Маратонецът Георги СЕРГИЕВ: Мечтая да обиколя света с флага на България и емблемата на Разград

Уважаеми читатели,

Това е четвъртата част на новата ни рубрика „С Разград в сърцето завинаги“, в която ще ви срещаме и разказваме за хора, родени тук или дошли в Разград по прищявка на съдбата, по любов или защото житейската пътечка ги е довела в столицата на Лудогорието.

А те със своите дела и пример са оставили отпечатък върху развитието на града, върху общността в Разград. Със срещите и разказите за такива ярки личности от всички сфери на живота: бизнес, култура, спорт, социални дейности, здравеопазване, обществен живот, ще покажем, че паметта за тях и стореното от тях е жива и Разград им е признателен и благодарен, за това, че са го направили по-красив и по-добър.

Рубриката подготвяме по идея и с подкрепата на „Лудогорско пиле“.

Реклама:


Първо ви разказахме за проф. Влади Симеонов, творческа личност, която съчетава в себе си дарованията на изпълнител, диригент и педагог. След това ви представихме световно известната цигуларка Ваня Миланова , както и филмираната среща на д-р Димитър Петков и оператора Живко Жечев с първия демократично избран след промените у нас кмет на Разград Венелин Узунов.

Днес ви срещаме с уникалния турист маратонец, световния рекордьор Георги Сергиев.

 

Георги Сергиев е истинско явление в световния туризъм. Човек, който непрекъснато разпалва въображението си за нови предизвикателства към живота и непрекъснато изисква от себе си  все повече. Затова за него може да се пише с възторг и удивление. И не само турист, а и дълбоко в същността си творец и поет. Вярата, която изповядва, е, че най-насъщната потребност на човека е движението. И това е в основата на всичките му начинания. Движението е изворът на всичките ни добродетели. Движението е, което създава най-голямото обновление на духа и тялото. Реален извор на тази вяра са многобройните му  продължителни пътешествия. Всяко от тях – с Разград в сърцето.

Георги Сергиев е роден в Разград на 5 октомври 1918 г. До 1947 г. е работил като технически редактор – уредник в две частни печатници, по-късно завежда отдел „Печат” в бившия Народен физкултурен съюз до неговата ликвидация. Работил е в Радио София като програмен контрольор, след 1958 г. е секретар – технически редактор на редакционната колегия на информационния бюлетин на Българския олимпийски комитет.

Първият туристически поход на Георги Сергиев е свързан с родния Разград. От 26 септември до 5 октомври 1968 г. изминава разстоянието от София до Разград пеша в чест на 50-я си рожден ден. Нарича го „Лудогорец” и изминава разстоянието от 346 км за 10 дни без почивен ден. До 1990 г. той прави общо 26 похода и спортно-туристически маратона. Крайната равносметка е 46 102 км, изминати за 1344 дни. Сергиев е и автор на първия фигурен поход в света „БЪЛГАРИЯ 1300”,  като маршрутът е съставен от буквите и цифрите на наименованието на похода с обща дължина 2720 км, изминати за 75 дни: 1 август – 22 октомври 1974 г. След него туристът прави още няколко фигурни похода – „Алеко”, „Еделвайс”, „Спирала туристика”.

Сергиев е автор на няколко спортно-туристически маратона. Първия си денонощен маратон той прави на 25 – 26 юни 1971 г.  от Силистра до Разград, като изминава 114 км за 29 часа. Нарича го „Лудогорски ритъм”.  През септември същата година провежда втори денонощен маратон „Експрес 71”, от с. Резово до Варна, като изминава 222 км за 57 часа. През 1975 г. Сергиев преодолява стария световен рекорд на канадеца Филип Латюлип, като прави първия национален, европейски и световен рекорд по продължително движение – 424 км за контролно време 96 часа с маршрутно трасе София – Пловдив – Стара Загора – Карнобат – Айтос – Бургас. Всеки негов поход е една патриотична изява, и в същото време  с безкрайна отдаденост към своята идея. И с пределна честност! Защото няма как да има свидетели на тази честност… Онова, което прави Георги Сергиев, трудно може да се побере в стандартно определение. А и на класическата физиология ще ѝ бъде трудно да обясни подобна свръхчовешка издържливост.

Посрещането в Разград на 5 октомври 1968 г. - първият му поход в чест на родния му град. Посреща го Васил Джамбазов с духовата музика.
Посрещането в Разград на 5 октомври 1968 г. – първият му поход в чест на родния му град. Посреща го Васил Джамбазов с духовата музика.

През 1992 г. на 73-годишна възраст Сергиев замисля своя 27-ми уникален поход „Веригата”, който трябва да трае 5 години /1780 дни/ и да очертае границите на областите на България. Но с огорчение е принуден да се откаже от неговото осъществяване: „27-ят поход „Веригата” няма да се осъществи, защото днес България е верига от злини!”. Така българският туризъм и българската наука загубиха заради този отказ. Оттам насетне обаче туристът пешеходец продължава да е неуморим – подрежда документи, крои нови планове, работи за Земляческото дружество „Родно Лудогорие” в София. И казва: „И макар и безпаричен, ще доказвам, че живея, за разлика от някои други, които мислят, че животът е да правиш пари!”

Майстор на спорта по туризъм, заслужил деятел на БТС /Българския туристически съюз/, човек, който в идеята за всяко начинание влага и любовта към родния Разград, родното Лудогорие, България. Не случайно той е в ръководството на Разградското земляческо дружество в София, вълнуват го историята и хората на родния край, както и дейци на културата, науката и изкуството от Разград и Разградския край. На въпроса каква е мечтата му, той често отговаря: Да обиколя света с флага на България и емблемата на Разград. Земляческото дружество е още един начин да се поддържа жива искрата на любовта, която го свързва с родния Разград.

Личният му архив се съхранява във фонда на Регионалния исторически музей в Разград, благодарение на жеста, който направи неговата племенница Виолета Великова след смъртта му. Цялостното съдържание на архива представя Г. Сергиев като една невероятно интересна личност, човек, който непрекъснато  разпалва въображението си за нови предизвикателства и непрекъснато изисква от себе си все повече и повече. Логично е възхищението на хората, които го познават. Понякога е наистина трудно да повярваш в невероятното.

Световният рекорд през 1979 г.

Един ден Георги Сергиев случайно среща съобщението за световния рекорд на канадеца Филип Латюлип, преминал през 1972 г. 402 км за 96 часа. У него припламва „съперническата страст”, а това вече със сигурност е сигнал за пълна мобилизация на духовния му и физически заряд. В началото не вярва абсолютно в успеха. Все пак това е изпитание, на което никой досега не се е подлагал. Вероятно се надига и любопитството, освен състезателната страст, как при такива изключителни обстоятелства ще се справят духът и тялото с „невъзможното”. През 1975 г. Сергиев вече е изминал разстоянието от 424 км за същото време – 96 часа. Оттогава всяка година се правят опити от много други маратонци да бъде подобрен този резултат – в Канада, Германия, Англия, Полша. Това обстоятелство обаче амбицира още повече големия турист да измине 600 км при същата неспирност на движението, независимо от капризите на времето и от каквито и да било обстоятелства, включително и това, че той вече е с 4 години по-възрастен от предишния си рекорд. Трудности има още при подготовката – от БСФС нямало да му предоставят обещаната кола. И той тръгва да пробива „българската стена”. Стига дори до заплахи, че ще се хвърли от осмия етаж на сградата на Съюза. Необходими са му кола, обувки тип маратонки № 43 и 100 лева за храна, плодове и напитки… В последния ден получава „Ниса“ с двама шофьори, натоварва всичко, което успява и тръгва за изходния пункт. В Добрич един местен художник рисува на стъклата на „Ниса“-та маршрутния план на маратона с обяснителен текст.

Събота, 1 септември 1979 г., 7:00 часа – застанал зад линията с надпис „Старт”, изправен пред голямата си цел, с още по-голяма вяра в скритите човешки възможности и със стремежа си постоянно да надмогва себе си. Преди старта прави изявление: „Тръгвам с името на Разград от Толбухин за София, за да направя опит да поставя нов световен рекорд. Избрах Толбухин за старт, защото той е център на древната българска земя Добруджа.”

За първите 24 часа Георги Сергиев трябва да измине разстоянието до Слънчев бряг – общо 144 км. През второто денонощие прибавя още 133 км до с. Калоян. Оттам маршрутът продължава до с. Поповица с още 143 км – четири км преди разстоянието на стария световен рекорд! През следващите 36 часа през Пловдив, Пазарджик, Костенец, Ихтиман /още 180 км/ трябва да стигне до София. В предварителния разчет на контролното време са важни и минутите. Само пет дни преди началото на този маратон Сергиев е завършил двупосочна гранична обиколка на тогавашния Софийски окръг – 1600 км за 52 дни.

Храната по време на маратона му се подава в движение. В резерв има и два кг шоколад. По-късно си „признава”, че е консумирал около 5 кг сладолед до София. Още през първата нощ между Варна и Бургас го настига силна дъждовна буря. След Бургас отново няколко часа гази вода. Придружителите мълчат и гледат от колата, знаят, че е изнервен. До София туристът трябва да занесе малка урна с добруджанска земя.

Почти всички вестници следят маратона. На въпроса защо го е нарекъл „Балканска стрела”, Сергиев отговаря: „Защото България е в центъра на Балканския полуостров и … защото костенурката трудно би изминала 600 км за 108 часа”. Предизвикват го: „Имахте 5-минутно закъснение вчера във Варна.” – А той не се дава: „И бързите влакове закъсняват!”

Борбата с времето за всеки изминат километър е напрегната. Но „борбата започва, когато усетиш, че става трудно”.  В Стара Загора влиза в 20:00 часа. Главната улица е пълна с хора.  Лекарският преглед установява: пулс 96, кръвно налягане 140/95 – и оттам пак на път. Придружителите му се чудят на бързината и издръжливостта. А само туристът знае, че всичко е амбиция и устрем…

В Пловдив влиза като стрела. Стотици автомобили го приветстват и правят акробатични разминавания по пътя. Срещу него спира кола, шофьорът го пита в колко часа ще бъде в Пазарджик, защото там го чакат още от обяд. По график маршрутът минава през центъра на града, но Сергиев решава да уважи непознатите си почитатели.

Шофьорите на съпровождащата го кола са много внимателни към него. Чак в София си признават, че ако маратонът би продължил още два дни, не биха издържали. По пътя край Ихтиман получава телеграма от разградските си приятели. Малката урна с добруджанска пръст и поддръжката на приятелите – това е неговият допинг. Казва си: „Давай, Серги!” и без да прави равносметка колко път е извървял и колко още остава до София, достига до най-високата точка на Вакарелските възвишения. Духа насрещен вятър. А той върви, мисли, заспива, събужда се… И когато София се вижда отдалеч, потънала в пушеци, силно извиква: „София! Ето я София!” Бърза, пресмята, гледа напред. Вече не се усмихва. Пристигането му наелектризира посрещачите. Като бомбен взрив са виковете им. Последната крачка е най-трудна… Веднага следва лекарски преглед – пулс 132, кръвно налягане 150/90. Д-р Мичев е учуден, когато вижда данните от лекарските прегледи в малката синя книжка. Маратонецът поднася цветята, върху тях разсипва добруджанската земя, изправя се и казва: „Победих! Победих себе си!” И споделя пред журналистите, че най-трудното е да оставиш уюта вкъщи  и да тръгнеш. Човек прави много открития, но най-важното е да откриваш себе си.

Любопитна случка следва вечерта. Вкъщи празно, пусто, безпорядък… затова пешеходецът отива в ресторант за вечеря. Вечеря, плаща и … не може да стане. Двата му крака са схванати. Моли сервитьора да го подкрепи, а той му отвръща: „За първи път виждам мъж да изпие осем минерални води и да се напие.” Но болките в краката са наистина непоносими.

После отзиви изпълват пресата. Журналистите се надпреварват да пишат статии за маратонеца, известността прераства в слава… Сравняват постиженията му с тези на мореплавателя Георги Георгиев и космонавта Георги Иванов /все Георгиевци/. Валят телеграми и писма. Приятелите му се удивляват на това, което прави. Ангел Попов – Гришата възкликва: „Какви са тези твои сили исполински, какъв е тоя дух непримирим! Що за воля! Каква физика имаш, бе сърцато момче!? Знам те, познавам те, мил си ми… но такива чудеса, такава сърцатост, ей Богу, не подозирах, че може да има в някаква земна твар!… Ти победи и тоя път постигна това, което в цял свят никой не е извършил!

Сергиев сам твърди, че смелостта и дръзновението му е по-силно от здравия разум. А най-голямото му удовлетворение е това, че е победил себе си.

* * *

Друга сфера, в която Георги Сергиев се изявява, този път като вестоносец, е олимпийската. Олимпийският огън минава през Разград през 1972 г., когато Олимпийските игри са проведени в Мюнхен. Събитието е отбелязано в местната преса, но не са посочени имената на факлоносците.

Ново предизвикателство е Олимпиадата през 1980 г. в Москва. В архива на Георги Сергиев  е запазена изрядна документация, водена от самия него. Българският олимпийски комитет тогава решава да вложи нов елемент при пренасянето на огъня през България. Две седмици преди той да прекоси южната ни граница, на 12 юни потегля маратонецът-вестоносец на олимпийския огън Георги Сергиев, за да измине насрещния маршрут от моста при Русе до граничния пункт при Кулата. В продължение на 14 дни нашият съгражданин и световен рекордьор на туристически маратон носи вест на населението за деня, в който огънят ще мине през техния град. Идеята е в последния ден – 25 юни, изминавайки последните метри до граничен пункт Кулата, когато гръцкият факлоносец ще предаде огъня на първия български спортист, вестоносецът да го посрещне с думите: „Пътят на олимпийския огън за игрите на ХХII Олимпиада през Народна Република България е свободен!”.

Пътят на Сергиев е дълъг 909 км и минава през 26 града и 39 села на 12 окръга – Русенски, Плевенски, Ловешки, Великотърновски, Габровски, Старозагорски, Пловдивски, Пазарджишки, Софийски, Пернишки, Кюстендилски, Благоевградски. За спазване на контролното време вестоносецът се движи с 5,5 – 6,5 км/час. Сутрин поема с изгрева на слънцето /в 5:48 часа/. В определените дни и часове е предвидено органите на КАТ да го ескортират в началото на съответните градове до мястото, определено за посрещане и да го съпътстват до края на града. Облечен е в специален екип с български трикольор. Придружава го кола, която му носи храна, вода и дрехи. Отпечатани са 100 000 листовки, които той раздава в селищата, през които минава. Подготвен е сценариен план, от който става ясно, че при тръгването си от моста в Русе Сергиев получава от представители на русенската спортна общественост златна статуетка „Розата на България” с поръчение да я връчи на представители на страната, от която идва олимпийският огън – членове на Гръцкия олимпийски комитет.

Пресата следи всеки ден от маратона. Сипят се поздравления от приятели, познати и непознати по повод на инициативата. Някои го изпращат с пожелание да направи олимпийския огън световна известност. Други му пожелават просто „На добър път!” Неговият приятел Павел Джартов, който никога не скрива възхищението си, този път му пише нещо наистина впечатляващо: „Вестителю, не разбираш ли, че България е малка за теб? По нейните пътища ти се чувстваш  като Пеле, Кройф или Бекенбауер на хокейно игрище! Ти трябваше да носиш вестта за огъня не от Моста до Кулата, а от Олимп до Москва /и сигурен съм, че пак пътят щеше да бъде недостатъчен за ненаситния ти глад за ходене и изпитания/… Много е жалко, че още не е утвърдена олимпийската дисциплина спортен туризъм – златото на Колорадо нямаше да стигне само за твоите медали…”

От връх Шипка сам си е изпратил картичка, на гърба на която е записал, че дотук вече е изминал общо 17 680 км! По пътя получава многобройни телеграми – от разградските му приятели Ангел Попов Гришата, Йордан Узунов, Младен Бобев, ДФС „Лудогорец”, от Окръжния съвет за култура… Самият той признава, че в голямото изпитание винаги го подкрепя родният Разград. На 25 юни огънят се предава на границата. След двумесечно ходене Сергиев е на поста си , за да съобщи тържествено: „Пътят на олимпийския огън за игрите на ХХII Олимпиада през Народна Република България е свободен!”

Походът на Георги Сергиев не е единствен по повод на Олимпиадата през 1980 г. Пресата съобщава и за други подобни идеи. Пешеходецът Юрий Шумницки, журналист от радиостанция „Океан”, потегля от Владивосток на 25 юни 1979 г. и пристига в Москва на 7 юли 1980 г. Изминал е 12 000 км, за да свърже „по сухо” с траекторията на собствените си крачки две пристанища, а с това и два океана. По пътя си той поддържа постоянна връзка с радиостанция „Тихи океан” и в специални репортажи разказва на слушателите за местата, през които минава. След края на Олимпиадата го очаква последният етап от още около 1000 км до Калининград. В крайна сметка той изминава общо 13 000 км, скъсва точно 13 чифта обувки и отслабва с 13 кг. Но е щастлив, когато върви! Пресата тогава съобщава и други подобни инициативи.  Но в идеята на Българския олимпийски комитет е заложен специфичен смисъл. 61-годишният тогава Георги Сергиев заявява, че прави това, за да докаже още веднъж човешките възможности, но като спортист го прави заради самата Олимпиада. Подобно на вестоносците на олимпийските игри в древността предизвестява хората, което е символично отваряне на вратите. Ако този маратон беше имал за цел само да покаже силата и издръжливостта  на човешките възможности, той щеше да остане само като още едно спортно постижение на нашия съгражданин. Но проведен по пътя на олимпийския огън като негов вестоносец, той става част от общата идея, съдържанието и смисъла на олимпизма.

===================================

 Видеото е от фонда на Регионален исторически музей – Разград. Филмите са два:

  1. ДЪЛГ – първи национален, европейски и световен рекорд – денонощен спортно-туристически маратон, 424 км за контролно време 96 часа от 9:00 часа на 17 септември до 9:00 часа на 21 септември 1975 г. Маршрутно трасе: София – Пловдив – Стара Загора – Карнобат – Айтос – Бургас
  2. Спортно-туристически маратон БАЛКАНСКА СТРЕЛА– 600 км. Нов световен рекорд  и утвърждаване на български регламент за контролно време 108 часа  – от 7:00 часа на 1 септември до 19:00 часа на 5 септември 1979 г. Маршрутно трасе Толбухин /Добрич/ – Варна – Бургас – Сливен – Пловдив – София.

==================================

ПОХОДИ И МАРАТОНИ НА ГЕОРГИ СЕРГИЕВ

  1. ЛУДОГОРЕЦ –  от София до Разград, 346 км за 10 дни без почивен ден /26 септември – 5 октомври 1968 г./
  2. КРАЙДУНАВСКИ ПЪТ –  от с. Куделин до гр. Силистра – 541 км за 20 дни без почивен ден /5 – 24 юни 1971 г./
  3. ЛУДОГОРСКИ РИТЪМ – първи денонощен маратон от Силистра до Разград – 114 км за 29 часа /25 – 26 юни 1971 г./
  4. АСПАРУХОВ ВАЛ – от Силистра до с. Дуранкулак, 168 км за 6 дни без почивен ден /1 – 6 септември 1971 г./
  5. ЧЕРНОМОРСКИ СРЕЩИ –  от с. Дуранкулак до с. Резово – 392 км за 12 дни без почивен ден /7 – 18 септември 1971 г./
  6. ЕКСПРЕС 71 – втори денонощен маратон от с. Резово до гр. Варна – 222 км за 57 часа /19 – 21 септември 1971 г./
  7. ЮЖНА ЗЕМЯ – от Ахтопол до с. Габрене, 1154 км за 32 дни без почивен ден /28 август – 7 ноември 1972 г./
  8. РОДНА ПРОСЛАВА – от с. Габрене до с. Куделин – 758 км за 26 дни без почивен ден /15 октомври – 7 ноември 1973 г./
  9. БЪЛГАРИЯ 1300 –  фигурен поход /за първи път в света/, съставен от буквите и цифрите на наименованието на похода, 2720 км за 75 дни /1 август – 22 октомври 1974 г./
  10. Туристическа трилогия: ДЕЙНОСТ /първа част/ – от връх Ком до нос Емине, 698 км за 24 дни без почивен ден /13 юли – 5 август 1975 г./
  11. ДЕЙСТВИЕ /втора част/ – от нос Емине до хижа Ком – 697 км за 19 дни без почивен ден, за 150 часа и 40 минути /6 – 24 август 1975 г./
  12. ДЪЛГ  /трета част/ – първи национален, европейски и световен рекорд по продължително движение, денонощен спортно-туристически маратон – 424 км за контролно време 96 часа, от 9:00 часа на 17 септември до 9:00 часа на 21 септември 1975 г. Маршрутно трасе: София – Пловдив – Стара Загора – Карнобат – Айтос – Бургас. Старият рекорд принадлежи на Филип Латюлип, Канада, 1973 г.
  13. ФИГУРЕН ПОХОД АЛЕКО –  1100 км за 35 дни без почивен ден /15 юли – 18 август 1976 г./
  14. ФИГУРЕН ПОХОД  V КОНГРЕС  Б Т С –  1700 км за 48 дни, без почивен ден /17 юли – 11 септември 1977 г./
  15. Спортно-туристически маратон  БЪЛГАРИЯ –  в 26 верижни етапа, от един до друг окръжен град – 1880 км за общо време 470 часа /29 юли – 27 август 1978 г./
  16. Туристически маратон  СОФИЙСКО ЕХО – Двупосочна гранична обиколка на Софийски окръг, 1600 км за 52 дни без почивен ден /6 юли – 26 август 1979 г./
  17. Спортно-туристически маратон  БАЛКАНСКА СТРЕЛА- 600 км. Нов световен рекорд  и утвърждаване на български регламент за контролно време 108 часа  – от 7:00 часа на 1 септември до 19:00 часа на 5 септември 1979 г. Маршрутно трасе Толбухин /Добрич/ – Варна – Бургас – Сливен – Пловдив – София.
  18. БОТЕВСКО ЛУДОГОРИЕ – Възпоменателен поход в памет на Ботевия четник Ангел Тодоров /Тотев/, от лобното му място край село Желява, Софийско до родното му огнище – с. Благоево, Разградско. Дължина: 272 км, изминати за 6 дни без почивен ден /25 май- 2 юни 1980 г./
  19. ОЛИМПИЙСКИ ПОЗДРАВ – туристически маратон от гр. Русе до граничен пункт Кулата, 909 км, изминати за 14 дни без почивен ден /12 – 25 юни 1980 г./
  20. Фигурен поход  ЕДЕЛВАЙС – 1750 км , извървени за 50 дни без почивен ден от 27 август до 15 октомври 1980 г.
  21. БЪЛГАРСКА ПРОСЛАВА – едногодишен туристически маратон, 12 222 км, изминати за 365 дни без почивни дни, от 3 март 1981 г. до 3 март 1982 г.
  22. Фигурен поход  СПИРАЛА ТУРИСТИКА –  – 50 години туристическа дейност, 1989  км за 51 дни без почивен ден /1 септември – 21 октомври 1982 г./
  23. СТАРОПЛАНИНСКИ ПРОХОДИ – 1666 км за 50 дни без почивен ден /15 август – 3 октомври 1983 г./
  24. ПЪТЯТ НА АПОСТОЛА – едногодишен изследователски поход, посветен на Васил Левски. Дължина 10 000 км, проведен от 19 февруари 1987 г. до 19 февруари 1988 г.
  25. ЗАБРАВЕНИ ПЪТИЩА – 2000 км за 69 дни, от 15 септември до 25 ноември 1989 г.
  26. НЕЗАБРАВЕНИЯТ /Хаджидимитров четник Петър Наков от Разград/ – 180 км. Общотуристическа експедиция, проведена от 16 до 23 октомври 1990 г.

Изминати: общо 46 120 км за 1 344 дни.   

 ===============================

Мисли и хрумки на Георги Сергиев, записани по пътя /Записки по пътя/

  • Пътувам като истина нагоре

и чакам да завърша този век.

Превземам върховете неуморен

и пиша свойто име на човек.

  • Борбата започва, когато усетиш, че става трудно!
  • Боже мой, колко е голяма България!
  • Добрият случай е велико нещо!
  • Ти се любиш с природата, затова си щастлив.
  • Който се е научил да лети, никога не може да пълзи.
  • Не аз, а моето сърце броди по пътищата на историята, пътува към истината.
  • Какво да ти изпратя: една шепа пясък, малко вода или моето сърце?
  • Само смъртта е безсмъртна.
  • Варда-а-а, Сергито минава по моста на Арда!
  • Самотата е общуване с истината.
  • Да не забравяме, че Земята е наша Майка.
  • От зелените обятия на гората тръгват потоците на Живота.
  • В началото бе движението.
  • Без гори няма вода, без вода няма живот.
  • Човечеството не заслужава тази благородна Земя!
  • Да се научиш да мислиш, това означава да се научиш да живееш.
  • Естествено е човек да търси най-трудното.
  • Хората се уморяват, защото вървят малко.
  • Кога ще спре този вятър? – Когато се издуха.
  • Интереса повдига феса.
  • И все пак иска ми се да обиколя този голям и страшен свят! /Антонио Грамши/
  • Зная какво мога и колко мога, не зная какво не мога.
  • Млад е, който живее за бъдещето, стар е, над когото мълчи миналото.
  • В природата има много велики сили, но няма нищо по-велико от волята на човека.
  • Не гледай пътя, а маркировката.
  • Туризмът е любопитство.
  • Силата на детето е в неговия плач.
  • За младия турист маркировъчният знак е спирка, от която получава уверение за прав път.

Нели НИКОЛОВА – Регионален исторически музей – Разград

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *