, и за публика?
Знаете ли, танцовият театър не е толкова добре познато изкуство. В София са концентрирани много представления, много често се провеждат работилници. Докато във всички останали градове много рядко се случват подобни изяви. Така че, това е наистина прекрасно както за публиката, така и за децата, които идват в майсторския клас. А публиката, която гледа, хората, които чуват за това изкуство – те се докосват до нещо ново и усещането е чудесно.
В София е концентрирано изкуството на танцовия театър като цяло, но има и още едно място, което свързвам с танцовия театър – това е Бургас, откъдето съм и аз. Там започнах да танцувам, там се запознах и със съвременния танц. И тук искам да изкажа специални благодарности на Петя Стойкова, която е моят първи учител. Тя ме научи не само на естетиката на танца, но и оказа влияние дори на отношението ми към живота изобщо.

Благодарим Ви за това интервю. Желаем Ви много вдъхновение и успехи!

Нели НИКОЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *