Вацлав Трунечек се чувствал в Разград наистина у дома си

Брой 9 на вестник „Преглед” от 19 януари 1902 г. съобщава, че на 11-ти същия месец в Разград е починал Вацлав Трунечек.

„На 11-й того се помина незабравимият за разградци Вацслав Трунечек. Покойният, по народност чех, бе роден през 1864 г.  и възпитан в Прага, гдето е свършил Художествената академия през 1887 г. наскоро след това неговата съдба го отнася далеч от отечеството му: България трябваше да стане второ негово отечество, в което той намери добро гостоприемство и на което той съумя да се покаже като истински предан син, да се национализира. Назначен най-напред в Разградската окръжна мъжка гимназия за преподавател по рисуване през 1887 – 88 г., покойният е учителствал и в Солун и в Русе, а бил е известно време и в София. Но никъде в България Трунечек не се е чувствал като у дома си тъй, както в Разград; никъде той не е бил тъй спокоен, никъде неговата душа не е намирала такъв братски, интимен, задушевен прием, както между любимите свои разградци. Както в Разград, тъй и в околността едва ли би се намерил човек, който да не познава Труничека, който да не е запазил добри спомени за него и неговия весел нрав и жив темперамент. Трунечек тъй бе се сраснал с Разград, щото едва ли би се намерило в Разград благородно предначинание, в което той да не е бил душата: в читалището, в юнашкото дружество и пр. той винаги е помагал от все сърце и с пълна заинтересованост. Обичаше той своите разградци, обичаха го и те и като че ли тази взаимна душевна симпатия се изрази във факта, дето съдбата реши щото Трунечек да положи костите си между ония, за които той пожертва и своя дух. Неговата блага, искрена душа, неговият весел поглед, неговият откровен и предан характер навред му печелеха симпатии, но неговото безкористие подкупваше познати и непознати: в душата си художник, той знаеше само едно чувство, именно чувството към хубавото и идеалното, което намираше в неговата душа и което  трябваше да намира по какъвто и да е начин изражение.”

Снимка  на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров (от Варна, по-късно директор на Народния театър и поддиректор на Народната библиотека) и Алексей Шулговски; седнали на столове: Йордан Генчев, Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, Паскал Рачев; прави: Вацлав Трунечек и двама неуточнени.
Снимка  на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров (от Варна, по-късно директор на Народния театър и поддиректор на Народната библиотека) и Алексей Шулговски; седнали на столове: Йордан Генчев, Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, Паскал Рачев; прави: Вацлав Трунечек и двама неуточнени.

Тази публикация е свидетелство за отношението на разградчани към личността на Вацлав Трунечек, брат на Анна Трунечкова, която Анание Явашов си довежда за съпруга след дипломирането си в Прага. Вацлав Трунечек е роден на 20 май 1864 година в Прага, тогава в Австрийската империя, днес в Чехия. Вацлав е израснал в интелигентно семейство – баща му е редактор на вестник, Анна е завършила музикална консерватория в Прага, а той самият е завършил художествената академия в родния си град. От 1882 до 1887 година учи в Пражката художествена академия. В Прага се запознава с Анание Явашов, който тогава е студент и завършва образованието си през 1884 година, когато се жени за сестра му – Антонина Трунечекова, пианистка.

Анна Трунечкова
Анна Трунечкова

След завършването си през 1887 година, Трунечек заминава за Княжество България при сестра си и зет си в Разград, където преподава рисуване в мъжкото класно училище от учебната 1887/1888 година до 1891 година. След това до 1893 година преподава в София. Преподава и в Казанлък. Трунечек е първият специалист – учител в гимназията, тъй като дотогава предметът се е преподавал от неспециалисти. Като учител, той работи по тогавашния метод на копирането. Рисуване по това време се изучава в горния курс два часа седмично, учениците рисуват спирали, охлюви и вълнообразни линии и орнаменти, стилизирани цветя и листа и композират прости елементи. Добросъвестен преподавател, Трунечек допринася изключително много за естетическото възпитание на младежите.

Реклама:


Заминава за Солун, тогава в Османската империя, привлечен от Българската екзархия. Преподава в българската гимназия в Солун през учебната 1893/1894 година. Напуска Солун на 28 септември 1894 година и се връща отново в Разград, където отново преподава в Разградската гимназия до смъртта си. Единствено през учебната 1898/1899 година преподава в Русенската девическа гимназия. Негови ученици са художниците Никола Ганушев 1889 – 1958, Максим Цанков 1877 – 1965 и скулпторът Димитър Хаджииванов. Трунечек е автор на много портрети и рисунки.

Работи и като художник към артилерийския отдел на Министерството на отбраната на България. В Русе, в Доходното здание, съвместно с декоратора на Букурещкия театър Жул Ромел изработват интериорната украса с гипсови композиции на вътрешните помещения. Двамата са авторите на проекта за театралния салон, който русенската управа още в началото на 20. век изгражда за своите театрали на втория етаж на сградата.

В Разград Трунечек се ползва с голямо уважение от местното население. Жени се за българка разградчанка и е активен деец на местното читалище „Развитие“. Когато през 1890 година в Разград е построена новата читалищна сграда по проект на  инженер Ян Буфа, също чех, Трунечек изрисува великолепна завеса, странични две пана и много декори за театъра. Сюжетите на завесата и паната са митологични – на завесата е изобразена Аврора, богинята на зората. Бели, лъчезарни коне, летящи из облаците, теглят златна колесница, управлявана от крилатата Аврора, държаща с една ръка горящ факел, а с другата – поводите на конете. Наоколо летят лястовици, а в далечината се вижда лъв, който се пробужда. Завесата приковавала погледите на зрителите.

По-късно, през 1920 г. е възложено на учителя в гимназията В. Найденов да нарисува нова декорация на салона и коридора на читалището. А старата завеса на Трунечек е подарена на читалището в Кеманлар /дн. Исперих/. Нарисуваните от Вацлав Трунечек портрети и рисунки представят автора като съвършен художник. По сведения на Иван Джамбазов /чиито спомени за Вацлав Трунечек се съхраняват във фонда на Регионален исторически музей – Разград/, една негова тетрадка с рисунки е съхранявана у инж. Владимир Явашов /син на Анание Явашов и баща на Анани, Кристо и Стефан, племенник на Трунечек/.

Трунечек е сред основателите и активен деец на местното дружество „Делиормански юнак“ и на други местни обществени организации. При основаването гимнастическото дружество на 23 април 1900 г. е избран в настоятелството като главатар. По-късно тази длъжност е заета от учителя в гимназията Андрей Маркович.

След един злокобен лов Трунечек ненадейно се разболява и ляга на постеля. Неговите другари и съграждани го заобикалят със своите горещи симпатии и употребяват всички старания, за да го спасят от жестоката болест, „но друго било писано – Трунечек още много млад, в разцвета на своя живот, на 36 години преждевременно бе покосен от жестоката, неумолимата съдба и на 11-й того той предаде Богу дух. При погребението на покойния се бе стекъл целият Разград – обстоятелство, което още веднъж показва колко жестока бе загубата и с какви широки симпатии се е ползвал между разградци, между които той прекара цели 11 години от своя живот, остави незаличими спомени и между които положи най-сетне костите си. Мир на праха му! – Разград, 12 януарий 1902 г.” – завършват публикацията неговите колеги и приятели. Всъщност от травмата Вацлав Трунечек получава диафрагмален плеврит, от който умира на 11 януари 1902 година в Разград.

Човек с искрена душа, откровен, безкористен ентусиаст, с душа на художник, с особена чувствителност към красивото, Трунечек намира радушен прием в Разград, а и той самият обиква разградчани. За него и учениците му винаги говорели с преклонение и добри чувства. Затова и неговият образ намира място в известната книжка на Николай Икономов „Разградска прослава”:

Покойният Трунечек,

добрият учител,

на мнозина бедни

той бе покровител.

Даваше им книги,

моливи, писалки,

любимец той беше

на децата малки.

За наш`та просвета

пионер бе скромен,

обичаше Разград

като свой град роден.

Ликът му театра

днеска украсява,

но таз нашта почит

той я заслужава.

Нели НИКОЛОВА – Регионален исторически музей, Разград

/снимките са от фонда на Държавен архив – Разград/

На заглавната снимка: Класните учители в Разград. 1898 г. На третия ред в средата е Вацлав Трунечек, чех, учител по рисуване.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *