„Многобройната“ еврейска общност в Разград и многобройните неточности в статията на проф. П. Радев

ПО ПОВОД СТАТИЯТА НА ПРОФ. П. РАДЕВ „ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ В РАЗГРАД – МНОГОБРОЙНА И АКТИВНА В МИНАЛОТО” В. „ЕКИП 7” БР. 40 ОТ 7 АПРИЛ 2021 Г.

Едва ли има народ, чиято история да не се преплита със сагата на евреите. Те заемат значително място в обществения живот на следосвобожденска България. Затова, насочвайки са към тази тема, е необходим по-широк поглед и съответните познания. А те показват, че еврейската общност в Разград определено е малобройна. Без да натоварвам текста с цифри, само ще посоча някои данни – през 1888 г. евреите са 2,36% от населението на града, наблюдава се устойчива тенденция за тяхното намаляване. През 1920 г. са 1,14%, а през 1946 – 0,45%. Давид Коен,  един от сериозните изследователи по темата, разделя градовете по по отношение на еврейското население – градове със 100 до 500 жители евреи и градове с над 500 евреи. Еврейската общност в Разград е най-многобройна през периода 1888–1897 г., тогава наброява едва 271–279 души. Всичко това категорично определя еврейската общност в града като малочислена. Именно поради малобройния си състав евреите в Разград нямат възможност да създадат пълноценни образователни, благотворителни институции и дружества и да поддържат училище до края на съществуването на еврейската община през 1952 г.  Разбира се, техни представители проявяват обществената си активност  в местните дружества и организации, активно участват в задвижените вече процеси в града.

Изложение за състоянието на Разградското окръжие за 1897 г. със сведение за броя на израилтяните в околията.
Изложение за състоянието на Разградското окръжие за 1897 г. със сведение за броя на израилтяните в околията.

Поредната неточност се отнася за еврейското училище. Проф. П. Радев посочва, че то съществува до 1923 г. Тази година фигурира в книгата на  А. Явашов „Разград. Неговото археологическо и историческо минало” (1930). Документалните източници обаче показват, че училището  съществува до 1926 г.

Информацията му за синагогата също се разминава с данните, които дава окръжният управител на Разград Дянко Коджабашев в „Изложение за състоянието на Разградско окръжие  за 1892–1893 г.“

Реклама:


Относно прецизността на фактите и терминологията има какво да се желае. Сведенията за броя на евреите в края на Втората световна война – 69 души, не са на Комисарството по еврейските въпроси, което вече не съществува, а на Съюзната контролна комисия.

Д-р Хари Варкони, хирург, пребивавал в Разград от 1924 до 1928 г., не е евреин, нито австрийски (както пише в статията), нито какъвто и да било друг.

Следва въпросът за участието на българските евреи във войните. Две проучвания дават основата и фактологията по този въпрос – възпоменателния сборник „Изпълнен отечествен дълг” и студията на Йосиф Илел „Българските евреи във войните на България (1885, 1912 – 1913 и 1915 – 1918)” (Годишник на евреите в Народна република  България (1987). През април 1939 г. от печат излиза споменатият по-горе  възпоменателен сборник „Изпълнен отечествен дълг”. Важно приложение към сборника е Списъкът на загиналите през войните 1885, 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. български евреи. Списъкът има голямо обществено значение и въздействие. Трябва обаче да се уточни, че съставителите не са ползвали всички налични видове източници при подготвянето му и към него е необходимо да се подхожда с известни резерви. Очевидно данните на проф. Радев са взети от посочения списък.

Точната информация се съдържа на сайта на Държавна агенция „Архиви”. Става въпрос за архивната колекция Войните на България (1878–1945 г.). За всяка от войните има обособена тематична страница.  Основно място в колекцията е отделено на рубриката Списъци с лични данни за участвалите във войните офицери, войници и граждански лица. Базата данни е създадена на основата на съхранените в документалния масив на Държавния военноисторически архив – Велико Търново – списъци на наградени, загинали и др. участници във войните.

Колекцията е общодостъпна и изключително посещавана. В нея има данни само за  смъртта на Израил Сабитай Грасяни [Грусиян] от Разград, редник от 19-ти пехотен полк, 1-ва рота. Загинал на 5 септ. 1916 г. в сраженията в с. Шуменци, община Тутракан. Архивните източници не потвърждават гибелта на останалите посочени от проф. Радев евреи.

Списък на загинали във войните евреи от Разград във възпоменателния сборник "Изпълнен отечествен дълг" ц1939 г.
Списък на загинали във войните евреи от Разград във възпоменателния сборник „Изпълнен отечествен дълг“ – 1939 г.

За впечатляващата информация за връзки на разградски евреи с Ленин отбелязвам само, че на мен не ми е известна. Внимателното проучване на еврейската общност в Разград показва по-скоро че евреите (с малки изключения) стоят настрана от политическия живот до 1945 г.

Очертава се въпрос за източниците, които проф. П. Радев използва и тяхното сериозно разминаване с информацията, съхранявана в едни от главните институции на паметта, каквито са държавните архиви.

Това далеч не са всички неточности, но не това е целта ми. По-скоро искам да напомня една обикновена истина – да се отнасяме сериозно към сериозните теми и да не подценяваме читателите.

Дарина КОЛЕВА, главен експерт в Държавен архив – Разград

2 Replies to “„Многобройната“ еврейска общност в Разград и многобройните неточности в статията на проф. П. Радев”

  1. Възможно е също д-р Варкони да е и от смесен брак, при който баща му да е евреин. Но по принцип щом е с еврейски имена, каквито са неговите-99% е от еврейски произход. Единият процент е в границите на допустимата вероятност. Например по рождение да не е евреин, но да е осиновен от родители австрийски евреи, които да са го кръстили с еврейските му имена-презиме и фамилия.

  2. Г-жо Колева, точно в този сайт преди 4 години и 1 месец е публикуван материал, който е подписан от Вас и озаглавен „Здравеопазването в Разград – първи стъпки, традиции и успехи“.
    Та в този материал фигурира следното изречение:
    „През този период в града е д-р Хари Арман Варкони от Австрия.“
    При съпоставянето на този материал с друга статия, която е публикувана в сайта на вестник „24 часа“ – „Адвокатка в ареста за сделки на „Витошка”, както и по-подробния материал на същата тема в сайта на НААФ – „Разследването продължава…“ излиза съвпадение по името „Хари Арман Варкони“ и там той е посочен като евреин.
    От горното следва, че визираното лице е едновременно евреин и е от Австрия.

    Поздрави и лек ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *