Всяка година по традиция българският народ отбелязва с различни чествания датите свързани с Апостола на свободата – Васил Иванов Кунчев. Времето все повече ни отдалечава от него и само документите ни връщат към онези героични дни от живота му, белязали историческото развитие на българския народ. Пожълтелите страници на документите пазят безсмъртните му мисли: „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“, „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
Въпреки многобройните изследвания на живота и делото на Апостола на българската свобода все още има ключови моменти от живота му, които не са напълно изяснени. Две от тези дати са свързани с рождението му и деня на неговото обесване. Проблемът с първата от тях се дължи на липсата на документи, докато втората е с неправилното преизчисляване на датата 6 февруари.
Първият спорен момент е относно рождената дата на Васил Иванов Кунчев. Поколения българи, независимо от обществения строй, знаеха и почитаха рождението на Апостола на 6 юли 1837 г. Основание за това даваше фактът, че в края на XIX в. близките родственици на Левски провеждат съвет, на който приемат, че той е роден на 6 юли 1837 г. Съществени се оказват спомените на по-голямата му сестра Яна и нейния съпруг Андрей. Тази дата се възприема и от първите биографи на Левски – Георги Кирков, Захари Стоянов и Стоян Заимов. По този начин в българското общество се налага датата 6 юли 1837 г. Съпоставена с Григорианския календар, датата отговаря на 18 юли 1837 г.
В действителност обаче българската историография не разполага с нито един писмен документ, който да посочва точната дата и на рождението на Васил Левски. Това дава възможност за различни тълкувания на отделни факти около този въпрос.
По тази причина съществуват и други предположения относно рождената дата на Левски. Самият той пред съдебната комисия на Али Саиб паша в София заявява, че е 26 – 27 годишен, което показва, че е роден през 1846 г. На 7 декември 1858 г. е ръкоположен за монах с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“. На 19 април 1864 г. (Великден) пред приятелите си Георги Попхристов и Христо Пулев сам отрязва монашеските си коси. Това деяние е отразено в дописка на вестник „Съветник“, редактиран от Тодор Бурмов. Според нея размонашеният е приел монашество, когато е бил на 15 години. Ако тогава Васил Иванов Кунчев е на 15 години, то трябва да е роден през 1843 г.
Нова светлина по този спорен момент дадоха публикуваните от Григор Бойков и Пламен Митев през 2021 г. османски регистри на Карлово. Те могат да бъдат видени в списание „История“ брой 29, книжка 1. Тези данъчни регистри описват основно мъжкото население във връзка с тяхната военна повинност. В тях годините на съставяне на регистрите са дадени по ислямското летоброене – Хиджра. Фамилията на Левски фигурира в първия опис от 1833 г., като в него са споменати баща му, чичо му и братовчед му. Тези имена присъстват в описите от 1255 г. (1839 – 1840) и 1256 г. (1840 – 1841), но в тях името на Васил липсва. В регистъра от 1260 г. (1844 – 1845) е записано следното: „гайтанджията Иван, син на Кунчо, възраст – 40, средна категория; 6: синът му Васил, син на Иван, възраст – 4; 7: другият му син Ристо, син на Иван, възраст – 2 месеца “. Присъствието на Васил в този регистър е първото документално свидетелство за живота му и утвърждава с най-голяма сила годината 1840 за рождена на бъдещия идеолог на националното освобождение. Тази дата все още не е придобила обществена популярност и затова не се почита с такава сила, както 1837 г. В този регистър като бебе на 2 месеца е записан и брат му Христо.
Друг съществен момент е датата, на която трябва да се отбелязва кончината на Апостола на свободата. Безспорен факт, е че той е обесен в края на София на 6 февруари 1873 г. В този случай противоречието идва нe от датата, а от нейното преизчисляване от Юлианския в Григорианския календар.
В исторически план промяната в календара се налага поради необходимостта от по-точно отчитане на времето. Юлианският календар е въведен още при римския император Юлий Цезар. С течение на годините се натрупва разминаване в календара и отчитането на естественото въртене на Земята и лятното равноденствие. Това налага въвеждането на нов календар. Той е приет през 1582 г. от папа Григорий XIII, като се прилага постепенно в европейските държави. Първоначално разликата между двата календара се компенсира от 10 дена, но през различните векове дните се увеличават. По тази причина за XIX в. изравняването е от 12 дена, а за XX в. и XXI в. е 13 дена.
На 14 март 1916 г. Народното събрание на България гласува въвеждането на съвременния Григориански календар. Това се прави във връзка с подготовката на страната за присъединяване към Тристранното съглашение и бъдещото участие в Първата световна война. Според новия календар след 31 март не следва 1 април, а 14 април. Промяната се въвежда в държавната администрация без проблеми. В историческия календар на българите обаче настава объркване. Преизчисляването на датите от стар в нов стил засяга основно събития и личности от втората половина и края на XIX в. Важно е да се отбележи, че към тези дати до 31 декември 1899 г. се добавят само 12 дена. За събитията станали в периода 1 януари 1900 г до 31 март 1916 г. се прибавят 13 дена. Въз основа на това като се вземе в предвид, че Левски е обесен на 6 февруари 1873 г., то неговата кончина трябва да се отбелязва на 18 февруари.
Вероятната причина за наложеното объркване е в следствие на излязлата на 19 февруари 1950 г. статия във вестник „Работническо дело“ където се казва: „На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото“.
Най-лесният начин да се реши проблемът с честването на ключови събития от българското минало, не само свързани с Васил Левски, е като се въведе историческият календар. С това събитията ще се честват на датата, на която са станали. Така Априлското въстание ще се чества на 20 април, а не на 2 май, Сан-стефанският договор ще се чества на 19 февруари, а не на 3 март. По този начин няма да е необходимо да се правят математически изчисления. Необходима е и думата на специалистите, работещи с архивите, да бъде водеща при определянето на тези събития.
Отбелязвайки датите на рождението и на гибелта на Васил Левски ние, неговите наследници, ясно осъзнаваме, че той ни е нужен и днес. Неговият живот трябва да е за пример на българското общество, за да преосмисли миналото и настоящето и да влезе гордо в бъдещето. Неговата чиста вяра и неподкупна съвест, е необходимо да бъде водеща в днешната политическа мисъл на българските държавници. Както самият Апостол на свободата казва: „Всеки трябва да е готов да даде всичко, включително себе си, за отечеството.“
Илюстрацията представя част от Нюфус регистър на карловското население за 1844 г. Домакинството на Въло Кунчев през 1844 г. – Васил, син на Иван, на възраст от 4 г., е описан на втория ред вдясно.
д-р Иво СТОЯНОВ
ОДА – Разград
Views: 33